МАКС ХАЙНДЕЛ КОСМО I

КОСМОГОНИЯТА НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

или

ЕЗОТЕРИЧНО ХРИСТИЯНСТВО

ЦЯЛОСТЕН ТРАКТАТ ВЪРХУ

МИНАЛАТА ЕВОЛЮЦИЯ, СЕГАШНОТО УСТРОЙСТВО И БЪДЕЩОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕК

от

МАКС ХАЙНДЕЛ

[1865 – 1919]

Неговото Послание и Мисия:

БИСТЪР УМ

МЕКО СЪРЦЕ

ЗДРАВО ТЯЛО

МЕЖДУНАРОДЕН ЦЕНТЪР

СДРУЖЕНИЕ НА РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

Mt. Ecclesia

P.O. BOX 713

Oceanside, California, 92054,U.S.A

—————————————————————————————————————————————
*В facebook на страница Космогонията на Розенкройцерите Макс Хайндл, освен всички мои блогове, може да видите pdf на основния труд на Макс Хайндел “Космогонията на Розенкройцерите” преведен на български.

Моите блогове:
maxheindelknigi-1.blogspot.com
maxheindelknigi-2.blogspot.com
maxheindelknigi-3.blogspot.com
maxheindelknigi-4.blogspot.com
maxheindelknigi-5.blogspot.com
maxheindelcosmo-1.blogspot.com

——————————————————————————————————————

Вяра или Христос

Никой човек не обича Бог който мрази неговия род;

Който потиска братовото му сърце и душа.

Който се стреми да окове, да помрачи и да замъгли ума

Чрез страх от Ад, той не е разбрал нашата цел.

Изпратените от Бог всички религии са благословени;

И Христос; Пътят, Истината и Животът

Да даде извънмерен покой

И мир на душата от мъка, грях и борба.

По негова молба дойде Светият Дух

За всички църкви; не само за една;

На Утрото на Петдесетницата език от пламък

Обгърна всеки Апостол като ореол.

От тогава ние като ненаситни гладни лешояди

Често сме се борили напразно

И сме искали чрез догма, декрет и верую

Да се изпратим едни други на кладата.

Разполовен ли е Христос? Бяха ли Цефос или Павел

Заковани на смъртоносното дърво?

Ако не: тогава защо е това разделяне?

Христовата любов наистина ни обгръща теб и мен.

Неговата чиста блага любов не е ограничена

От вери които разделят и издигат стени.

Неговата любов прегръща и обгръща човечеството;

Без значение какви сме ние или как Го наричаме.

Тогава защо не го приемем като Словото Му?

Защо държим на вери които разделят?

Едно нещо само трябва да бъде чуто,

Че братска – любов е изпълнила всяко сърце.

Има само едно нещо което светът трябва да знае и разбере:

Има само една утеха за всичката човешка злочестина;

Има само един път който води до рая над нас;

Този път са човешките състрадание и любов.

Макс Хайндел

Слово към Разумния

Основателят на Християнската Религия обяви една окултна максима когато Той каза: ‘’Който не ще приеме Царството Божие като малко дете, не ще встъпи там’’ (Марк 10:15). Всички окултисти признават всеобхватното значение на Учението на Христос и се стараят да го ‘’живеят’’ ден след ден.

Когато нова философия се представя на света, тя се посреща по различен начин от различните хора.

Един човек ще сграбчи с настървение всяко ново философско знание с голямо желание да се убеди до каква степен то подкрепя неговите собствени идеи. За такъв човек самата философия е от малко значение. Нейната основна стойност ще бъде нейното потвърждаване на НЕГОВИТЕ идеи (до колко тя потвърждава неговите идеи). Ако философският труд постига очакванията му в този аспект, той ентусиазирано ще я възприеме и ще се вкопчи в нея с най-голямо пристрастие; ако ли не, той вероятно ще затвори книгата с негодуване и разочарование, чувствайки се така, сякаш авторът го е наранил.

Друг човек, възприема отношение на скептицизъм веднага след като открие, че трудът съдържа нещо което ТОЙ преди това не е чел, не е чувал или не си е мислил за него. Той вероятно ще се възмути в най-голяма степен от неоправданото обвинение, че неговата умствена нагласа е върха на себе-достатъчност и интолерантност; какъвто всъщност е този случай; и така той заключва ума си за всяка истина която може би е скрита в това което той от раз отхвърля.

Тези две групи стоят в своя собствен свят. ‘’Втвърдяване’’ на идеи правейки ги непроницаеми за светлината на истината. ‘’Едно малко дете’’ е пълна противоположност на възрастните в този аспект. То не е обременено с непреодолимо усещане за превъзхождащо познание, нито пък се чувства задължено да изглежда умно или да крие своето незнание за който и да е предмет чрез усмивка или подигравка. То е чистосърдечно невежо без да е обременено от предишен опит и поради това напълно подлежащо на обучение и приемане на знание.

И като още една причина за внимателно отсъждане, ние имаме пред вид, че за много хора е изключително трудно да се отрекат от едно прибързано мнение. Поради това е наложително читателят да се въздържа от всички изказвания, хвалебствени или упрекващи, докато изучаването на този труд не го е направило приемлив за ума му, заслужаващ или не-заслужаващ одобрението му.

Космогонията на Розенкройцерите не е насочена към никакъв друг авторитет, освен разума на ученика. Тя няма предназначение да противоречи или спори, а е издадена с надеждата, че би могла да помогне да се премахнат някои от затрудненията които са отрупали с въпроси ума на учениците на сериозни философски доктрини, преди това.

За да не се допуснат сериозни недоразумения,обаче, би трябвало твърдо да се отпечата в ума на ученика, че не съществува безгрешно разкриване на този сложен предмет, който обхваща и съдържа всичко под слънцето, а също така и над него. Едно безпогрешно изложение би демонстрирало все-знание от страна на автора, а дори Старшите Братя* ни казват, че те понякога грешат в преценката си, така че труд който би бил завършено слово на Световната-Мистерия, е изключено да съществува, и авторът на настоящата книга няма претенцията да предлага каквото и да е друго освен Учение на Розенкройцерите в най-общ вид.

___________________________________________________________________

Старшите Братя на Кръста на Розата или Майстори или Старшите Братя на човечеството –
са същества (хора) от човешката вълна на живот, които са
много по-напреднали в еволюцията от обикновения човек и са достигнали
високо ниво на духовно развитие. Функционират обикновено в етерно(енергийно)
тяло, могат да се инкарнират и във физическо тяло когато се налага.
Служат на Бог, хората и Света. Намесват се, понякога, в управлението на
световните дела, за добро.

____________________________________________________________________

Братството на Розенкройцерите има най-всестранната, най-логичната концепция за Световната-Мистерия от която авторът е почерпил всяко знание в продължение на многото години които е отдал изключително на този предмет. До толкова, до колкото той е бил в състояние да изследва, и е било установено, че тяхното учение е в съгласие и съответства на фактите, както той ги е установил и разбрал. И той е убеден, че Космогонията на Розенкройцерите е далече от това да бъде последна дума за този предмет; че когато израстваме кръгозорът ни за истината се разширява и ще проясни много неща които ние сега виждаме през ‘’опушено стъкло’’. В същото време, той твърдо вярва, че всички други философии на бъдещето ще следват същото основно направление, защото тази посока изглежда абсолютно вярна.

Пред вид на горе изложеното ще бъде ясно, че тази книга не е предвидена от автора да бъде Алфата и Омегата, окончателно завършено окултно познание, и дори въпреки че е озаглавено Космогонията на Розенкройцерите, авторът желае дебело да подчертае, че то не трябва да се разбира като ‘’вяра веднъж и завинаги предадена’’ на Розенкройцерите от основателя на Ордена или от някоя друга личност. Подчертано е заявено, че този труд съдържа само разбирането на автора на Учението на Розенкройцерите относно Световната-Мистерия, подкрепено от неговите лични изследвания на вътрешните Светове, зародишното и следсмъртно състояние на човек, и т.н. Отговорността която се стоварва върху някой който съзнателно или несъзнателно заблуждава другите, ясно се разбира от автора и той желае да се предпази да бъде колкото е възможно по-далече от тази възможност, а също и да предпази другите от възможността за недоглеждане и грешки.

Това което е изложено в този труд трябва да се приема или отхвърля от читателя съобразно неговите разбиране и свободна преценка. Цялото усърдие беше приложено в усилията учението да бъде разбрано (да бъде разбираемо); с голямо старание се мъчихме да го облечем в думи които ще бъдат разбрани и възприети. Поради тази причина беше използван само един термин в целия труд, който изразява една идея. Една и съща дума ще има едно и също значение където и да се използва. Когато една дума изразяваща дадена идея е използвана първо, дава се възможно най-ясната за автора дефиниция. Никакъв друг език освен английски, и то най-елементарен, не е бил използван.Авторът неотклонно се е старал да дава точни и дефинитивни описания на предмета според конкретните възможности; за да елиминира всички възможни двусмислици и да изясни всичко. Сега, до колко той е успял да направи това, нека бъде оставено на преценката на ученика; но след като е използвал прилежно усилие да изложи учението, той се чувства задължен да предпази, също така, от възможността този труд да бъде приет като едно авторитарно изложение на Учението на Розенкройцерите. Ако не се вземе под внимание това предупреждение, този труд може да придобие прекалена тежест в съзнанието на някои ученици. Това няма да бъде справедливо спрямо Братството, нито пък спрямо читателя. Ще съществува тенденцията да се прехвърли отговорността върху Братството за грешките които ще се появят в тези, както и във всички други човешки трудове. Затова е горе изложеното предупреждение.

През четирите години които преминаха откакто по-горе изложените параграфи бяха написани, авторът продължи своите изследвания и проучвания на невидимите светове и преживя разширяването на съзнанието отнасящо се до тези области (нива) на всемира, което се осъществява чрез практикуване на правилните указания на Западната Мистерийна Школа. Други хора, които следваха метода на себе-развитие, тук описан като определено подходящ за Западните хора*, по подобен начин бяха в състояние да верифицират за себе си много от нещата които са описани тук. И така, разбирането от автора на това което му беше предадено от Старшите Братя, придоби известно потвърждаване и се оказа да бъде вярно, затова той се чувства задължен да заяви това за да окуражи тези, които все още не са в състояние да виждат сами.

_____________________________________________________________________

Западен Свят – страните в които Християнството е официална религия.

_____________________________________________________________________

Когато казваме, че виталното тяло е изградено от призми (на друго място, Макс Хайндел доуточнява – осмоъгълни призмоиди, октагони*) вместо от точки, би било по-добре, защото посредством рефракция през тези миниатюрни призми безцветният слънчев флуид се променя и става оцветен в розово, както се наблюдава от други окултисти.

Други нови и важни открития също така бяха направени; например, ние знаем сега, че сребърната нишка израства наново през всеки живот, че една част изниква от семенния атом на тялото на желанията в големия вихър vortex в черния дроб, че другата част израства от семенния атом на плътното тяло в сърцето, че двете части се срещат в семенния атом на виталното тяло в слънчевия сплит и че това обединяване и сливане на по-висшите и по-нисшите тела-носители причинява появата на живот (оживяването). По-нататъчно развитие на нишката между сърцето и слънчевия сплит през първите седем години има важно значение за това което става през детството, по подобен начин завършеният растеж от черния дроб до слънчевия сплит, което се осъществява през втория седемгодишен-период, е допринасяща причина за постигане на зрелост. Достигането на пълна завършена цялост на сребърната нишка бележи края на живота като дете и от този момент нататък, слънчевата енергия, която се влива през далака и се оцветява посредством рефракция през призматичния семенен атом на виталното тяло намиращо се в слънчевия сплит, започва да придава отличителното индивидуално оцветяване на аурата която наблюдаваме при възрастните хора.

___________________________________________________________________

Октагони – според съвременни изследвания на науката генетика, действието на гените, които са програмен код за физическия живот, има енергийно естество – генератори и приемници, физическата им структура наподобява трептящ кръг образуван от бобини и кондензатори. Съществен елемент в структурата им е с форма на октагон.

____________________________________________________________________

СЪДЪРЖАНИЕ

ЧАСТ I

Сегашното Устройство на Човек и Метод на Развитие

Слово към Разумния

Четирите Царства, диаграми

Въведение

ГЛАВА I. Видимите и Невидимите Светове

Химическият Регион на Физическия Свят

Етерен Регион на Физическия Свят

Свят на Желанията

Свят на Мисълта

Диаграма 1. Материалният Свят, реверсивно Отражение на

Духовните Светове

Диаграма 2. Седемте Свята

ГЛАВА II. Четирите Царства

Диаграма 3. Телата-носители на Четирите Царства

Диаграма 4. Съзнанията на Четирите Царства

ГЛАВА III. Човек и Методът на Еволюция

Активности на Живота; Памет и Растеж на Душа

Устройството на съставения от седем части човек

Диаграма 5. Тройният Дух, Тройното Тяло и Тройната Душа

Смърт и Чистилище

Диаграма 5 ½. Сребърната нишка

Граничната Зона/межда

Първото Небе

Второто Небе

Третото Небе

Подготовка за Прераждане

Раждане на Плътното Тяло

Раждане на Виталното тяло и Растеж

Раждане на Тялото на Желанията и Пубертет

Раждане на Ума и Пълнолетие

Кръвта, Тялото-носител на Его

Цикъл на Живота (диаграма)

ГЛАВА IV. Прераждане и Законът за Причинно-следствената връзка

Виното като Фактор в Еволюцията

Една забележителна История

ЧАСТ II

Космогенезис и Антропогенезис

ГЛАВА V. Родството на Човек и Бог

Диаграма 6. Върховното Същество, Космическите Нива и Бог

ГЛАВА VI. Схемата на Еволюцията

Началото

Седемте Свята

Седемте Периоди

Диаграма 7. Сатурновият Период

ГЛАВА VII. Пътят на Еволюцията

Обръщения и Космически Нощи

Диаграма 8. Седемте Свята, Седемте Глобуси и Седемте Периоди

ГЛАВА VIII. Действието на Еволюцията

Нишката на Ариадна

Сатурновият Период

Рекапитулация

Слънчевият Период

Лунният Период

Диаграма 9. Дванадесетте Креативни Йерархии

ГЛАВА IX. Изоставащи и Новопристигащи

Класове от Живи Същества в началото на Лунния Период

Диаграма 10. Класове в началото на Земния Период

ГЛАВА X. Земният Период

Сатурново Обръщение на Земния Период

Слънчево Обръщение на Земния Период

Лунно Обръщение на Земния Период

Периоди на покой между Обръщенията

Четвъртото Обръщение на Земния Период

ГЛАВА XI. Произход и Еволюция на нашата Слънчева Система

Хаос

Раждането на Планетите

Диаграма. Вибрации

Диаграма 12. Минала, настояща и бъдеща Форма на Човек

ГЛАВА XII. Еволюция на Земята

Поларианската Епоха

Хипербореанската Епоха

Луната, Земната сфера

Лемурианската Епоха

Раждане на Индивида

Разделяне на половете

Влияние на Марс

Расите и техните Лидери

Влияние на Меркурий

Лемурианската Раса

Падението на Човек

Луциферовите Духове

Атлантската Епоха

Арианската Епоха

Шестнадесетте пътя на Деструкция (Разрушение)

ГЛАВА XIII. Назад към Библията

ГЛАВА XIV. Окултен Анализ на ‘’Битие’’

Ограниченията на Библията

В Началото

Небуларната Теория

Креативните Йерархии

Сатурновият Период

Слънчевият Период, Лунният Период

Земният Период

Йехова и неговата Мисия

Инволюция, Еволюция и Епигенезис

Една Жива Душа?

Ребро Адамово

Ангели Хранители

Смесване на кръв при Женитба

Падението на Човек

Диаграма 13. Началото и края на пола

ЧАСТ III

Бъдещо Развитие на Човек и Посвещаване

Диаграма. Седемте Дни на Сътворението

ГЛАВА XV. Христос и Неговата Мисия

Еволюция на Религията

Исус и Христос-Исус

Диаграма 14. Отецът, Синът и Светият Дух

Не Мир, а Меч

Звездата на Витлеем

Сърцето, една Аномалия

Мистерията на Голгота

Пречистващата Кръв

Диаграма. ‘’Както горе, така и долу’’

ГЛАВА XVI. Бъдещо развитие и Посвещаване

Седемте Дни на Сътворението

Диаграма 15. Символизмът на Кадуцея

Радиарии, молюски, насекоми и гръбначни

Спирали в Спирали

Алхимия и Растеж на Душа

Креативното Слово

ГЛАВА XVII. Методът за Придобиване на Знание от първа ръка

Първите стъпки

Западни методи за хората от Запада

Науката за Хранителните Субстанции

Таблица за хранителните стойности

Законът за Асимилацията

Живей и остави другите да живеят

Господнята Молитва

Диаграма 16. Господнята Молитва

Клетва за Безбрачие/целомъдрие

Хипофизата и Епифизната Жлеза

Диаграма 17. Пътят на неизползваните сексуални Токове

Езотерични Практики

Как е изградено вътрешното Тяло-носител

Концентрация

Медитация

Наблюдаване

Различаване

Съзерцание

Обожание

ГЛАВА XVIII. Устройство на Земята и вулканичните изригвания

Числото на Звяра

Диаграма 18. Устройството на Земята

ГЛАВА XIX. Християн Розенкройц и Орденът на Розенкройцерите

Древните Истини в съвременни Одежди

Посвещаване

Седалището на Розенкройцерите

Кореспондентски курсове

Символизъм на Розата на Кръста

Тематичен Индекс

Основен Индекс

Азбучен Индекс

Индекс на Диаграми и Таблици

Сутрешни и Вечерни духовни упражнения/практики

Какво е Истина

Приложение В

Приложение С

Приложение D

ЧАСТ I

СЕГАШНОТО УСТРОЙСТВО НА ЧОВЕК

МЕТОД НА РАЗВИТИЕ

Диаграма:

ЧЕТИРИТЕ ЦАРСТВА

ВЪВЕДЕНИЕ

Западният Свят несъмнено е авангарда на човешкия род, и въз основа на причините които са изложени в следващите страници, Розенкройцерите поддържат мнението, че нито Юдаизмът нито ‘’популярното Християнство’’, а истинското Езотерично Християнство ще бъде неговата световна-религия.

Буда, велик, знаменит и възвишен, може би е ‘’Светлината на Азия’’, но Христос , все пак, ще бъде признат за ‘’Светлината на Света’’. Както слънцето е по-ярко и от най-ярката звезда на небето, разпръсква всяка следа от мрак и дарява живот и светлина на всички живи същества, така и в недалечно бъдеще, истинската религия на Христос ще измести и ще заличи всички други религии, за вечна помощ и облага на човечеството.

В нашата цивилизация, пропастта която се простира между ума и сърцето е дълбока и широка и докато умът прехвърча от откритие на откритие в царството на науката, пропастта става дори по-дълбока и по-широка и сърцето все повече се изоставя на заден план. Умът гръмко изисква да бъде задоволен с нищо по-малко от материалистическа дефиниция (или оправдание) на човек и неговите по-млади братски същества, което съставлява феноменалния свят. Сърцето инстинктивно усеща, че има нещо по-чудесно и то копнее за това, защото това което то чувства е по-възвишена истина от тази която може да се обхване само от ума.

Човешката душа охотно би литнала над етерните бариери на интуицията; охотно би се потопила във вечния извор на духовна светлина и любов; но съвременните научни възгледи са обгорили крилата и’ и тя стои окована и безгласна, незадоволените и’ стремежи са като лешояда гризящ черния дроб на Прометей.

Нужно ли е това? Няма ли обща основа върху която глава и сърце да се срещнат, всеки от тях подкрепящ другия, всеки с помощта на другия да става по-ефективен и по-успешен в търсенето на универсалната (на универса) истина, и всеки да получава еднакво удовлетворение?

Така сигурно както предходно съществуващата светлина е създала окото с което светлината да може да бъде видяна; така сигурно както първоначалният стремеж за растеж е създал храносмилателната и асимилиращата системи за постигане на тази цел; така сигурно както мисълта е съществувала преди мозъка и е изградила, и сега продължава да изгражда, мозъка за своя изява; така сигурно както умът сега напредва и извлича тайните от природата посредством цялата сила на своето дръзновение, точно толкова сигурно сърцето ще открие начина по който да счупи оковите и да удовлетвори стремежите си.

Понастоящем душата е ограничена от доминиращия мозък. Един ден, тя ще набере сила да скъса затворническите окови и да стане движеща сила по-голяма от ума.

По същия начин е сигурно, че в природата няма такова противопоставяне, затова сърцето и умът трябва да са в състояние да се обединят. Да покаже тази обща основа е точно целта на тази книга. Да покаже къде и как умът, подпомогнат от интуицията на сърцето, може да проникне, изследвайки, по-дълбоко в тайните на битието, толкова дълбоко, колкото не би могъл да проникне сам; докато сърцето чрез съюз с ума може да се предпази от заблуждения; при което всеки един от тях ще може да постигне пълна сфера на действие, без да насилва другия и умът и сърцето ще може да бъдат удовлетворени.

Само когато това взаимодействие бъде постигнато и усъвършенствано, човек ще постигне по-висше, по-истинско разбиране на себе си и на света от който той е част; само това би му дало ясен ум и златно сърце.

При всяко раждане, това което изглежда нов живот, идва при нас. Ние наблюдаваме малката форма как живее и расте ставайки фактор в нашия живот, в продължение на дни, месеци и години. Накрая идва денят когато формата умира и се разпада. Животът който дойде’, от къде ние не знаем, е преминал в невидимото отвъдно, и страдайки се питаме, Откъде дойде’? Защо беше тук? И Накъде отиде?

На всеки праг скелетът на Смъртта хвърля страховитата си сянка. Стар и млад, здрав или болен, богат или беден, всички, всички трябва да умрат в тази сянка и през вековете звучи жалният вик за разгадаване на тайната на живота – загадката на смъртта.

Що се отнася до трите кардинални въпроси вълнуващи огромното мнозинство от хора, От къде сме дошли? Защо сме тук? Накъде отиваме? остават без отговор до ден днешен.

За съжаление, формирало се е всеобщо възприетото мнение, че нищо определено не може да се знае относно тези въпроси от най-дълбока заинтересуваност на човешкия род. Нищо не може да бъде по-погрешно от една такава идея. Всеки, без изключение, може да стане способен да получи от първа ръка информация за тази материя; да може лично да проучва състоянието на човешкия дух, и двата случая, и преди раждане и след смърт. Няма облагодетелствани, нито пък има специални дарби.

На всеки от нас е присъща способността да познава и разбира всичко касаещо тази материя; но! – Да, има едно ‘’но’’, и ‘’НО’’ което трябва да бъде изписано с главни букви. Тези качества са налични при всички, но са латентни за повечето хора. Изисква се упорито и постоянно усилие за да се събудят и осъзнаят и това изглежда е мощна спирачка. Ако тези качества, ‘’събудени и осъзнати’’, би могло да се получат срещу заплащане, дори цената да е висока, много хора биха я платили за да придобият такова огромно предимство пред събратята си, но наистина, много малко са тези които са готови да живеят живота който се изисква за събуждането и активирането им. Това пробуждане идва само чрез търпеливо, упорито и непрестанно усилие. То не може да се купи; към него няма царски път.

Възприето е, че е необходима практика и упражняване за да се научи човек да свири на пиано и че е безсмислено да се смята че може да се стане часовникар без преди това да се служи като чирак. Обаче, когато въпросите се отнасят до душата, до смъртта и отвъдното, до великата първопричина на битието, много хора си мислят, че знаят толкова колкото и всеки друг и имат същото право да изразяват мнение, въпреки че те може би никога не са посветили дори един час за изучаване на този предмет.

Всъщност, никой ако няма нужната квалификация придобита чрез изучаване на предмета, не би трябвало да очаква сериозно отношение към своето мнение. Когато става въпрос за случаи от областта на правото, когато се призовават експерти за свидетелстване, те първо подлежат на проверка за да бъде удостоверена компетентността им. Тежестта на показанията им ще бъде нула, освен ако не са били удостоверени като вещи лица в областта от знание за която техните показания са били потърсени.

Ако, обаче, те са били удостоверени като квалифицирани – чрез изучаване и практика – да могат да изразяват експертно мнение, то се приема с голям респект; и ако показанията на един експерт се подкрепят и потвърждават от други експертни вещи лица, показанията на всеки следващ добавя голяма тежест към предишните доказателства.

Неопровержимите свидетелства от един такъв човек лесно опровергават и отхвърлят свидетелствата на друг човек или на няколко други хора или на милиони хора, които нищо не знаят за това за което се изказват, защото нула, дори умножена милион пъти, остава нула. Това важи за всеки друг предмет, освен за математиката.

Както беше споменато, ние приемаме тези факти веднага с готовност, когато става въпрос за материални дела, но когато нещата надхвърлят света на сетивата, когато свръх-физическия свят е обект на разсъжденията, когато връзката Бог – човек, вътрешната най- мистериозна безсмъртна божествена искра, обикновено наричана душа, трябва да бъдат изследвани и проучвани, тогава всеки претендира неговите представа и мнение за духовните сфери да се взимат под внимание като на мъдреца който чрез живот на търпеливо и трудно изучаване е придобил мъдрост относно тези свръх-физически явления.

И нещо повече; много хора дори не се задоволяват да претендират за еднакво зачитане на мнението им, но и ще се подиграват и ще се присмиват на думите на мъдреца, желаейки да оспорят и да омаловажат неговите свидетелства като лъжливи и като върховно доказателство на най-дълбоко невежество, заявяват и твърдят, че щом те нищо не знаят за тези неща, абсолютно невъзможно е друг да може да знае.

Човек който осъзнава своето невежество е направил първата крачка към познанието.

Пътят към познание от първа ръка не е лесен. Нищо стойностно не се получава без упорито и непрестанно усилие. Не би трябвало да е прекалено често повтарянето, че не съществуват такива феномени като дарба или ‘’късмет’’. Всичко което някой е или има, е резултат от положени усилия. Това което на някой му липсва в сравнение с друг, е латентно в него и може да се развие посредством подходящи методи.

Ако четящият, схванал напълно тази идея, би попитал какво трябва да направи за да придобие това познание от първа ръка, следната история може да послужи за илюстриране на идеята, която е основна в окултизма:

Един млад човек веднъж отишъл при един мъдрец и го попитал: ‘’Господине, какво трябва да направя за да стана мъдър?’’ Мъдрецът не го удостоил с отговор. Младежът, след като повторил своя въпрос няколко пъти, със същия резултат, най-накрая си тръгнал за да се върне на следващия ден със същия въпрос. Отново отговор не бил даден и младежът се върнал на третия ден, все още повтаряйки своя въпрос: ‘’Господине, какво трябва да направя за да стана мъдър?’’

Най-накрая мъдрецът се обърнал и се спуснал към близката река. Той влезнал във водата, канейки младежа да го последва. След като достигнали до достатъчно дълбоко място, мъдрецът хванал младежа за раменете и го потопил и го държал под водата независимо от усилията му да се освободи. Накрая обаче, той го пуснал и когато младежът поел въздух той го попитал: ‘’Сине, когато беше под водата какво най-много искаше?’’.

Младежът отговорил без колебание: ‘’Въздух, въздух! Аз исках въздух!’’

‘’Не би ли желал повече богатство, власт или любов, сине мой? Не си ли помисли за нещо такова?’’ попитал мъдрецът.

‘’Не, господине! Аз исках въздух и мислих само за въздух’’, веднага дошъл отговорът.

‘’Тогава’’, казал мъдрецът, ‘’За да станеш мъдър ти трябва да се стремиш към мъдростта с такава сила с която преди малко желаеше въздух. Ти трябва да се бориш за нея, до отказ от всеки друг стремеж и цел в живота. Тя трябва да бъде единствената ти цел, денем и нощем. Ако желаеш мъдрост с такава ревностност и усърдие, сине мой, ти със сигурност ще станеш мъдър’’.

Това е първото и основно необходимо условие което стремящият се трябва да притежава – един неотклонен стремеж, една изгаряща жажда за знание; едно усърдие което не позволява никакви препятствия да го отклоняват от целта. Но най-важният мотив за стремежа към придобиване на окултното знание, трябва да бъде едно пламенно желание да се помага на човечеството, напълно отказване от себе си за да се работи за другите. Ако не се подбужда от този мотив, окултното знание е опасно.

Без притежаването на тези качества – особено последното – в някаква степен, всеки опит да се встъпи в трудния път на окултизма ще бъде опасно начинание. Друго необходимо условие за това знание от първа ръка, обаче, е изучаването на окултизма от втора-ръка. Определени окултни способности са нужни за разбиране на материята касаеща пред-рожденото и след-смъртно състояние на човек, но никой не бива да се отчайва, че не може да придобива информация за тези състояния поради неразвити окултни способности. Както един човек може да познава Африка или ако е бил лично там или чрез четене на описания на пътешественици които са били там, така той може да посещава свръх-физическите светове ако е способен да направи това, или ако той може да научи това, което други способни да го направят, съобщават за резултата от своите проучвания.

Христос каза:’’Истината ще ви направи свободни’’, но Истината не се открива веднъж и завинаги. Истината е необхватна и безгранична и търсенето на Истината също би трябвало да няма край. В окултизма е известно, че няма ‘’вяра веднъж и завинаги’’. Има някои основни истини които са постоянни, но на които може да се погледне от различни страни, всяка предлагаща различна представа, която допълва другите; затова дотолкова доколкото понастоящем можем да разберем, не съществува такава възможност да се достигне до крайната истина.

Където този труд се различава от някои философски трудове, различията са обусловени от разликата в гледната точка и всички постигнати заключения и изводи и изложени идеи от други изследователи са посрещнати с уважение. Искрена надежда на автора е, че изучаването на следващите страници би могло да бъде от помощ за да направи представите на ученика по-пълни и по-завършени, отколкото са били преди това.

ГЛАВА I

ВИДИМИЯТ И НЕВИДИМИТЕ СВЕТОВЕ

Първата стъпка в окултизма е изучаването и запознаването с невидимите Светове. Тези Светове са невидими за мнозинството от хората защото ефирните по-висши сетива не функционират при тях и посредством които невидимите Светове може да бъдат възприети, по същия начин както Физическия Свят около нас може да бъде възприет посредством физическите сетива. Мнозинството от хората се намират в същото положение, що се отнася до свръх-физическите Светове, както човекът който е роден сляп е по отношение на нашия Свят на сетивно възприятие; въпреки че светлината и цветовете са навсякъде около него, той не е в състояние да ги вижда, За него те са несъществуващи и не-възприемливи, просто защото на него му липсва сетивото зрение с което да ги възприеме Той може да усеща обекти; те му изглеждат реални; но светлина и цвят са отвъд неговото познание.

Така е при голямата част от човечеството. Те усещат и виждат обекти и чуват звук във Физическия Свят, но другите области, които ясновидецът нарича по-високи Светове, са така невъзможни за възприемате, както светлина и цвят за слепия човек. Защото слепият човек не може да вижда цвят и светлина, обаче, не е аргумент против тяхното съществуване и реалност. Нито това е аргумент, че защото повечето хора не могат да виждат свръх-физическите Светове никой не може да ги вижда. Ако слепият човек придобие зрение, той ще вижда светлина и цвят. Ако висшите сетива на тези които са слепи за свръх-физическите Светове се събудят/активизират посредством подходящи методи, те също ще бъдат в състояние да виждат Световете които сега са скрити за тях.

Докато много хора грешат като са скептично настроени за съществуването или реалността на Световете на свръх-сетивността, има също така много които отиват в другата крайност и, след като са били убедени в съществуването на различни невидими Светове, мислят че ако един човек е ясновидец, цялата истина веднага се разкрива пред него; че когато някой може да ‘’вижда’’, той веднага ‘’разбира всичко’’ за тези по-висши Светове.

Това е голяма грешка. Ние лесно признаваме заблудата от такова твърдение във всекидневния живот. Ние не мислим, че един човек който е сляп по рождение, но впоследствие е придобил зрение, веднага ‘’разбира всичко’’ за Физическия Свят. И още, ние знаем че дори тези от нас, които са били в състояние да виждат нещата около нас през целия си живот, са далече от всеобщо познание за тях. Ние знаем, че се изисква напрегнато изучаване и години от прилагане на това знание за да се разбере дори нищожна част от феномените с които се сблъскваме във всекидневния живот и ако се обърнем към Херметичния афоризъм ‘’каквото горе, такова и долу’’, веднага разбираме, че трябва да е същото в другите Светове. Едновременно с това, също така вярно е, че с много по-голяма леснота се придобиват знания в свръх-физическите Светове, отколкото при нашите сегашни плътни физически условия, но не толкова по-лесно, че да се елиминира необходимостта от детайлно изучаване и възможността да се допускат грешки при наблюдението. Фактически, всички свидетелства от надеждни и опитни наблюдатели удостоверяват, че там задължително придобиването на способност за наблюдаване е много по-труден процес, отколкото е тук.

Ясновидците първо трябва да се тренират/обучат преди резултатът от наблюдението им да има реална стойност и колкото по-опитни стават, толкова по-сдържани са когато разказват какво са видели; колкото повече резултатът от наблюденията им се различава от версията на другите, знаейки колко много има за учене и разбирайки колко малко сам един изследовател може да възприеме от всички детайли присъщи на наблюдението му.

Това е присъщо и на различните версии, които повърхностни хора мислят, че са аргумент срещу съществуването на по-висши Светове. Те поддържат мнение, че ако тези Светове съществуват, хората които ги изследват би трябвало да предоставят идентични описания. Ако вземем един пример от всекидневния живот, грешката/заблудата от това твърдение веднага ще се демонстрира.

Да предположим, че един вестник изпрати двадесет репортери в друг град със задължение да ‘’го опишат’’. Репортерите са, или би трябвало да бъдат, опитни наблюдатели. Тяхна работа е да видят всичко и те би трябвало да бъдат в състояние да предадат толкова качествено описание, каквото се очаква от всеки възможен източник. Обаче, сигурно е, че от двадесетте репортажи дори два няма да бъдат напълно еднакви.. Много по-вероятно е, че те ще бъдат съвсем различни. Въпреки, че някои от тях ще имат еднакви общи детайли, други може би ще бъдат единствени по рода си.

Това аргумент ли е против съществуването на града че тези репортажи са различни? Със сигурност, не! Обяснява се с факта, че всеки е видял града през своята собствена гледна точка и вместо тези репортажи да се смятат за объркващи и неверни, спокойно може да каже, че комбинацията от всички тях би дала по-пълно, по-качествено разбиране и описание на града, отколкото ако се прочете само един репортаж, а останалите се хвърлят в кошчето за боклук. Всеки един репортаж ще допълни и разшири другите.

Същото е вярно и за версиите на изложението предадени от изследователите на вътрешните Светове. Всеки един от тях има свой собствен начин на наблюдаване на феномените и може да опише само това което той вижда от неговата собствена гледна точка. Неговото описание може да се различава от изложенията на другите, обаче от индивидуалната гледна точка на всеки изследовател, всичко е еднакво истинно.

Понякога възниква въпросът, Защо да изследваме тези Светове? Защо да не е по-добре да се фокусираме върху един Свят за дадено време; да се задоволим за сега с уроците които трябва да се научат във Физическия Свят, и ако има невидими Светове защо да не изчакаме докато ги достигнем, преди да започнем да ги изучаваме? ‘’Достатъчно зло има понастоящем!’’ Защо да си навличаме още?

Ако знаехме без всякакво съмнение, че някога, по-скоро или по-късно, ще заминем в далечна страна където при нови и необичайни условия ще трябва да живеем в продължение на много години, не е ли разумно да се мисли, че ако сме имали възможност предварително да опознаем тази страна преди нашето заминаване, не бихме желали да направим това? Знанието ще ни даде възможност много по-лесно да се приспособим към новите условия.

Има само едно сигурно нещо в живота и то е – Смърт! Когато преминем в отвъдното и се изправим пред нови условия за съществуване, знанието за тях ще бъде сигурно от най-голяма помощ.

Но това не е всичко. За да се разбере Физическия Свят, който е света на ефектите, необходимо е да се разбере свръх-физическия Свят, който е света на причините. Ние виждаме движещите се автомобили и чуваме тиктакането на телеграфната машина, но мистериозната сила която причинява феномена остава невидима за нас. Казваме, това е електричество, но името не ни дава никакво обяснение. Не научаваме нищо за самата сила, ние виждаме и чуваме само ефектите.

Ако един съд пълен със студена вода се постави в околна среда от въздух с достатъчно ниска температура, веднага започват да се образуват ледени кристали и ние наблюдаваме процеса на тяхното формиране. Линиите по протежение на които водата изкристализира са се намирали в нея през цялото време като силови линии, но са били невидими, докато водата не е била замръзнала. Красивите ‘’снежни цветя’’ на прозоречното стъкло са видимо проявление на токовете на по-висшите Светове които действат върху нас през цялото време, неразпознати от повечето от нас, но не по-малко мощни поради това.

И така, по-висшите Светове са световете на причините/импулсите/началото/подбудите/енергията; и ние наистина не бихме могли да разберем този по-нисък Свят, освен ако не разберем другите светове и освен ако не разберем силите и причините на които всички материални феномени са само ефекти.

Що се отнася до реалността на тези по-висши Светове сравнена с реалността на Физическия Свят, може да изглежда странно, но тези по-висши Светове, които за мнозинството от хора изглеждат като мираж, и дори по-малко уловими, са, наистина много по-реални и обектите в тях много по-трайни и неразрушими отколкото обектите във Физическия Свят. Ако си послужим с един пример лесно ще се убедим в това. Един архитект не започва да строи къща с процеса на снабдяване на строителни материали и давайки указания на работниците да зидат наслуки, без предварителен замисъл и план. Той ‘’измисля’’ къщата. Постепенно тя добива форма в неговия ум и накрая се появява една ясна идея и представа на къщата която трябва да бъде – мисъл-форма на къща.

Къщата все още е невидима за всички освен за архитекта. Той я реализира на хартия. Той съставя чертежите и от тази обективизирана идея/образ/изображение на мисъл-формата, работниците изграждат къщата от тухли, дърво, желязо или камък, точно съответно на мисъл-формата родена и произлязла от архитекта.

И така, мисъл-формата се материализира и става реална. Материалистът би защитавал твърдението, че тя е много по-реална, трайна и солидна, отколкото е образът в ума на архитекта. Но, нека да видим. Къщата не би могло да бъде построена без мисъл-формата. Материалният обект би могло да бъде унищожен от динамит, земетресение, огън или постепенно разрушаване, но мисъл-формата ще остане. Тя ще съществува толкова дълго колкото продължава животът на архитекта и от нея може да бъдат изградени много брой подобни на тази която е разрушена. Дори самият архитект не може да унищожи мисъл-формата. Дори след неговата смърт тази мисъл-форма може да бъде възстановена от хора които могат да четат паметта на природата, което ще разгледаме по-нататък.

След като разбрахме целесъобразността от съществуването на такива Светове около и близо до нас и се убедихме в тяхната реалност, тяхното вечно съществуване и неизменност и в полезността от знанието за тях, сега ние ще ги разгледаме отделно един по един и общо, започвайки с Физическия Свят.

ХИМИЧЕСКИ РЕГИОН НА ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ

В учението на Розенкройцерите всемира е разделен на седем различни Светове, или състояния на материята, както следва:

1 – Свят на Бога

2 – Свят на Девствените Духове

3 – Свят на Божествения Дух

4 – Свят на Духа на Живота

5 – Свят на Мисълта

6 – Свят на Желанията

7 – Физически Свят

Разделянето не е произволно, а необходимо, защото субстанцията/материята на всеки един от тези светове се подчинява на закони, които практически не действат в другите. Например, във Физическия Свят, материята подлежи на гравитация, на свиване и разширяване. В Света на Желанията няма нито горещина нито студ и формите левитират със същата лекота с която гравитират физическите форми. Разстояние и време са също ръководещи фактори на съществуването във Физическия Свят, но почти липсват в Света на Желанията.

Материята на тези светове също така се различава по плътност, Физическият Свят е най-плътен от седемте.

Всеки Свят се дели на седем Региони или под-области от различна материя. Във Физическия Свят твърдите тела, течностите и газовете формират трите плътни подобласти, останалите четири са етери от различна плътност. В другите светове са необходими подобни подразделения, защото материята от която те са съставени не е с еднаква плътност.

Има още две допълнителни разделяния които трябва да се направят. Трите плътни подразделения на Физическия Свят – твърдите тела, течностите и газовете – формират това което се нарича Химически Регион. Субстанцията в този Регион е основна съставна част на всяка плътна форма.

Етерът е също физическа материя. Той не е хомогенен, както учените-материалисти твърдят, а съществува в четири различни състояния. Той е средата за достъп на вдъхващия живот дух който предава виталност на Формите в Химическия Регион. Четирите ефирни или етерни подобласти на Физическия Свят съставляват това което е известно като Етерен Регион.

В Света на Мисълта трите висши подразделения са основа на абстрактната(умозаключителна, идейна) мисъл, поради това те общо се наричат Регион на Абстрактната мисъл. Четирите по-плътни подобласти предоставят мисъл-материята в която ние въплътяваме и материализираме нашите идеи и поради това се означават като Регион на Конкретната Мисъл.

Внимателното разследване, предоставено от окултиста, на характеристиките на Физическия Свят може да изглежда излишно ако не се вземе под внимание, че той разглежда всичко от гледна точка която е различна от тази на материалиста. Материалистът признава три състояния на материята – твърди тела, течности и газове. Те всички са химикали защото се състоят от химическите компоненти на Земята. От тази химическа материя са изградени всички форми на минерал, растение, животно и човек и затова те са наистина химикали, след като субстанциите от които са изградени обикновено се наричат така. И така, дали ще разглеждаме планината или облака който обгръща върха и’, сока на растението или кръвта на животното, паяжината на паяка, крилата на пеперудата или костите на слона, въздуха който ние дишаме или водата която пием – всички те са съставени от една и съща химическа субстанция.

Тогава, кое е това което определя създаването и организирането на тази базисна субстанция в многобройно разнообразие от Форми които виждаме около нас? Това е Единният Универсален(всеобщият, на Универса) Дух, проявяващ се във видимия свят като четири големи вълни на Живот, на различни нива на развитие. Този четворен духовен импулс моделира химическата материя на Земята във форми на четирите Царства – минерал, растение, животно и човек. Когато една форма е изпълнила предназначението си като тяло-носител на проявяване на трите по-висши потоци на живот, химическите сили разграждат тази форма, така че материята да може да се върне в своето първично състояние и така да бъде на разположение за изграждане на нови форми. Духът или животът който моделира формата в изразно средство за себе си е, поради това, външен и неприсъщ на материята която той използва, както един строител е отделен от и независим от къщата която той строи за свое собствено жилище.

Тъй като всички форми на минерал, растение, животно и човек са химически, те логически би трябвало да са така мъртви и лишени от чувство като химическата материя в своето присъщо състояние и Розенкройцерите твърдят, че това е така.

Някои учени оспорват това и твърдят, че съществува усещане във всяка тъкан, жива или мъртва, която принадлежи към всяко Царство. Те дори включват субстанциите обикновено класифицирани като минерал в тяхната категория от обекти имащи чувство, и за да докажат своето твърдение те съставят диаграми с графики на енергия, получени от експериментални опити. Друга група от изследователи поддържат мнение, че не съществува усещане дори в човешкото тяло освен в мозъка който е седалището на усет и чувство. Те казват, мозъкът е, а не пръстът който усеща болката когато е наранен. И така, гилдията на учените е разделена и противопоставена на себе си по този и по повечето други въпроси. Позицията на двете крила е частично правилна. Зависи от това, какво разбираме под ‘’чувство’’. Ако ние имаме предвид просто отговор на дразнение или въздействие, като отскачането на гумена топка която е хвърлена към земята, разбира се вярно е да се припише чувство на тъканта на минерал, растение и животно; ако имаме предвид чувство за удоволствие или болка, любов или омраза, радост или мъка, би било абсурдно да ги приписваме на нисшите форми на живот, на самостоятелна тъкан, на минерали в тяхното присъщо състояние и дори на мозъка, защото такива чувства са изява и проявление на безсмъртния дух, а мозъкът е само клавиатура на чудесния инструмент на който човешкият дух свири своята симфония на живота, точно така както музикантът се изявява върху цигулката си.

Както има хора които не са в състояние да разберат, че би трябвало да има, и има, висши Светове, така също има и такива които след като в известна степен са се запознали с висшите нива, придобиват навика да подценяват този Физически Свят. Такова становище е неправилно както е неправилно становището на материалиста. Великите и мъдри Създания които реализират волята и замисъла на Бог, са ни поставили в тази физическа околна среда да учим неотменни важни уроци които не биха могли да се научат при други условия и наше задължение е да използваме знанията си за висшите Светове в усвояването, най-добре според възможностите си, уроците на които този материален свят трябва да ни научи.

В известен смисъл Физическият Свят е нещо като тренировъчно училище или база за експериментиране, за да ни научи да работим правилно в другите светове. Той прави това независимо от тава дали ние знаем за съществуването на другите светове, с което доказва голямата мъдрост на създателите на системата/плана или модела. Ако ни бяха известни само висшите Светове, ние бихме правили много грешки които стават явни само когато физическите условия служат като критерий. За да се илюстрира: Нека да си представим един изобретател работещ и осъществяващ идеята си за дадено устройство. Първо той изгражда устройството мисловно и в своя ум той вижда устройството завършено и поставено в действие, изпълняващо възможно най-добре функцията за която е било предназначено. Той, след това, прави чертеж на разработката и когато прави това, може би, открива че са необходими промени в неговата първоначална концепция. Когато той е доволен от чертежа и решава че планът е осъществим, той започва да формира новото устройство от подходящи материали.

И сега, почти сигурно е, че ще се установи необходимостта от следващи модификации, преди устройството да заработи както е било замислено. Може да стане ясно, че то трябва да се преработи изцяло или че дори то е напълно неизползваемо в настоящия вид, че трябва да се изостави и да се изработи нов план. Но, отбележете си следното защото това е същността на въпроса: новата идея или новият план ще бъде формулирана с цел да елиминира дефектите в неизползваемото устройство. Ако не беше конструирано устройство от материя, посредством което се изявяват пропуските на първото изделие, втора и безпроблемна идея не би могла да се формира.

Това в еднаква степен важи за всички условия на живот – социални, комерсиални и филантропски. Много намерения и проекти изглеждат отлично за тези които са ги възприели като идеи и много дори изглеждат добре на хартия, но когато достигнат до актуалната верификация на резултатност и потребност, те често се провалят. Това, обаче, не би трябвало да ни обезкуражава. Истина е, че ‘’учим повече от нашите грешки, отколкото от нашите успехи’’ и подходящата светлина в която да разглеждаме този Физически Свят е като училище за придобиване на ценен опит, в който научаваме уроци от изключителна значимост по своята същност.

ЕТЕРНИЯТ РЕГИОН НА ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ

Веднага щом встъпим в тази сфера на Всемира, ние сме в невидимия, неосезаемия Свят, където нашите обичайни сетива не ни служат и са безполезни, от тук следва че тази част от Физическия Свят практически не е изследвана от материалистическата наука.

Въздухът е невидим, обаче на съвременната наука е известно, че той съществува. Посредством инструментариум неговото движение под формата на вятър може да бъде установено; посредством компресия той може да стане видим като течен въздух. При етера, обаче, това не е така лесно. Материалистическата наука установява че е нужно по някакъв начин да се обясни трансмисията на електричество, с или без проводници. Тя е принудена да приеме като предварително условие някаква субстанция от ефирен вид, която е известна на науката, и тя нарича тази субстанция ‘’етер’’. Тя всъщност, реално не знае, че етерът съществува, тъй като изобретателността на учения още не е в състояние да измисли контейнер в който да бъде възможно да бъде вместена и ограничена тази субстанция, която е напълно неуловима в условията на ‘’научната лаборатория’’. Той не може да измери тегло, нито пък да я анализира посредством апаратурата с която разполага понастоящем (забележка, този труд е създаден в началото на 20ти век)

Наистина, наистина, постиженията на съвременната (началото на 20ти век) наука са възхитителни. Най-добрият начин да се разгадаят тайните на природата, обаче, е не чрез използване на апаратура, а чрез усъвършенстване на самия изследовател. Човек притежава вътре в себе си качества които елиминират валидността на разстояние и размер в много по-голяма степен от мощта на телескопа и микроскопа, с която те компенсират ограничените възможности на невъоръженото око. Тези сетива или способности са оръдията за изследване използвани от окултистите. Те са техния ‘’сезам отвори се’’ в търсенето на истината.

За опитния ясновидец етерът е толкова осезаем и реален както са твърдите тела, течностите и газове на Химическия Регион за обикновените създания. Той вижда, че виталните сили които дават живот на минералните форми на растение, животно и човек, функционират в тези форми посредством четирите състояния на етера.

(Забележка, по-долу използваният термин ‘’сили/сила’’, би могло да се замени с ‘’енергии/енергия’’)

Имената и специфичните функции на тези четири етера са следните:

(1) Химически Етер – Този етер има положителна и отрицателна форма на своето проявление. Силите които осъществяват асимилиране или усвояване и отделяне действат чрез/през него. Асимилацията е процес при който различните хранителни компоненти се вграждат в тялото на растение, животно и човек. Това се осъществява посредством сили с които ще се запознаем по-късно. Те работят по протежение на положителния полюс на химическия етер и привличат нужните съставки вграждайки ги във формите за които са необходими. Тези сили не действат сляпо, нито пък механично, а по селективен начин (добре познат на учениците по неговите ефекти/последствия) чрез които постигат своята цел, която е растеж и поддържане на тялото.

Отделянето се извършва от сили от същия вид, но работещи по протежение на отрицателния полюс на химическия етер. Посредством този полюс те изхвърлят от тялото съставките в храната които не са подходящи за използване или тези които са изчерпали полезното си въздействие в тялото и трябва да бъдат изчистени от организма. Това, както всички други процеси независещи от волята на човек, също е целесъобразно, избирателно и не е просто механично действие, както изглежда; например, при действие на бъбреците където само урината се филтрира през тях когато органите са здрави; обаче, известно е че когато органите не са в добро здравословно състояние, ценния албумин се пропуска да бъде извлечен с урината, тогава коректната селекция не се прави поради ненормално състояние на организма.

(2) Етер на Живота – Както химическият етер е средство за действие на силите чийто предмет на дейност е поддържането на индивидуалната форма, така оживотворяващият етер е средството за действие на силите чийто предмет на дейност е поддържането на рода – силите за размножаване.

Както химическият етер, ожитворяващият етер също има своите положителен и отрицателен полюси. Силите които действат по протежение на положителния полюс са тези които работят в жената по време на вътреутробното развитие на човек. Те осигуряват извършването на позитивната, активната работа на жената за да роди едно ново създание. От друга страна, силите които действат по протежение на отрицателния полюс дават възможност на мъжкия индивид да създаде сперма.

При действието върху оплодената яйцеклетка на животно и човек или върху семенцето на растение, силите работещи на положителния полюс на ожитворяващия етер създават мъжки растения, животни и хора; докато силите които се изразяват чрез отрицателния полюс създават женски растения, животни и хора.

(3) Светлинен Етер – Този етер е и двата вида, и положителен и отрицателен; силите които действат по протежение на положителния полюс са силите които генерират тази топлина на кръвта във висшите класове животни и човек, което ги прави индивидуални източници на топлина. Силите които работят по протежение на отрицателния полюс на светлинния етер са тези които действат чрез сетивата, проявявайки се като пасивна функция на зрение, слух, усет, вкус и мирис. Те също така изграждат и поддържат окото.

В студенокръвните животни положителният полюс на светлинния етер е средството на силите които движат кръвта и осъществяват кръвообращението, а отрицателните сили имат същата функция за окото както при висшите животни и човек. Където липсват очи, силите работещи на отрицателния полюс на светлинния етер вероятно изграждат или поддържат други сетивни органи, както правят при всички създания които имат сетивни органи.

В растенията силите които работят по протежение на положителния полюс на светлинния етер пораждат циркулирането на соковете на растението. И така, през зимата когато светлинният етер не е така зареден със слънчева светлина както през лятото, сокът престава да тече докато лятното слънце не вложи в светлинния етер своята енергия. Силите които работят на отрицателния полюс на светлинния етер влагат хлорофила, зелената субстанция на растението и също така оцветяват цветята. Всъщност, всички цветове във всички Царства се влагат посредством отрицателния полюс на светлинния етер. Затова животните имат най-плътна окраска на гърба и растенията най-плътно са оцветени на страната която е обърната към светлината. В полярните области на Земята където интензивността на слънчевата светлина е слаба, всички цветове са по-бледи и в някои случаи са толкова оскъдно вложени, така че през зимата цветът се заличава изцяло и животните стават бели.

(4) Отразяващ Етер – Преди беше казано, че идеята за една къща която е съществувала в ума, би могла да се възстанови от паметта на природата, дори и след смъртта на архитекта. Всичко което някога се е случило, е оставило неизличима картина или изображение в този отразяващ етер. Както гигантската папрат от ранната възраст на Земята е оставила своето изображение в каменните въглища и както движението на един ледник може да се проследи посредством дирята която е оставил по протежение на своя път, също така мислите и действията на човешките същества са неизличимо записани от природата в този отразяващ етер където обученият ясновидец може да чете тяхната история с точност, отговаряща на неговите възможности.

Отразяващият етер заслужава името си поради повече от една причини, защото образите в него са само отражения на паметта на природата. Истинската памет на природата се намира в много по-възвисена област. В отразяващия етер опитен ясновидец не предпочита да чете, защото картините са мъгливи и неясни в сравнение с тези които се намират в по-възвисена област Тези които четат в отразяващия етер обикновено са тези които нямат избор, които всъщност, не знаят какво четат. По правило, екстрасенси и медиуми черпят сведенията си от отразяващия етер. В малка степен ученикът на окултна школа в началните етапи от обучението си също чете в отразяващия етер, но той е предупреждаван и предпазван от своя учител за непълнотата и несъвършенството на този етер за извличане на информация, така че ученикът да не прави лесно погрешни заключения.

Този етер, също така, е средата в която или посредством която мисълта генерира отпечатък върху човешкия мозък. Той е непосредствено свързан с четвъртата подобласт на Света на Мисълта. Тя е най-висшата от четирите подобласти съдържащи се в Региона на Конкретната Мисъл (конкретна – предметна, обективна, съществуваща) и е домът на човешкия ум/разум/разсъдък/съзнание. Там се открива много по-ясна версия на паметта на природата, отколкото в отразяващия етер.

СВЕТЪТ НА ЖЕЛАНИЯТА
_____________________________________________________________________

Свят на Желанията – подтикващата сила на желанието нужна за осъществяване на движение, мисъл и говор

______________________________________________________________________

Както Физическият Свят и всяка друга област на всемира, Светът на Желанията има седем подразделения наречени ‘’Региони’’, но за разлика от Физическия Свят, той няма големите раздели отговарящи на Химическия Регион и на Етерния Регион. Материята в Света на Желанията съществува във всичките седем подраздела или Региони като субстанция за въплътяване на желание. Както Химическият Регион е сфера на формата и Етерният Регион е дом на силите прокарващи жизнените активности в тези форми, даващи им възможност да живеят, да се движат и да се размножават, така силите в Света на Желанията, работещи в оживеното плътно тяло, го подтикват и тласкат в една или друга посока.

Ако имаше само активности в Химическия и Етерния Региони на Физическия Свят, щеше да има форми притежаващи живот, можещи да се движат, но без никакъв подтик да го правят, Този подтик или инициатива, се предоставя от космическите/всемирните сили действащи в Света на Желанията и без това въздействие активно във всяка фибра на витализираното тяло, пораждащо желание за действие в някаква посока, не би имало никакво преживяване и съответно опитност и никакво нравствено развитие.Функциите на различните етери биха се грижили за растежа на формата, но растежът на нравственост би липсвал напълно. Еволюцията би била невъзможна и по отношение на формата и по отношение на живота, защото тя зависи от и е отговор на изискванията за духовен растеж, който създава възможност за еволюиране към по-висши състояния. Така ние веднага виждаме голямото значение на тази област на всемира.

Стремежи, желания, влечения и чувства се проявяват в материята на различните Региони на Света на Желанията както форма и качество се проявяват в Химическия Регион на Физическия Свят. Те приемат форми които остават за по-дълъг или за по-кратък период от време, в съответствие с интензитета на стремежа, желанието или чувството въплътени в тях. В Света на Желанията разликата между силите/енергията и материята не е така ясно определена и явна както във Физическия Свят. Почти може да се каже, че тук представата за сила и представата за материя са идентични или взаимнозаменяеми. Не е точно така, но бихме могли да кажем, че до известна степен Светът на Желанията се състои от сила/енергия – материя.

Когато говорим за материята на Света на Желанията, правилно е да се каже, че тя е една степен по-малко плътна от материята на Физическия Свят, но ние ще получим една напълно погрешна представа ако си я представим като една по-ефирна физическа материя. Тази идея, въпреки че се поддържа от много хора които са изучавали окултни философски учения, е напълно погрешна. Погрешното впечатление се предизвиква по принцип от трудността да се даде пълно и точно описание нужно за цялостното разбиране на висшите светове. За съжаление, нашият език е пригоден да изразява материални неща и затова е напълно неадекватен да опише условията в свръх-физическите области, затова всичко което е казано за тези области трябва да се възприема повече като примерно и временно описание, отколкото като правилно и същинско.

Въпреки че, планината и маргаритката, човекът, конят и едно парче желязо са изградени основно от атоми, ние не казваме, че маргаритката е по-ефирна форма на желязото. По подобен начин е невъзможно да се изрази чрез думи промяната или разликата във физическата материя когато е разградена до субстанцията на желанията. Ако нямаше разлика, тя би била подвластна на законите на Физическия Свят, което не е.

Принципът на материята на Химическия Регион е инерция – тенденцията да остава в sta tu quo. Трябва да се приложи определено количество сила за да се преодолее тази инертност и да се накара едно тяло, което е в неподвижно състояние, да се движи или да се спре едно тяло което е в движение. Не е същото при материята на Света на Желанията. Самата материя там е почти жива. Тя е в непрекъснато движение, флуидно, приемаща всички въображаеми и невъзможни за представяне форми с невъобразима леснота и бързина и едновременно с това искряща и проблясваща в хиляди непрекъснато променящи се цветове, несравнимо с всичко което ни е известно при това физическо състояние на съзнание. Може да се направи много плахо сравнение с играта на цветовете върху сапунено мехурче което плува във въздуха насам натам.

Това е което е Светът на Желанията – вечно изменящи се светлина и цвят – в който силите на животно и човек се смесват и съжителстват със силите на безброй Йерархии на спиритуални създания които не присъстват в нашия Физически Свят, но са така активни в Света на Желанията, както ние сме активни тук. С някои от тях ще се запознаем по-късно и ще бъде описана връзката и съприкосновението им с човешката еволюция. Силите излъчвани от това огромно като брой и вид множество от Същества оформя вечно изменящата се материя на Света на Желанията в неизброими променящи се форми с различна дълготрайност, съответно на кинетичната енергия на импулса който ги е породил.

От това кратко описание, може би, ще се разбере колко трудно е за начинаещия ученик на който току-що са се отворили очите за вътрешните светове, да запази равновесие на духа в Света на Желанията.

Опитният ясновидец скоро престава да се учудва на невъзможните описания които понякога дават медиуми. Те може да са напълно искрени, но възможностите да се излезе от фокус са много и с трудно доловима същност и наистина е чудно, че те въобще споделят нещо точно. Всички ние трябва да се научим да виждаме като малки деца, както лесно може да се разбере като наблюдаваме едно бебе. Ще се забележи, че малкото се мъчи да хване предмети които се намират на другия край на стаята или на улицата, или на Луната. То съвсем не може да възприема разстояния. Слепият човек, на който зрението се е възстановило, отначало, често се случва да затвори очи за да премине от едно място на друго, твърдейки, докато не се е научил да си служи с очите си, че е по-лесно да се движи по усет отколкото чрез зрение. Така, човек на който са се съживили органите за възприятие във Вътрешните Светове трябва също и да се обучи да използва тази ново-придобита способност. Отначало начинаещият ще се опитва да приложи към Света на Желанията познанията придобити от опита му във Физическия Свят, защото той още не е научил законите на света в който встъпва. Това причинява много неприятности и объркване. Преди той да може да разбере, той трябва да стане като малкото дете което поглъща знание без да се обръща за справки към предишна опитност.

За да се достигне до правилно разбиране на Света на Желанията, необходимо е да се възприеме, че той е света на чувствата, желанията и емоциите. Те са доминирани от две основни сили – Привличане и Отблъскване, които действат по различен начин в трите по-плътни Региони на Света на Желанията, от начина им на действие в трите по-ефирни или горните Региони, докато централният Регион може да бъде наречен неутрална база.

Тази централна област е Регионът на чувствата. Тук интерес или безразличие към даден обект (терминът ‘’обект’’ включва ‘’предмет’’ и/или ‘’субект’’ навсякъде в текста) или идея влияе на положителното отношение на човек към двете споменати сили, препращайки обекта или идеята към трите по-висши или трите по-ниски Региони на Света на Желанията, в противен случай те (силите) ще ги премахнат (ще премахнат обекта или идеята). Сега ще видим как това се осъществява.

В най-фината и най-разредена субстанция на трите най-високи Региони на Света на Желанията влияе само силата на привличане, но тя присъства в някаква степен и в плътната материя на трите по-ниски Региони, където тя действа против силата на Отблъскване, която доминира там. Разделящата на съставни части или разрушаващата сила на Отблъскване скоро би разрушила всяка форма идваща в тези три ниски Региони, ако не и’ се противодействаше по този начин. В най-плътния или най-ниския Регион, където тя е най-силна, тя разкъсва и разбива формите които се образуват там по начин който е ужасен за наблюдаване, обаче тя не е жестока сила. Нищо в природата не е жестоко. Всичко което изглежда така, работи за добро. Така е и с тази сила и нейното действие в най-ниския Регион на Света на Желанията. Формите тук са демонистични създания, генерирани от най-грубите емоции и желания на човек и звяр.

Тенденцията на всяка форма в Света на Желанията е да привлича към себе си всичко което може и което е от същото естество и да нараства по този начин. Ако тази тенденция на привличане и нарастване беше предоминираща в най-ниските Региони, злото би растяло като плевел.

Би царяла анархия вместо ред в Космоса. Това бива предотвратено от преобладаващата мощ на силата на Отблъскване в този Регион. Когато една груба форма на желание е привлечена към друга от същата природа, в техните вибрации има дисхармония, чрез което едната има разрушаващо въздействие върху другата. И така, вместо обединяване и амалгамиране на зло със зло, те действат с взаимно разпадане и разрушаване и по този начин злото на света се държи в допустими граници. Когато разберем действието на силите-близнаци в това отношение, ние можем да разберем окултната максима: ‘’Една лъжа е и двете, и убийство и самоубийство в Света на Желанията’’.

Всичко което се случва във Физическия Свят се отразява във всички други области на универса и, както видяхме, си изгражда подходяща форма в Света на Желанията. Когато се дава вярна версия на случилото се, създава се друга форма, съвършено еднаква с първата. Тогава те взаимно се привличат, съединяват се и се и обединяват, подсилващи се взаимно. Ако, обаче, се дава неистинно изложение, се създава една различна форма и антагонистична към първата. Тъй като те се отнасят до една и съща случка те се привличат взаимно, но тъй като техните вибрации са различни, те действат една върху друга взаимно разрушавайки се. Затова злонамерените лъжи могат да убият всичко добро, ако са достатъчно силни и ако биват повтаряни достатъчно често. Но, и обратното, търсене на доброто в злото, след време ще преобразува злото в добро. Ако формата която е генерирана за да минимизира злото е слаба, няма да има ефект и тя ще бъде разрушена от злата форма, но ако тя е силна и бива повтаряна често, ще се получи ефект на раздробяване и унищожаване на злото и злото ще бъде заместено с добро. Този ефект, ако е ясно разбран, не се предизвиква чрез лъжа, нито посредством отричане на злото, а чрез търсене на доброто. Окултистът посветен прилага в практиката строго методично този принцип за търсене на доброто навсякъде, защото той знае каква сила притежава за потискане на злото.

Има една история за Христос, която илюстрира тази максима. Веднъж когато вървели, Той заедно с учениците си, те минали покрай разлагащ се и миришеш на лошо труп на куче. Учениците се отвърнали с отвращение, коментирайки противната гледка; обаче Христос погледнал мъртвото тяло и казал: ‘’Няма по-бели перли от неговите зъби’’. Той е бил решен да намери доброто, защото Той е знаел какъв благотворен ефект ще има това в Света на Желанията, ако го изрази.

Най-ниският Регион на Света на Желанията се нарича ‘’Регионът на Страст и Сексуално Желание’’. Второто подразделение най-добре се описва с названието ‘’Регион на Впечатляване’’. Тук ефектът от силите-близнаци на Привличане и Отблъскване е спокойно уравновесяване. Това е неутрален Регион, следователно всички наши впечатления/възприятия/въздействия които са изградени от материята на този Регион са неутрални. Само когато чувствата-близнаци, с които ще се срещнем в четвъртия Регион, се появяват, силите-близнаци се задействат. Действителното впечатление/отпечатък от нещо, обаче, в същността си е напълно отделно от чувството което поражда. Впечатлението е неутрално и е действие на втория Регион на Света на Желанията, където се формират картини посредством сетивните възприятия във виталното тяло на човек.

В третия Регион на Света на Желанията, силата на Привличане – интегриращата и надграждащата сила – има вече превес над силата на Отблъскване с нейната деструктивна тенденция. Когато разберем, че движещата сила на Отблъскването е отстояване на своите права, изблъскване на всичко друго и освобождаване място за себе си, ние ще разберем, че тя дава път по най-лесния начин на желания за други неща, така че субстанцията на третия Регион на Света на Желанията принципно е доминирана от силата на Привличане към други неща, но по егоистичен начин и затова това е Региона на Пожелаването.

Регионът на Грубите Желания може да се оприличи на твърдите тела във Физическия Свят; Регионът на Впечатляване на течностите; и флуктуиращата нетрайна природа на Региона на Пожелаване може да бъде сравнена с частта на газовете на Физическия Свят. Тези три Региони предоставят субстанцията за форми които допринасят за опитност, душевен растеж и еволюция, прочистват напълно деструктивното и задържат и запазват материя която може да се използва за напредък.

Четвъртият Регион на Света на Желанията е ‘’Региона на Чувстване’’. От него произхожда чувството засягащо вече описаните форми и от съответстващото им чувство зависи колко дълго те ще живеят за нас и също така въздействието което оказват върху нас. Дали самите обекти и идеи които са проявени са добри или зли, на този етап не е важно. Нашето чувство, дали интерес или безразличие, това е определящия фактор за съдбата на обекта или идеята.

Ако чувството с което ние посрещаме едно впечатление/възприятие/въздействие от даден обект или идея е Интерес, той има същото въздействие върху впечатлението както слънчевата светлина и въздухът имат върху едно растение. Тази идея ще расте и процъфтява в живота ни. Ако, от друга страна, ние посрещнем едно впечатление от даден обект или идея с безразличие, те повяхват и изсъхват както се случва с едно растение което се постави в тъмна маза. Така, от този централен Регион на Света на Желанията произхожда импулсът и инициативата за действие, или решението да се въздържим от действие (макар че последното е също действие според окултиста), защото на настоящия етап от нашето развитие чувствата-близнаци, Интерес и Безразличие, дават инициативата за действие и са импулсът който движи света. На по-късен етап тези чувства ще престанат да имат влияние. Тогава решаващият фактор ще бъде дълг.

Интересът задвижва силите на Привличане и Отблъскване.

Безразличието просто смразява обекта или идеята срещу които е насочено, що се отнася до нашата връзка с тях.

Ако нашият интерес към един обект или една идея създава Отблъскване, това естествено ни кара да изтрием всякаква връзка с този обект или с тази идея от живота си; но има голяма разлика между действието на силата на Отблъскване и само чувството на Безразличие. Може би един пример ще изясни действието на Чувствата-близнаци и Силите-близнаци.

Трима души вървят по пътя. Те виждат едно болно куче, кожата му е покрита с рани и то очевидно страда много от болка и жажда. Това ясно се възприема от тримата, сетивата им го регистрират. И сега се появява Чувството. Двама от тях проявяват ‘’интерес’’ към животното, но при третия има чувство на ‘’безразличие’’. Той отминава оставяйки кучето на неговата съдба. Другите се спират; те и двамата са заинтересувани, но всеки от тях се проявява по твърде различен начин. Интересът на единия човек е насочен към симпатия и помощ, подтикващ го да се погрижи за бедното животно, да облекчи болките му и да му помогне да оздравее. У този човек чувството на интерес е породило и активизирало силата на Привличане. Интересът на другия човек е от различен вид. Той вижда само гнусната страна, което му навява мисълта да се отърве от тази гледка колкото се може по-скоро. Той предлага да се убие животното веднага и да се погребе. У него чувството на интерес генерира деструктивната сила на Отблъскване.

Когато чувството на интерес поражда силата на Привличане и тя се насочва към низки обекти и желания, те се изтощават и изчерпват в по-ниските Региони на Света на Желанията, където оперира противодействащата сила на Отблъскване, както беше описано. От борбата между силите-близнаци – Привличане и Отблъскване – произтичат всичките болка и страдания присъщи на прегрешения или погрешно насочени усилия, било то умишлени или не.

Така ние виждаме колко много е важно Чувството което имаме засягащо всичко, защото от това зависи същността на средата която си създаваме. Ако ние обичаме доброто, ние ще пазим и подхранваме като ангели-хранители всичко което е добро около нас; ако е обратното, ние ще населим пътя си с демони които сами сме си отгледали.

Имената на трите горни Региони на Света на Желанията са ‘’Регион на Душевен Живот’’, ‘’Регион на Душевна Светлина’’ и ‘’Регион на Душевна Сила’’. В тях преобладава Изкуство, Алтруизъм, Филантропия и всички активности на извисения душевен живот.. Ако си мислим за тези Региони като за излъчващи атрибутите изразяващи се чрез имената им, във формите от трите по-ниски Региони, ние правилно ще разберем висшите и нисшите активности. Душевната Сила, обаче, може понякога да се използва за зли цели както и за целите на доброто, но с течение на времето силата на Отблъскване разрушава злото и силата на Привличане изгражда доброто върху неговите руини. Всичко това, в края на краищата, заедно работи за ДОБРО.

Физическият Свят и Светът на Желанията не са отделени един от друг с пространство. Те са по-близо от ‘’една ръка разстояние’’. Не е нужно да се движим за да се преместим от единия в другия, нито от един Регион в друг. Точно както твърдите тела, течностите и газовете са заедно в нашите тела, проникващи се, така са и различните Региони на Света на Желанията вътре в нас. Ние пак може да сравним силовите линии по протежение на които кристализира лед от вода, с невидимите причини произлизащи от Света на Желанията, които се проявяват във Физическия Свят и ни дават инициатива за действие в която и да е посока.

Светът на Желанията, със своите безброй обитатели прониква и обхваща изцяло Физическия Свят както силовите линии проникват водата – невидим, но присъстващ навсякъде и мощен като причината за всичко във Физическия Свят.

СВЕТЪТ НА МИСЪЛТА

Светът на Мисълта също се състои от седем Региони с различни качества и различна плътност и, както Физическия Свят, Светът на Мисълта е разделен на две главни подразделения – Регионът на Конкретната Мисъл (конкретен=обективен, материален, предметен) състоящ се от четирите най-плътни Подобласти и Регионът на Абстрактната (абстрактен = умозрителен, идеен, отвлечен, спекулативен) Мисъл, състоящ се от три Подобласти от най-ефирна субстанция. Този Свят на Мисълта е централният от петте Светове от които човек добива своите тела-носители. Тук се срещат неговият дух и неговото тяло. Той също така е най-висшия от трите Светове в които човешката еволюция се осъществява понастоящем, двата по-висши Свята практически още не са включени, що се отнася до човешката еволюция.

Ние знаем, че материята на Химическия Регион се използва за изграждане на всички физически форми. На тези форми се дава живот и енергия за движение от силите които работят в Етерния Регион и някои от тези живи форми биват подбуждани към действие посредством Чувствата-близнаци на Светът на Желанията. Регионът на Конкретната Мисъл доставя веществото(материята) на мисъл в което идеите генерирани в Региона на Абстрактната Мисъл се обличат в мисъл-форми, да действат като регулиращи и балансиращи фактори върху импулсите пораждани в Света на Желанията при сблъсъка с и въздействието на Света на феномените.

Така, ние виждаме как трите свята, в които човек е през настоящата еволюция, се допълват един с друг, ставайки едно цяло което показва Абсолютната Мъдрост на Великия Архитект на системата към която ние принадлежим и когото ние почитаме със святото име Бог и пред Когото благоговеем.

Ако разгледаме по-детайлно различните подразделения на Региона на Конкретната Мисъл ние ще открием, че архетипите/първообразите на физическите форми, без значение към кое Царство те принадлежат се намират в неговото най-ниско подразделение, или в ‘’Континенталния Регион’’. В този Континентален Регион са също и архетипите на континентите и островите на света и съответно на тези архетипи те са моделирани и оформени. Модификации на сушата на Земята първо трябва да бъдат направени в Континенталния Регион. Не и преди да бъде променен архетипния модел, Интелигенциите* които ние (за да скрием невежеството си относно тях) наричаме ‘’Природни Закони’’, генерират физическите условия които променят физическото състояние на Земята в съответствие на модификациите предначертани от Йерархиите отговорни за еволюцията. Те планират промените както един архитект планира измененията в дадена сграда преди работниците да им предадат конкретна форма. По подобен начин, промените във флората и фауната се осъществяват благодарение на метаморфозите в респективните им архетипи.

______________________________________________________________________

Интелигенции – intelligencies – преведена е ‘’интелигенции’’ на повечето места, въпреки че думата не е възприета в българския език; означава (интелигентна) разумна същност

______________________________________________________________________

Когато говорим за всичките различни форми в плътния свят, не трябва да се мисли че тези архетипи са просто модели в същия смисъл в който ние представяме даден обект създаден в миниатюрен вид или от друг материал различен от материала подходящ за употребата му в завършен вид. Те не са просто подобие или модел на формите които виждаме около нас, а те са креативни архетипи; това означава, че те формират и създават формите на Физическия Свят по свое подобие или подобия, защото често много от тях работят заедно за да формират определен вид, всеки архетип давайки част от себе си за да се изгради желаната форма.

Втората подобласт на Региона на Конкретната Мисъл се нарича ‘Океански регион’’. Той най-добре се описва по следния начин, пулсираща виталност. Всичките сили които работят през и чрез четирите етери които съставляват Етерния Регион, там се наблюдават като архетипи. Това е един поток от леещ се живот, пулсиращ от край до край през всички форми, както кръвта пулсира през тялото, един и същ живот във всички форми. Тук опитният ясновидец вижда как наистина е вярно, че ‘’животът е един’’.

‘’Въздушният Регион’’ е третата подобласт на Региона на Конкретната Мисъл. Тук ние откриваме архетипа на желания, страсти, стремежи, чувства и емоции, такива каквито преживяваме в Света на Желанията. Тук всичките архетипи на Света на Желанията се явяват като атмосферни стихии. Както целувка на летен бриз се появяват чувствата на удоволствие и радост за възприятията на ясновидеца; като въздишка на вятъра във върхарите на дърветата изглеждат копнежите на душата и като светкавици страстите на воюващите народи. В тази среда на Региона на Конкретната Мисъл се намират също и картините на емоциите на човек и звяр.

‘’Регионът на Архетипните Сили’’ е четвъртата подобласт на Региона на Конкретната Мисъл. Тя е централната и най-важната област в петте Свята където се осъществява и се движи напред цялата човешка еволюция. От едната страна на този Регион са трите по-висши Региони на Света на Мисълта, Света на Духа на Живота и Света на Божествения Дух. От другата страна на този Регион на Архетипните Сили са трите по-ниски Региони на Света на Мисълта, Света на Желанията и Физическия Свят. Така този Регион става нещо като ‘’ключ или връзка’’, привързан от едната страна с Областите на Духа, от другата със Световете на Формата. Той е фокусната/фокусиращата точка, където Духът се отразява в материята.

Както името подсказва, този Регион е дома на Архетипните Сили които управляват активността на архетипите в Региона на Конкретната Мисъл. От този Регион Духът работи върху материята по формиращ начин. Диаграма I показва идеята по схематичен начин, формите в по-ниския Свят бидейки отражение на Духа в по-високите Светове. Петият Регион, който е най-близкия до фокусната точка от страната на Духа, се отразява в третия Регион, който е най- близък до фокусната точка от страна на Формата. Шестият Регион се отразява във втория и седмият се отразява в първия.

Целият Регион на Абстрактната Мисъл се отразява в Света на Желанията; Светът на Духа на Живота в Етерния Регион на Физическия Свят; и Светът на Божествения Дух в Химическия Регион на Физическия Свят.

Диаграма 1:

Относителността на постоянното съществуване на обекти във видимия и невидимите светове (онагледена чрез сравнение с прожекционен апарат)

Диаграма 2:

Седемте свята

Диаграма 2 ще представи разбираема идея за седемте Свята които са сферата на нашето развитие, но ние винаги трябва да имаме пред вид, че тези Светове не са разположени един над друг, както е показано в диаграмата. Те се проникват един в друг, ако може така да се каже, както когато се сравняваше взаимовръзката между Физическия Свят и Света на Желанията, където уподобявахме Света на Желанията на силовите линии в замръзваща вода и самата вода с Физическия Свят; по същия начин може да си мислим за силовите линии, че са един от който и да е от седемте Свята, а водата, както в нашия пример, би символизирала следващия по-плътен Свят в скалата. Една друга илюстрация би изяснила по-добре този предмет.

Нека да използваме сюнгер с формата на сфера да представлява плътната Земя – Химическия Регион. Представетe си пясък който прониква всяка част на сюнгера и също така оформя слой извън сюнгера. Нека пясъкът да представлява Етерния Регион, който по подобен начин прониква плътната Земя и се простира отвъд нейната атмосфера.

Нека, след това, да си представим тези сюнгер и пясък потопени в сферичен стъклен съд пълен с бистра вода, който е малко по-голям от сюнгера и пясъка. Поставете сюнгера и пясъка в центъра на съда, както жълтъкът се намира в центъра на едно яйце. Сега имаме пространство от бистра вода между пясъка и съда. Цялата вода ще представлява Света на Желанията, защото точно както водата се процежда между гранулите на пясъка през всяка пора на сюнгера и оформя този бистър слой, така и Светът на Желанията прониква и обхваща плътната Земя и етера и се простира отвъд тези две материи.

Ние знаем, във водата има въздух и ако си мислим за въздуха във водата (в нашия пример) като представляващ Света на Мисълта, ние ще имаме истинна умствена картина за начина по който Светът на Мисълта, бидейки по-ефирен, прониква и обхваща двата по-плътни Свята.

И накрая, представете си съда съдържащ сюнгера, пясъка и водата поставен в центъра на един по-голям сферичен съд; тогава въздухът в пространството между двата съда би представлявал частта от Света на Мисълта която се простира отвъд Света на Желанията.

Всяка от планетите в нашата слънчева система има три така проникващи се Светове и ако си мислим за всяка от планетите състояща се от три Свята като сюнгер и за четвъртия Свят, Светът на Духа на Живота, като водата в голям съд където тези тройни отделни сюнгери плуват, ние ще разберем че както водата в съда изпълва пространството между сюнгерите и се процежда през тях, така и Светът на Духа на Живота се разпространява в и обхваща междупланетното пространство и прониква индивидуалните планети. Той формира обща връзка между тях, така че както е необходимо да е налична лодка и да бъдем в състояние да я управляваме ако искаме да плаваме от Америка до Африка, така също е необходимо да имаме тяло-носител съответно на Света на Духа на Живота под нашия съзнателен контрол за да можем да преминаваме от една планета на друга.

По подобен начин както Светът на Духа на Живота ни свързва с другите планети в нашата слънчева система, Светът на Божествения Дух ни свързва с другите слънчеви системи Може да разгледаме слънчевите системи като отделни сюнгери плуващи в един Свят на Божествен Дух и така ще стане ясно, че за да се придвижим от една слънчева система до друга ще бъде необходимо да сме в състояние да функционираме в пълно съзнание в най-висшето тяло-носител на човек, Божествения Дух.

ГЛАВА II

ЧЕТИРИТЕ ЦАРСТВА

Трите Свята на нашата планета понастоящем са поле на еволюция за няколко на брой различни царства на живот, на различни нива на развитие. Само четири от тях ще представляват интерес за нас сега; царствата на минерал, растение, животно и човек.

Тези четири царства са свързани с трите Свята по различен начин в зависимост от напредъка който тези класове от еволюиращ живот са осъществили в училището за жизнен опит. Що се отнася до формата, плътните тела на всички Царства са съставени от едни и същи химически субстанции – твърди тела, течности и газове на Химическия Регион. Плътното тяло на човек е наистина същата химическа композиция както е камъка, обаче камъкът е изпълнен само с живот на минерал. Но дори и когато говорим само от гледна точка на физическата материя и оставим настрана всички други съображения за сега, има няколко съществени различия когато сравняваме плътното тяло на едно човешко същество с един минерал на Земята. Човек се движи, расте и се размножава – минералът, в необработено състояние, не извършва нищо от тези неща.

Сравнявайки човек с формите на растителното царство, ние откриваме, че и човек и растението имат плътно тяло способно да расте и да се размножава. Но Човек има качества които растението не притежава. Той чувства/усеща има способността да се движи и свойството да възприема обекти които са извън него (възприемане на сетивни въздействия отвън).

Когато сравняваме човек с животно, ние виждаме че и двете същества имат свойствата усет, движение, растене, размножаване и сетивно възприятие. В допълнение, човек притежава свойството говор, по-съвършена структура на мозъка и също така ръце – които са много важно физическо предимство. Може да обърнем внимание на развитието на палец, което прави ръката много по-ценна, повече от ръката на антропоидите. Човек, също така, е развил говор посредством който да изразява чувствата и мислите си; всичко това поставя плътното тяло на човешкото същество в отделна група/клас над трите по-ниски царства.

За да разберем тези различия между четирите царства, ние трябва да се отнесем към невидимите Светове и да потърсим причините които дават на едно царство това, от което е лишено друго.

За да функционираме в даден Свят и да изразяваме качествата присъщи на него, ние първо трябва да притежаваме тяло-носител направено от материята на този свят. За да функционираме в плътния Физически Свят необходимо е да имаме физическо тяло, приспособено към нашата околна среда. В противен случай ние бихме били призраци, както обикновено ги наричат, и ще сме невидими за повечето същества на Физическия Свят.

Така също, ние трябва да имаме витално тяло преди да можем да проявим живот, растеж и други качества присъщи на Етерния Регион.

За да изразяваме чувства и емоции, необходимо е да имаме едно тяло-носител съставено от материята на Света на Желанията и ум формиран от субстанцията на Региона на Конкретната Мисъл което ще направи мисленето възможно.

Когато разглеждаме четирите царства във връзка с Етерния Регион ние откриваме, че минералът не притежава отделно витално тяло и веднага разбираме причината за това, че той не може да расте, да се размножава или да проявява признаци на живот.

Като хипотеза, нужна за да се обяснят други известни факти, материалистическата наука поддържа становището, че в плътното твърдо тяло както и в най-разредения газ, не съществуват дори два атома които да се допират, че има пространство от етер около всеки атом; че атомите във вселената плуват в океан от етер.

Окултистът знае, че това е истина за Химическия Регион и че минералът не притежава едно отделно тяло от етер. И че само планетарният етер който обгръща атомите на минерала е това което причинява споменатото различие. Необходимо е, както показахме, да има отделно витално тяло, тяло на желанията, за да се проявяват характерните качества на дадена област, защото атомите на Света на Желанията, на Света на Мисълта и дори на по-висшите Светове, проникват минерала както и плътното човешко тяло и ако проникването на планетарния етер, който е етера обгръщаш атомите на минерала, беше достатъчен за да го направи чувстващ и размножаващ се, проникването на планетарния Свят на Мисълта също би трябвало да бъде достатъчно за да го направи мислещ. Минералът не може това защото му липса отделно (негово, отделно от планетарния) тяло-носител. Той е проникнат само от планетарния етер и затова не е в състояние за индивидуален растеж. Само най-ниското от четирите състояния на етера – химическият етер – е активно в минерала. Химическите сили в минералите се дължат на този факт.

Когато разглеждаме растение, животно и човешко същество във връзка с Етерния Регион, ние отбелязваме, че всяко от тях има отделно витално тяло(отделно от планетарния етер) в допълнение към проникващия го планетарен етер който формира Етерния Регион. Има различия, обаче, между виталните тела на растенията и виталните тела на животно и човек. Във виталното тяло на растението само химическият етер и етерът на живота са напълно активни. И като следствие, растението може да расте чрез действието на химическия етер и да се размножава чрез действието на етера на живота на отделното витално тяло, което то притежава. Светлинният етер е наличен, но е частично латентен или недействащ и липсва отразяващ етер. Поради това очевидно е, че качествата сетивно възприятие и памет, които са свойства на тези етери, не могат да се проявяват от растителното царство.

Ако обърнем внимание на виталното тяло на животните, ние откриваме че химическият етер, етерът на живота и светлинният етер са динамично активни. Следователно животното притежава качествата асимилиране и растеж, предизвикани от действието на химическия етер; и качеството размножаване посредством етера на живота – тези са същите както при растенията. Но в допълнение, като следствие от действието на третия или светлинния етер, то притежава качествата генериране на вътрешна топлина и сетивно възприятие. Четвъртият етер, обаче, е неактивен в животното, следователно то няма нито мисъл нито памет. Това което изглежда като мисъл и памет, по-късно ще бъде показано че е от различно/друго естество.

Когато анализираме човешкото същество, ние откриваме, че в него всички четири етери са динамично активни във високо организираното му витално тяло. Посредством действието на химическия етер той има способността да асимилира храна и да расте; работещите сили на етера на живота му позволяват да размножава рода си; силите в светлинния етер снабдяват плътното тяло с топлина, работят върху нервната система и мускулите и така дават възможност за комуникиране с външния свят посредством сетивата; и отразяващият етер дава възможност на духа да контролира и управлява своите тела посредством мисъл.

Виталното тяло на растение, животно и човек се простира отвъд периферията на плътното тяло както Етерният Регион, който е виталното тяло на нашата планета, се простира отвъд нейната плътна част, демонстрирайки отново истинността на Херметичната аксиома ‘’Каквото горе, така и долу’’. Размерът на това издаване на виталното тяло на човек е около един и половина инча (4 см.). Частта която е извън плътното тяло е ярко сияеща и с цвят подобен на разцъфнал цвят на прасковено дърво. То често се вижда от хора притежаващи незначителна неволева ясновидска способност. Авторът се е уверил, когато е говорил с такива хора, че те често не осъзнават че виждат нещо необикновено и не знаят какво всъщност виждат.

Плътното тяло се изгражда в матрицата на това витално тяло по време на предрожденното състояние, и с едно изключение, то е точно копие, молекула по молекула, на виталното тяло. Както силовите линии в замръзваща вода са източник на образуването на кристалите на леда, така и силовите линии във виталното тяло определят формата на плътното тяло. През целия живот виталното тяло строи, поправя и обновява плътната форма. Ако го нямаше етерното сърце, плътното сърце бързо би се пръснало под непрекъснатото напрежение и пресилване на които го подлагаме. На всички злоупотреби които причиняваме на плътното тяло се противодейства, доколкото е в силата на виталното тяло, което непрекъснато се бори срещу смъртта на плътното тяло.

Изключението, за което по-горе беше споменато, е че виталното тяло на един мъж е от женски пол или пасивно(негативно, отрицателно), докато това на една жена е от мъжки пол или активно. Този факт дава ключа за разгадаване на много озадачаващи феномени на живота. Че жената дава израз на емоциите си заради споменатата полярност, защото нейното положително заредено витално тяло генерира излишък от кръв и я принуждава да работи под много по-голямо вътрешно напрежение което би пречупило психиката и’, ако не съществуваше периодично изтичане на безопасно количество кръв и друго под формата на сълзи, което понижава напрежението при определени обстоятелства – защото сълзите са ‘’бяла кръв’’.

Един мъж може да има толкова силни емоции както една жена, но той обикновено е в състояние да ги потисне без сълзи, защото неговото отрицателно витално тяло не генерира повече кръв отколкото той може комфортно да контролира.

За разлика от по-висшите тела-носители, виталното тяло (с изключение на някои обстоятелства които ще бъдат обяснени когато ще стане въпрос за същността на акта ‘’посвещаване’’) обикновено не напуска плътното тяло да смъртта му. Тогава химическите сили на плътното тяло вече не са под властта на еволюиращия живот. Те започват да възстановяват материята в нейното състояние преди раждането на плътното тяло разлагайки го, така че тя да бъде на разположение за формиране на други форми в икономиката на природата. Разлагането, следователно, е поради действието на планетарния химически етер.

По строеж, виталното тяло грубо може да се сравни с един пъзел – състоящ се от стотици малки елементи които се напасват един към друг и представляват множество точки (октагони, осмоъгълни обемни фигури, в по-късните си трудове, Макс Хайндел казва, че ‘’точките’’ по-скоро се виждат като осмоъгълни обемни фигури) които могат да бъдат наблюдавани. Виталното тяло представя милиони точки пред наблюдателя. Тези точки влизат в кухите/празните центрове на атомите на плътното тяло, насищат ги с витална енергия която ги задейства във вибриране/трептене от по-висока степен в сравнение със честотата на вибрации на земния минерал, които не са така ускорени и одушевени.

Когато един човек се дави или пада от високо или замръзва, виталното тяло напуска плътното тяло, чиито атоми стават временно инертни, вследствие на това, но при съживяването то влиза обратно в плътното тяло и ‘’точките’’ отново се вмъкват в атомите на плътното тяло. Инерцията на атомите ги кара да се съпротивляват на вибриращото въздействие и това е причината за интензивната болка като от бодящи иглички и чувството за треперене които се усещат тогава, както ние забелязваме когато един часовник започва да работи или спре да работи, но не обръщаме внимание на тиктакането му когато върви.

Има определени случаи при които виталното тяло частично напуска плътното тяло, например когато ръка ‘’изтръпва’’. Тогава етерната ръка на виталното тяло може да бъде видяна да виси под плътната ръка като ръкавица и когато етерната ръка влиза обратно в плътната, се възприема като особеното боцкащо усещане. Понякога, в хипноза, главата на виталното тяло се разделя и виси отвън на плътната глава, по една половина върху всяко рамо или лежи около шията като яка на пуловер. Липсата на боцкащо усещане при събуждането в тези случаи, е защото по време на хипнозата част от виталното тяло на хипнотизатора замества това на жертвата.

Когато се използват упойващи вещества, виталното тяло частично се изтласква навън заедно с висшите тела-носители и ако дозата е твърде висока и етера на живота е изтласкан навън, последва смърт. Същият феномен може да бъде наблюдаван в случай на материализиращ се медиум. Всъщност, разликата между един материализиращ се медиум и обикновен мъж или жена е само тази: В обикновения мъж или жена виталното тяло и плътното тяло са, при настоящия етап на еволюция, доста здраво вкопчени, докато в медиума те са свързани хлабаво. Не винаги е било така, и отново ще дойде време когато виталното тяло нормално ще може да напуска плътното тяло-носител, но сега това обикновено не може да стане. Когато медиум позволява/разрешава неговото или нейното витално тяло да бъде използвано от същества от Света на Желанията които искат да се материализират, виталното тяло обикновено се процежда навън от лявата страна – през далака който е особена ‘’врата’’. След това виталните енергии не могат да протичат в тялото както действат нормално, медиумът става много изтощен и някои от тях прибягват към стимулиращи вещества за да противодействат на този ефект, и след време стават неизлечими алкохолици.

Виталната/жизнетворящата сила от слънцето, която ни обгръща като безцветен флуид, се абсорбира от виталното тяло чрез/през етерния двойник на далака, в който тя претърпява необичайна трансформация на цвета. Оцветява се в бледо розово и се разпространява по протежение на нервите из цялото плътно тяло. За нервната система тя е както електричеството е за устройството на телеграфа. Въпреки, че може да са налични проводници, инструментариум и оператори, ако липсва електричество, съобщението не може да бъде изпратено. Его, мозъкът и нервната система може да бъдат по подобен начин напълно в ред, ако липсва витална енергия/сила за да пренася съобщението на Его по нервите към мускулите, плътното тяло ще остане инертно. Точно това се случва когато част от плътното тяло се парализира. Виталното тяло се е разболяло и виталната сила/енергия не може да протича. В такива случаи, както и при повечето заболявания, повредата е в по-ефирните невидими тела-носители. Съзнателно или несъзнателно признавайки този факт успешните лекари използват внушение – което въздейства върху по-висшите тела – като помощно средство към лекарството. Колкото повече един лекар може да зареди своя пациент с вяра и надежда, толкова по-бързо болестта ще отстъпи и ще освободи място за перфектно здраве.

Когато човек е здрав, виталното тяло притежава извънредно много витална сила, която след като премине през плътното тяло, се излъчва по прави линии във всички посоки от периферията на тялото, както линиите на радиуса на една окръжност излизат от центъра и’; но по време на лошо здравословно състояние когато виталното тяло се изтощава, то не е в състояние да изтегля към и в себе си същото количество енергия, допълнително и плътното тяло се захранва с нея. Тогава линиите на виталния флуид излизащи от тялото са изкривени и огънати, показващи липса на енергия в източника си. При здраве, голямата сила на тези лъчи хваща и излъчва със себе си микроби и бацили, които са вредни за здравето на плътното тяло, но при болест, когато виталната сила е слаба, тези лъчи не елиминират така лесно причинителите на болестта. Поради това опасността от заразяване е много по-голяма когато виталните сили са слаби и оскъдни, отколкото когато човек е в добро здраве.

В случаите когато части от плътното тяло са ампутирани, само планетарният етер остава на мястото на отделената част. Отделените витално тяло и плътно тяло се разлагат едновременно след смъртта. Същото е и при двойника на ампутирания крайник. Той постепенно ще се разложи след като се е разложила плътната част, но междувременно фактът, че човек все още притежава етерния крайник, обяснява твърдението му, че той може да усеща пръстите си или че чувства болка в тях. Също така съществува и връзка с погребаната част без значение от разстоянието. Има документиран случай когато човек е усещал силна болка, като че ли пирон е забит в плътта на ампутиран крайник и той настоявал докато крайника не е бил ексхумиран и тогава се оказало, че един пирон бил забит в него когато е бил сложен в сандък за да бъде погребан. Пиронът бил отстранен и болката веднага престанала. В съгласие с тези факти е, че хора се оплакват от болка в крайник за може би две години след ампутацията. След това болката спирала. Това е така, защото заболяването продължава да съществува все още във отделения етерен крайник, но щом ампутираната част се разложи, етерният крайник последва този процес и болката спира.

След като отбелязахме връзката с и отношението на четирите царства към Етерния Регион на Физическия Свят, следва да обърнем вниманието си към техните отношения към Света на Желанията.

Тук ние откриваме, че и на минералите и на растенията им липсва тяло на желанията. Те са проникнати само от планетарното тяло на желанията, Света на Желанията. Поради липса на отделно тяло-носител, те не са в състояние да чувстват, да желаят и да проявяват емоции, които са свойства принадлежащи на Света на Желанията. Когато един камък се счупи, той не усеща; но би било грешно да се заключи, че няма усещане вследствие на това събитие. Това е материалистическото становище, или становището на неразбиращото множество. Окултистът знае, че не съществува действие, значително или по-незначително, което да не се усеща от универса и въпреки че камъкът, защото той няма отделно тяло на желанията, не може да усети, Духът на Земята усеща, защото тялото на желанията на Земята е това което прониква камъка. Когато един човек си пореже пръста, пръстът нямайки отделно тяло на желанията, не усеща болката, но човекът я усеща, защото неговото тяло на желанията е това което прониква пръста. Ако едно растение се изскубне с корен, това се усеща от Духа на Земята както човек би усетил изскубването на косъм от главата му. Земята е живо, чувстващо тяло и всички форми които са без отделно тяло на желанията посредством което техните духове могат да изпитат усет, са включени в тялото на желанията на Земята и това тяло на желанията има усет. Счупването на камък и откъсването на цвете причиняват удоволствие на Земята, докато изстъргването на растение с корен причинява болка. Причината се излага в следващата част на този труд, защото на този етап от изучаването му, обяснението би било непонятно за обикновения четящ.

Планетарният Свят на Желанията пулсира през плътното и виталното тела на животно и човек по същия начин както той прониква минерала и растението, но в допълнение на това, животното и човекът имат отделно тяло на желанията, което им дава възможност да изпитват желания, емоции и страст. Има различие, обаче. Тялото на желанията на животното е изградено изцяло от материята на по-плътните подобласти на Света на Желанията, докато дори при най-нисшите от човешките раси, малко от материята на по-висшите подобласти включена в структурата на тялото на желанията. Чувствата на животните и на най-нисшите човешки раси се отнасят почти изцяло до задоволяване на най-ниските желания и страсти които намират своя израз в материята на по-ниските Региони на Света на Желанията. От което следва, че за да могат те да имат такива емоции които да ги импулсират за нещо по-възвишено, е задължително да имат съответната материя в своето тяло на желания. С напредването на човек в училището за жизнен опит, неговите преживявания го учат и неговите желания стават по-нравствени и по-добри. И така, постепенно материята на неговото тяло на желанията претърпява съответна промяна. По-чистата и по-светла материя от по-високите Региони на Света на Желанията измества тъмните и мрачни цветове на по-ниската част. Тялото на желанията също така нараства по размер, така че в Светеца то наистина се възприема като блестящ обект , чистотата на неговите цветове и неговата искряща прозрачност са безподобни. То трябва да бъде видяно за да се оцени.

Понастоящем, материята и от двата Региона, и от-нисшия и от по-висшия влиза в състава на тялото на желанията на голямото мнозинство от човечеството. Никои не са толкова лоши, че да нямат някаква добра черта на характера. Тези качества се проявяват в материята на по-високите подобласти, която откриваме в тяхното тяло на желанията. Но от друга страна, много, много малко са толкова добри, че да не използват малко материя от по-ниските подобласти.

По същия начин, както планетарните витално тяло и тяло на желанията проникват плътното тяло на Земята, както видяхме в примера със сюнгера, пясъка и водата, така и виталното тяло и тялото на желанията проникват и обхващат плътното тяло на растение, животно и човек. Но през живота на един човек неговото тяло на желанията не е така оформено както са оформени неговите плътно и витално тела. След смъртта то приема тази форма. През живота то изглежда като блестящ елипсоид, който през часовете на будуване напълно обгръща плътното тяло, както белтъкът обгръща жълтъка на едно яйце. То се издава на разстояние от 12 до 16 инча (30 до 40 см.) отвъд плътното тяло. В това тяло на желанията има известен брой сетивни центрове, но при голямото мнозинство от хора, те са латентни. Събуждането на тези центрове за възприятие е това което отговаря на проглеждането очите на сляп човек, в предишния ни пример. Материята в човешкото тяло на желанията е в непрекъснато движение с невъобразима бързина. В него няма нито едно място с неподвижна частица, както е в плътното тяло. Материята която в един момент е в главата може да бъде в краката през следващия момент и след това отново обратно. Няма органи в тялото на желанията както в плътното и във виталното тела, но има центрове за възприятие, които когато са активни се явяват като завихряния, винаги оставащи в една и съща позиция спрямо плътното тяло, повечето от тях около главата. В болшинството от хора, те са просто водовъртежи и не се използват като центрове на възприятие. Те биха могли да бъдат събудени/активизирани във всички, обаче, но с различни методи се постигат различни резултати.

При несъзнателния ясновидец, развил дарбата си по неподходящ начин, тези завихряния се въртят от дясно на ляво, или обратно на часовниковата стрелка.

В тялото на желанията на подходящо обучен ясновидец, който волево контролира дарбата си, те се въртят по посока на часовниковата стрелка, греейки със силна великолепна светлина, далече надвишаваща брилянтната светлина на обикновеното тяло на желанията. Тези центрове му осигуряват възприемане на обекти в Света на Желанията и той вижда и изучава както желае, докато човек чиито центрове се въртят обратно на часовниковата стрелка е като огледало, което отразява това което преминава пред него. Такъв човек не е в състояние да получи информация. Причината за това ще бъде показана в следващата глава, но по-горе описаното е едно от фундаменталните различия между медиум и опитен правилно обучен ясновидец. Невъзможно е за повечето хора да направят разграничение между двамата; но съществува едно безпогрешно правило което може да се следва от всеки: Никой по истински начин развил се ясновидец, никога няма да упражнява своята способност за пари или за нещо равностойно на пари; нито ще я използва да задоволява любопитството си; а само за да помага на човешкия род.

Никой, който е способен да обучава правилния начин за култивиране на тази способност, никога няма да иска заплащане за урока. Тези които поставят изискване за заплащане за преподавани уроци и за практикуване, никога не притежават нищо което заслужава заплащане. По-горе описаното правило е безопасно и сигурно ръководство, което всички могат да следват с абсолютна увереност.

В далечно бъдеще човешкото тяло на желанията ще стане така окончателно организирано както са виталното и плътното тела. Когато е достигнало този етап, ние всички ще имаме способността да функционираме в тялото на желанията както сега правим в плътното тяло, което е най-старото и най-добре организираното от човешките тела – тялото на желанията е най-младото.

Тялото на желанията е вкоренено в черния дроб, виталното тяло е вкоренено в далака (дали не е слънчевия сплит? – това от мен).

Във всички топлокръвни същества, които са най-високо еволюирали, и притежават чувства, страсти и емоции, които се проявяват навън в света с желания, за които може да се каже че наистина живеят в пълния смисъл на този термин, а не просто вегетират – във всички такива същества токовете на тялото на желанията протичат нагоре от черния дроб. Материята на желанията непрекъснато изтича в потоци/токове които се придвижват по огънати линии до всяка точка от периферията на елипсоида и след това се връщат в черния дроб чрез определен брой завихряния, много подобно на вряща вода която непрекъснато изтича навън от източника на топлина и се връща към него след завършване на кръговото движение.

Растенията са лишени от този стимулиращ, енергизиращ принцип и като следствие те не могат да демонстрират живот и движение както могат по-високо развитите организми.

Където е налице виталност и движение, но не и червена кръв, там няма отделно тяло на желанията. Съществото просто е на преходен етап от растение към животно и затова то се движи изцяло с енергията на груповия-дух.

В студенокръвните животни които имат черен дроб и червена кръв, е налично отделно тяло на желанията и груповият-дух управлява токовете навътре, защото в този случай отделният дух (на отделна риба или влечуго, например) е изцяло отвън на плътното тяло-носител.

Когато организмът е напреднал в еволюцията си толкова, че отделният дух може да започне да навлиза и да се вмества в своите тела-носители, тогава той – индивидуалният дух – започва да направлява токовете навън, и виждаме началото на емоционално съществуване и топла кръв. Топлата червена кръв в черния дроб на организма, достатъчно развита за да има вътреживеещ(вътреобитаващ) дух който енергизира протичащите навън токове на тялото на желанията, това е което довежда до проявяване на желание и емоции от животното или човека. Що се отнася до животното, духът все още не е напълно вътреживеещ. Той няма да стане такъв докато точките във виталното и плътното тела не се напаснат, както е обяснено в Глава XII. Това е причината животното да не е ‘’живеещ’’ (‘’liver’’ = черен дроб), това значи, че то не живее във всяко отношение така напълно както живее човек, без да е способно на толкова определени и всестранни желания и емоции, защото не е напълно съзнателно. Сегашните млекопитаещи се намират на по-високо еволюционно ниво отколкото хората са били на ниво животни от своята еволюция, защото те имат топла червена кръв, каквато човек не е имал когато е бил на тяхното еволюционно ниво. Тази разлика в статуса се обяснява със спиралния път на еволюцията, което също така обяснява факта, че човек е по-висш тип човешка раса, отколкото сегашните ангели са били на тяхното еволюционно ниво като хора. Сегашните млекопитаещи животни които в своето еволюционно ниво на животни са постигнали притежаване на топла червена кръв и поради това са в състояние да проявяват желание и емоция до известна степен, през Юпитеровия Период ще бъдат по-нравствен и по-добър тип човечество отколкото сме ние сега, докато измежду нашето сегашно човечество, дори през Юпитеровия Период, ще има някои които бъдат открито и безусловно порочни. И още, те тогава няма да могат да скриват/прикриват порочността си, както е възможно сега, ще проявяват безсрамно злите си деяния.

В светлината на това изложение за асоциацията между черния дроб и живота на организма, забележителен е фактът, че в няколко европейски езици (английски, немски и скандинавски), една и съща дума се използва за органа в тялото и в смисъл на ‘’един който живее’’ (liver).

Когато обърнем нашето внимание към четирите царства и тяхната обусловеност от Света на Мисълта, откриваме че на минералите, растенията и животните им липсва тяло-носител съответстващо на този Свят. Е, ние знаем че някои животни мислят, но това са само висшите домашни животни които са в тесен контакт с човек от генерации и така са развили способност, каквато другите животни които не са имали това преимущество, не притежават. Принципът е същия както когато проводник с висок заряд ще ‘’индуцира’’ по-слаб електрически ток в друг проводник доближен до него; или когато човек с висок морал ще породи същата тенденция в една по-слаба натура, докато един с нисък морал ще пропадне съвсем ако е изложен на влиянието на зли характери. Всичко което казваме или сме, дава отражение в нашата околна среда. Затова висшите домашни животни мислят. Те са най-високо развити от техния вид, почти до точката на индивидуализация и вибрациите на човешката мисъл са ‘’индуцирали’’ в тях подобна активност от по-ниска степен. Освен това отбелязано изключение, животинското царство не е развило качеството мислене. Те не са индивидуализирани. Това е голямата и кардинална разлика между човешкото и другите царства. Човек е един индивид(една индивидуалност). Животните, растенията и минералите са разделени на видове. Те не са индивидуализирани в същия смисъл както е човек.

Наистина, ние разделяме човечеството на раси, племена и нации, ние приемаме различията между Кавказкия тип (бялата раса), Негъра, Индианеца и т.н.; но това не е същността на въпроса. Ако ние искаме да изучаваме характерните особености на лъва или на слона или на който и да е вид от по-нисшите животни, всичко което е необходимо за целта е да вземем някое животно от този вид. Когато научим характерните особености на едно животно, ние знаем характерните особености на вида към който то принадлежи. Всички животни от един животински вид са еднакви. Това е същността на въпроса. Един лъв или неговият баща или неговият син, всички те са еднакви, няма разлика в начина по който те ще действат при еднакви условия. Всички харесват едни и същи неща и не харесват други; всеки е еднакъв с всички останали.

Не е така при човешките същества. Ако искаме да знаем характерните особености на негрите, няма да е достатъчно ако проучим един единствен индивид. Ще бъде необходимо да проучим всяка индивидуалност и дори тогава няма да достигнем до познание за негрите ‘’като цяло’’, просто защото това което е характерно за отделен индивид не важи общо за расата.

Ако желаем да узнаем характера на Абрахам Линкълн, няма да ни е от полза да проучим неговия баща, неговия дядо или неговия син, защото характерите им ще бъдат напълно различни. Всеки един от тях ще има своите особености твърде различни от характера на Абрахам Линкълн.

От друга страна, минерали, растения и животни биват охарактеризирани ако вземем под внимание описанието на един от всеки вид; докато, сред човешките същества има толкова на брой видове, колкото на брой индивида има. Всеки отделен индивид е като ‘’вид’’, закон сам за себе си, напълно отделен от всеки друг индивид, така различен от събратята си както един вид от по-нисшите царства е различен от друг вид. Ние може да напишем биографията на един човек, но едно животно не може да има биография. Това е така, защото във всеки човек има един индивидуален вътреживеещ (или вътреобитаващ) дух който управлява мислите и действията на всяко индивидуално човешко същество; докато има един ‘’групов дух’’ общ за всички различни животни или растения от един и същ вид. Груповият дух им въздейства изцяло отвън. Тигърът който броди в пустошта на индийската джунгла и тигърът затворен в клетката на една менажерия, и двата са проявление на един и същ групов дух. Той въздейства и на двата еднакво от Света на Желанията, разстояния във вътрешните Светове почти не съществуват. Груповите духове на трите по-нисши царства са разположени различно в по-висшите Светове, както ще разберем когато разучим съзнанието на различните царства; но за да схванем правилно позицията на тези групови духове във вътрешните Светове, е нужно да помним и ясно да разберем това което беше казано за всички форми които са кристализирали във видимия Свят от и съответно на модели и идеи във вътрешните Светове, както беше илюстрирано чрез примера за сградата на архитекта и за машината на откривателя. Както соковете от мекото тяло на един охлюв кристализират в твърдата черупка която той носи върху гърба си, така и Духовете в по-висшите Светове, по подобен начин, са кристализирали от себе си плътните материални тела на различните царства.

И така, така наречените ‘’висши’’ тела, въпреки че са ефирни затова са невидими, в никакъв случай не са ‘’еманация’’ от плътното тяло, а плътното тяло от всички царства съответства на черупката на охлюва, която е изкристализирала от соковете. Охлювът представлява духа; а соковете на неговото тяло в процеса им на втвърдяване представляват ума, тялото на желанията и виталното тяло. Тези различни тела са били еманирани от самия дух с цел, посредством тях, да придобива опитност чрез преживявания в животи. Духът е това което движи плътното тяло накъдето желае, както охлювът движи къщичката си, а не е тялото което контролира движението на духа. Колкото по-напълно и непосредствено духът е в състояние да влезе в контакт със своето тяло-носител, толкова по-добре той може да контролира и да се проявява чрез това тяло-носител, и обратното. Това е ключът за разбиране на различните състояния на съзнание в различните царства. Едно разучаване на диаграми 3 и 4 би трябвало да даде ясно разбиране за телата-носители на всяко царство, начина по който те са в корелация с различните Светове и резултатното състояние на съзнание.

Диаграма 3:

Показва телата-носители на всяко царство и корелацията на тези носители към различните светове

Диаграма 4:

Показва състоянието на съзнанието за всяко царство

От диаграма 3 ние научаваме, че отделният Его е определено и окончателно отделен вътре в Универсалния(Всеобщия) Дух в Региона на Абстрактната Мисъл. Тя показва, че само човек притежава пълната верига от тела-носители, поставяща го във взаимоотношения с всички подразделения на трите Свята. На животните им липсва една брънка от веригата – ума; на растенията им липсват две свръзки – ума и тялото на желанията; и на минералите им липсват три свръзки на веригата от тела-носители нужна за функциониране по себе-съзнателен начин на Физическия Свят – ума, тялото на желанията и виталното тяло. (от мен, значи Его трябва да е свързан посредством тела-носители от Региона на Абстрактната Мисъл, където се намира, до Физическия Свят за да има себе-съзнание във Физическия Свят; вълните на живот: животни, растения и минерали имат Его, но нямат връзка с него и все пак са проявление на Его; имат групови духове, така го разбирам аз)

Причината за липсите е, че Минералното Царство е проявление на най-последната вълна на еволюиращ живот; Растителното Царство е одушевено с вълна на живот която е била по-дълго на пътя на еволюцията; вълната на живот на Животинското Царство има дори по-дълго минало; докато Човек, ако може да се каже така, животът който се проявява сега във човешка форма, има зад себе си най-продължителното пътешествие от всички четири царства и затова е лидер. След време, трите вълни които сега напояват с живот трите по-нисши царства, ще достигнат ниво на човешко съществуване, а ние ще сме преминали на по-високо ниво на развитие. За да се разбере степента на съзнание която зависи от притежаването на тела-носители използвани от живота еволюиращ в четирите царства, обръщаме внимание на диаграма 4, която показва че човекът, Его, Мислителят, се е спуснал в Химическия Регион на Физическия Свят. Той тук е подредил всичките си тела-носители, и с това е достигнал фаза на събудено съзнание. Той се учи да контролира своите тела-носители. Органите, нито на тялото на желанията нито на ума, все още не са развити. Последното все още дори не е тяло. Понастоящем то просто е една връзка, съединение, един калъф около Его, за да може да го използва като фокусираща точка. То е последното от телата-носители което е било сътворено. Духът работи постепенно от по-ефирната към по-грубата субстанция, телата-носители също са били изградени първо в ефирна субстанция и след това в по-груба и по-груба субстанция. Плътното тяло първо е било сътворено и сега е достигнало четвърта степен на плътност; виталното тяло е в своята трета степен и тялото на желанията в своята втора степен, и като така то все още е подобно на облак; и калъфът на ума все още е като ципа. Тъй като тези тела-носители още не са развили органи, ясно е че те самите биха били безполезни като тела-носители на съзнание. Его, обаче, влиза в плътното тяло и свързва тези тела-носители без органи с физическите сетивни органи и по този начин постига будно състояние на съзнание във Физическия Свят.

Ученикът би трябвало с особено внимание да отбележи, че само поради тяхната свързаност с перфектно организирания механизъм на плътното тяло, тези по-висши тела-носители понастоящем придобиват значимост. По този начин той ще избегне грешката която често се прави от хора, които като научат че има по-висши тела, започват да презират плътното тяло; да говорят за него като за ‘’ниско’’ и ‘’долно’’ – обръщайки погледа си към небесния свят и желаейки скоро да могат да напуснат тази земна буца пръст и да фръкнат в техните ‘’по-висши тела’’.

Тези хора общо-взето не разбират разликата между ‘’по-висш’’ и ‘’съвършен’’. Наистина, плътното тяло е най-нисшето тяло-носител в смисъл, че то е най-тежко, най-инертно, взаимосвързвайки човек със света на усета с всичките ограничения които това създава. Както беше казано, то има зад гърба си огромен еволюционен период; то е в своята четвърта фаза на развитие и сега е постигнало много голяма степен на работоспособност и ефективност. То след време ще достигне съвършенство, но дори и понастоящем то е най-добре организираното от човешките тела-носители. Виталното тяло е на своето трето ниво на еволюция и е в по-малка степен напълно организирано отколкото е плътното тяло. Тялото на желанията и умът, за сега, са повече облаци – почти напълно неорганизирани. В най-нисшите човешки същества тези тела-носители дори не са ясно формирани елипсоиди; те имат повече или по-малко неопределена форма.

Плътното тяло е чудесно изграден инструмент и би трябвало да се признава за такъв от всеки който претендира, че има някакви познания за устройството на човек. Разгледайте бедрената кост, например. Тази кост носи цялата тежест на тялото. Отвън тя е изградена от тънък слой компактна кост, подсилена отвътре от кости с формата на греда, надлъжни и напречни, по такъв превъзходен начин както нито един опитен инженер, конструктор на мостове, никога не би могъл да постигне изграждане на стълб от подобна якост с толкова малко тегло. Костите на черепа са изградени по подобен начин, използван е винаги възможно най-малко материал и е постигната максимална якост. Вземете под внимание мъдростта проявена в строежа на сърцето и тогава си задайте въпроса дали този великолепен механизъм заслужава презрение. Мъдрият човек е благодарен за своето плътно тяло и се грижи за него по най-добрия начин защото знае, че то е най-ценното от неговите сегашни инструменти.

Духът на животното, в своето спускане, е достигнал само Света на Желанията. Той още не е еволюирал до нивото когато да може да ‘’влезе’’ в плътното тяло. Затова животното няма индивидуален вътреживеещ дух, а групов дух, който го направлява и контролира отвън. Животното има плътно тяло, витално тяло и тяло на желанията, но груповият дух който го управлява е отвън. Виталното тяло и тялото на желанията на едно животно не са напълно вътре в плътното тяло, особено що се отнася до главата. Например, етерната глава на един кон се издава далече отвъд и над плътната физическа глава. Когато, както рядко се случва, етерната глава се издърпва в главата на плътното тяло, този кон може да се научи да чете, да смята и да решава примери от елементарна аритметика. На тази особеност се дължи факта, че коне, кучета, котки и други домашни животни осезават Света на Желанията, въпреки че не винаги схващат разликата между него и Физическия Свят. Един кон ще избегне някакъв обект когато го възприеме, който е невидим за пътника; една котка ще се потърка о невидими крака. Котката вижда призрака, обаче без да разбира че той няма плътни крака на разположение за това действие. Кучето, по-умно от котка или кон, често долавя, че има нещо което то не разбира във връзка с появата на умрелия му стопанин чиито ръце не може да близне. То ще вие тъжно и ще се промъкне в ъгъла с подвита опашка. Следният пример, може би, ще послужи да илюстрира разликата между човек с неговия вътреживеещ дух и животното с неговия групов дух.

Нека да си представим една стая разделена със завеса, помещението от едната страна на завесата да представлява Света на Желанията, а помещението от другата стана Физическия. В стаята има двама души, всеки в едно от разделените помещения; те не могат да се видят, нито пък могат да влязат двамата в едно и също помещение. Обаче, в завесата има десет дупки и човекът който се намира в помещението представляващо Света на Желанията може да промуши десетте си пръсти през тези дупки към другото помещение представляващо Физическия Свят. Сега той ни дава отлична представа за групов-дух който е в Света на Желанията. Пръстите представляват животните принадлежащи към един вид. Той е в състояние да ги движи както желае, не може да ги използва свободно нито пък целенасочено както човекът разхождащ се в помещението представляващо Физическия Свят използва тялото си. Човекът вижда пръстите които се подават през завесата и наблюдава, че те всички се движат, но той не може да вижда свръзката между тях. За него изглежда като че ли всички те са отделни Той не може да види, че те са пръсти на човек зад завесата и че техните движения се командват от интелект. Ако той нарани един от пръстите, не боли само пръста, но предимно човека от другата страна на завесата. Ако едно животно бива наранено, то страда, но не до такава степен както груповият дух страда. Пръстът не притежава индивидуализирано съзнание, той се мърда както диктува човекът – така животните се движат както диктува груповият дух. Чували сме за ‘’животински инстинкт’’ и ‘’сляп инстинкт’’. Няма такова неясно, неопределено нещо като ‘’сляп’’ инстинкт. Няма нищо ‘’сляпо’’ в начина по който груповият дух води и контролира своите подопечни – има Мъдрост, изписана с главни букви. Опитният ясновидец, когато функционира в Света на Желанията, може да комуникира с тези духове на животинските видове и ги намира с много по-висока интелигентност отколкото голяма част от човешките същества. Той може да види чудесния инстинкт който те демонстрират във воденето и контролирането на животните които са техните физически тела.

Груповият дух е този който събира птичите ята през есента и ги кара да мигрират на юг нито твърде рано нито твърде късно, за да избегнат гибелта през зимните студове; той е този който направлява тяхното завръщане през пролетта, карайки ги да летят на точната височина над морското равнище, която е различна за различните видове.

Груповият дух на бобъра го учи да строи бента си през потока на точно определен ъгъл. Той се съобразява със скоростта на теченията и всички обстоятелства, прецизно, както способен инженер би направил демонстрирайки приложението на съвременни постижения. Мъдростта на груповия дух е това което ръководи строежа на шестоъгълните клетки на пчелата с такава геометрическа точност; тя е която учи охлюва да оформи къщичката си в правилна и красива спирала; тя е която учи мекотелото в океана в изкуството да оцветява черупката си в цветовете на дъгата. Мъдрост, мъдрост навсякъде! Така възхитителна и внушителна, че някой който гледа с отворени очи бива изпълнен с удивление и благоговеене.

В този ред на мисли естествено възниква въпроса – щом груповият дух на животните е толкова мъдър, имайки пред вид по-краткия период на еволюция на животното в сравнение с човек, защо човекът не проявява мъдрост в по-голяма степен и защо човек трябва да се учи да строи язовири и да прилага геометрията при това, като всичко това груповият дух го прави без да е бил обучаван?

Отговорът на този въпрос зависи от факта, че Всеобщият Дух се спуска в материя с все по-голяма плътност. В по-висшите Светове, където неговите тела-носители са по-ефирни, той е в по-близък контакт с космическата/всемирната мъдрост, сияеща там по начин невъобразим в плътния Физически Свят, но със спускането на духа, светлината на мъдростта става временно все по-слаба, и след спускането до последния Свят тя е почти угаснала.

Един пример ще изясни това. Ръката е най ценния слуга на човек, сръчността и’ позволява да изпълнява всяко негово желание. При някои професии, като например банков служител, деликатният допир на ръката става толкова чувствителен, че тя е в състояние да различи фалшива монета от автентична по такъв чудесен начин, че би могло да се помисли, че ръката притежава собствена индивидуална интелигентност.

Нейната най-голяма ефективност, вероятно, се достига в областта на музицирането. Тя е в състояние да създава най-красивите докосващи душата мелодии. Деликатният галещ допир на ръката извлича най-нежни задушевни мелодии от инструмента, разказвайки за мъката, за радостите, за надеждите, страховете и въжделенията на душата по начин по който само музиката може. Тя е езика на небесния Свят, истинския дом на духа и се докосва до божествената искра зазидана в плътта като послание от неговия роден край. Музиката се харесва на всички без значение на раса, вяра и другите различия. Колкото е по-извисен и по-духовен човека, толкова по-ясно и разбираемо тя му говори и дори ‘’дивакът’’ бива трогнат от нея..

Нека сега да си представим майстор музикант да си слага ръкавици и да се опитва да свири на цигулка Веднага забелязваме, деликатният допир не е така лек и фин; изчезнала е душата на музиката. Ако той си сложи още един чифт ръкавици, по-груби от първите, върху тях, ръката му се затруднява до такава степен, че той вероятно ще сътвори дисхармония вместо предишната хармония. Ако той накрая си сложи в допълнение на двата чифта ръкавици които вече го затрудняват, чифт боксьорски ръкавици, той временно съвсем няма да бъде в състояние да свири и човек, който не го е чувал как свири преди да си сложи ръкавиците, естествено би помислил, че той въобще никога не е можел да свири, особено ако не знае, че ръцете му са претрупани с ръкавици.

Така е и с духа; всяка стъпка надолу, всяко спускане по-надолу в грубата материя за него е като слагането на чифт ръкавици за музиканта. Всяка стъпка надолу ограничава способността му за изява докато не се приспособи към ограниченията и не намери начин да се фокусира и приспособи, както окото трябва да се фокусира след като човек влезе в дома си през един ослепителен слънчев ден. Зеницата на окото се свива максимално при силна слънчева светлина и при влизане в къщата на човек му се струва, че е тъмно; но след като зеницата се разшири и светлината проникне през нея, човек може да вижда така добре при приглушената светлина в къщата, както е виждал навън на слънчева светлина.

Целта на човешката еволюция тук е да му даде възможност да намери своя фокус и да се приспособи във Физическия Свят, където понастоящем светлината на мъдростта изглежда затъмнена, но когато след време ние ще сме ‘’открили светлината’’, човешката мъдрост ще заблести в действията му и далече ще превъзхожда проявяващата се мъдрост от груповия дух на животното.

Освен това, трябва да се прави разлика между груповия дух и девствените(девствен, в смисъл на нов/пръв/неопитен) духове от вълната на живот проявяващи се като животни. Груповият дух принадлежи към друга еволюция и е протектор на духовете на животните.

Плътното тяло в което ние функционираме е съставено от множество клетки, всяка от тях притежаваща отделно себе-съзнание, въпреки че е от много ниска степен. Докато тези клетки представляват част от нашето тяло, те са подчинени на и контролирани от нашето съзнание. Един групов дух на животни функционира в духовно тяло, което е неговото най-ниско тяло носител. Това тяло-носител се състои от различен брой девствени духове наситени за определено време със съзнанието на груповия дух. Той води и контролира телата-носители създадени от девствените духове (телата-носители са проявление на девствените духове), като свое задължение, грижейки се за тях и помагайки им да еволюират техните тела-носители. С еволюирането на техните повереници, груповият дух също еволюира, преминавайки през серия от метаморфози по начин подобен на това, как ние растем и придобиваме опитност приемайки в нашите тела клетките на храната която ядем, при което също предизвикваме тяхното съзнание да нараства напоявайки ги с нашето, за сега.

И така, докато един отделен себе-съзнателен Его е вътре във всяко човешко тяло и упражнява контрол над действието на своето собствено тяло-носител, духът на отделното животно още не е индивидуализиран и себе-съзнателен, а представлява част от тялото-носител на себе-съзнателното същество принадлежащо към друга еволюция – груповият дух.

Този групов-дух упражнява контрол над действията на животните в съгласие с всемирните закони, докато девствените духове за които е отговорен ще са постигнали себе-съзнание и ще са станали хора. Тогава те постепенно ще започнат да проявяват собствена воля, придобивайки все повече и повече свобода от груповия дух и ставайки отговорни за своите собствени действия. Груповият дух ще им влияе, обаче, (все пак в по-малка степен), като расов, племенен, обществен, или семеен дух докато всеки индивид стане способен да действа в пълно съответствие с всемирните закони. Не и преди да настъпи това време, Его ще бъде напълно свободен и независим от груповия дух, който тогава ще встъпи в по-висока фаза на еволюция.

Позицията на груповия дух в Света на Желанията дава на животното съзнание различно от това на човек, който има ясно, определено будно съзнание. Човек вижда (и разбира) нещата които са отвън спрямо него в ясно очертани, отделни образи. В следствие на спиралния път на еволюцията, най-висшите домашни животни, особено кучето конят котката и слонът, виждат обекти почти по същия начин, обаче, вероятно не толкова ясно и отчетливо. Всички други животни имат едно вътрешно ‘’картинно съзнание’’ подобно на състоянието сънуване на човек. Когато такова животно се озове пред един обект, едно изображение веднага се възприема вътре съпроводено с интензивно впечатление, че обектът е враждебен или добронамерен. Ако чувството е страх, то е придружено с внушение от груповия дух как да избегне заплашващата опасност. Това отрицателна/пасивно състояние на съзнание улеснява груповия дух във воденето и контролирането на плътните тела които са под негова олека посредством подсказващи действия, тъй като животните нямат собствена воля.

Човек не може да бъде управляван толкова лесно отвън, с или без негово съгласие.С напредването на еволюцията и развитието на собствена воля той ще стане неподатлив на повеляващи внушения отвън и свободен да прави каквото му харесва, независимо от други влияния. Това е главната разлика между човек и другите царства. Те действат съгласно закона и диктата на груповия дух (което ние наричаме инстинкт), докато човек става все повече закон за самия себе си. Ние не питаме минерала дали той ще изкристализира или не, или цветето дали то ще цъфне или не, нито лъва дали той ще спре да ловува или не. Всички те, в най-малка или в най-голяма степен са под абсолютната власт на груповия дух, без свободна воля и самоинициатива, които в някаква степен се притежават от всяко човешко същество. Всички животни от един вид изглеждат почти еднакви, защото те произхождат от един и същи групов дух, докато измежду 150 милиона човешки същества които населяват земята, няма дори и двама които изглеждат еднакво. Нито дори близнаците в детска възраст, защото отпечатъкът върху всеки от вътреживеещия Его създава различия между тях във външния им вид, както и в характера им.

Че всички говеда се развиват добре върху ливади, и всички лъвове ядат месо, но ‘’храната на един човек може да е отрова за друг’’ е друга илюстрация на всеобхватното влияние на груповия дух, точно обратното при Его, който прави всяко човешко същество да има нужда от различни хранителни вещества в различни пропорции в сравнение с всяко друго. Докторите отбелязват със смущение същата особеност при приема на лекарства. Лекарството действа различно в различните индивиди, докато едно и също лекарство ще предизвика един и същ ефект в две животни от един и същи вид, като следствие от факта, че всички животни следват диктата на груповия дух и Всемирните закони – винаги действат еднакво при еднакви условия. Само човек е способен, в някаква степен, да следва своите собствени желания в определени граници. Че неговите грешки са много и сериозни, това е задължително, и за много хора би изглеждало по-добре човек да бъде тласкан в правия път, но ако това стане, той никога не би се научил да постъпва правилно. Уроци за разграничаване между добро и зло не могат да бъдат научени, освен ако той не е свободен да избира своя собствен курс и не се е научил да избягва грешното като истинското ‘’лоно на болката’’. Ако той е постъпил правилно само защото не е имал избор и не е имал дадена възможност да постъпи иначе, той би бил един автомат а не един Бог в процес на ставане. Както строителят се учи от своите грешки, поправяйки това което е сбъркал в миналото в бъдещите сгради, така човек посредством грешките си и болката която са му причинили, достига до по-голяма (защото е себе-съзнателен) мъдрост от животното, което действа мъдро защото е тласкано към действие от груповия-дух. След време животното ще стане човек, ще има свобода за избор и ще прави грешки и ще се учи от тях, както правим ние.

Диаграма 4 показва, че груповият-дух на царството на растенията има своето най-ниско тяло-носител в Региона на Конкретната Мисъл. Той е отместен на две стъпки от плътното тяло на растението и като следствие от това растенията имат съзнание съответстващо на ‘’сън без сънища’’. Груповият-дух на минерала има своето най-ниско тяло-носител в Региона на Абстрактната Мисъл и затова той е отместен на три стъпки от плътното тяло на минерала; като следствие от това той е в състояние на дълбоко безсъзнание подобно на състоянието транс. (от мен, мисля че става въпрос за съзнание във Физическия Свят)

Сега, ние показахме, че човек е един индивидуален вътре-живеещ дух, един Его отделен от всички други същества, направляващ, контролиращ и работещ в един комплект от тела-носители отвътре и, че растения и животни биват водени и контролирани отвън от групов-дух имащ власт върху множество животни или растения в нашия Физически Свят. Те са отделни само по външен вид или те само изглеждат отделни.

Връзката на растение, животно и човек със жизнените токове в Земната атмосфера символично се представят от кръста. Царството на Минералите не е представено, защото както видяхме, то не притежава индивидуално витално тяло, следователно не може да бъде тяло-носител на токове принадлежащи към по-висши области. Платон, който е бил Посветен, често е изказвал окултни истини. Той е казал ‘’Световната Душа е разпъната на кръст’’

Долният стълб на кръста на кръста показва растението с неговия корен в химическата минерална почва. Груповите духове на растенията са в центъра на Земята. Те са (това ще се припомни) в Региона на Конкретната мисъл, който прониква Земята както и всички други Светове. От тези групови-духове протичат енергийни потоци или токове във всички направления към повърхността на Земята, преминавайки навън през растение или дърво, по протежението им.

Човек е представен от горния стълб; той е обърнато наопаки растение. Растението поема храната си през корена. Човек поема храната си през главата. Растението протяга своите органи за размножаване към слънцето. Човек, обърнатото растение, насочва своите към центъра на Земята. Растението се поддържа от груповия-дух в центъра на Земята, който влиза в него през корена. По-късно ще бъде показано, че най-висшето духовно влияние идва при човек от слънцето, което провежда лъчите си през човек, обърнатото растение, от главата надолу. Растението вдишва отровния въглероден двуокис издишан от човек и издишва кислород, използван от човек. Животното което се символизира от хоризонталния стълб на кръста, е между растението и човека. Неговият гръбнак е в хоризонтална позиция и през него работят токовете на груповия-дух на животното който обкръжава Земята.

Нито едно животно не може да остане постоянно в изправено положение, защото в това положение токовете на груповия-дух не биха могли да го водят и контролират и ако то не е било достатъчно индивидуализирано за да понесе и издържи духовните токове които навлизат в отвесния човешки гръбнак, то ще умре. Нужно е, едно тяло-носител за проявлението на един индивидуализиран Его, да има три неща – изправена походка, за да може да влезе във връзка с току що споменатите токове; вертикален ларинкс, защото само такъв ларинкс е в състояние да говори (папагалите и скорците са пример за такъв изправен ларинкс); и заради соларните токове, той трябва да има топла кръв. Последното е от най-голяма важност за Его, което ще бъде логически показано и обяснено по-късно. Тези необходими условия просто са споменати тук, като заключителни думи в изложението на четирите царства във взаимовръзка едно спрямо друго и във връзка със Световете.

ГЛАВА III

ЧОВЕК И МЕТОДЪТ НА ЕВОЛЮЦИЯ

АКТИВНОСТИ НА ЖИВОТА; ПАМЕТ И РАСТЕЖ НА ДУША

Нашето изучаване до тук на седемте Светове или състояния на материята ни показа, че всеки свят има различно предназначение в икономиката на природата и че Бог, Великият Дух, в Който ние наистина ‘’живеем и се движим и съществуваме’’, е Енергията която прониква и поддържа цялото Мироздание с неговия живот; но докато този Живот тече в и е присъщ на всеки атом на шестте по-нисши Светове и на всичко което се съдържа в тях, в Седмия – най-висшия – Тройният Бог Е само той.

Съседната най-висша или шестата област е Светът на Девствените Духове (девствени – в смисъл на нови/първи/които са в началото). Тук тези искри от божествения ‘’Пламък’’ съществуват преди да започнат своето дълготрайно пътешествие през петте по-плътни Светове с цел развиване на латентни потенциални качества в динамични действащи способности. Както семенцето разгръща своите скрити възможности като бъде заровено в пръста, така тези девствени духове след време, след като са преминали през материя (училището за преживявания), също ще станат божествени ‘’Пламъци’’, способни да създават вселени от себе си.

Петте Свята образуват полето на човешката еволюция, трите по-нисши или по-плътни са място за действие на настоящата фаза от това развитие. Сега ние ще разгледаме това, как човек е свързан към тези пет Свята посредством неговите съответни тела-носители, имайки на ум двете основни подразделения на които са разделени два от тези Светове и че човек има тяло-носител за всяко от тези подразделения.

СЕДМОРНОТО УСТРОЙСТВО НА ЧОВЕК

Свят или Регион Съответстващо

Тяло-носител

5. Свят на Божествения Дух - - - - - - - - - Божествен Дух )

4. Свят на Духа на Живота - - - - - - - - - - Дух на Живота )

Регион на Абстрактната Мисъл Тройният Дух ) Его

3. Свят на Мисълта- - - - - - - - - - - - - - - Човешки Дух )

Регион на Конкретната Мисъл - - - Ум - - -

(Умът е огледалото посредством

което тройният дух се отразява

в тройното тяло; фокусиращата

точка.

(Виж Диаграма 1)

2. Свят на Желанията - - - - - - - - - - - - - Тяло на Желанията ) Тройното Тяло

1. (Физически) Етерен Регион - - - - - - - Витално Тяло ) Сянката на

( Свят ) Химически Регион - - - - -Плътно Тяло ) Тройния Дух

В будно състояние тези тела-носители са всички заедно. Те се проникват едно друго както кръвта, лимфата и другите течни субстанции в тялото се проникват. Така на Его се дава възможност да действа във Физическия Свят.

Ние, като Его функционираме директно в ефирната материя на Региона на Абстрактната Мисъл, която сме си обособили в периферията на нашата индивидуална аура. В следствие на това, ние възприемаме отпечатъците получени от външния свят върху виталното тяло посредством и през сетивата, заедно с чувствата и емоциите генерирани от тях в тялото на желанията, и отразени в ума. От тези ментални образи ние формираме нашите заключения, в субстанцията/материята на Региона на Абстрактната Мисъл, за феномените за които се отнасят. Тези заключения са идеи. Чрез силата на волята ние прожектираме една идея през ума, където тя приема конкретна форма като мисъл-форма чрез привличане на умствено вещество/материя около себе си от Региона на Конкретната Мисъл.(значи, мисъл-формите са умозаключенията/изводите генерирани от въздействията от околната среда)

Умът прилича на лещите на един прожекционен апарат. Той прожектира образа(въздействие отвън) в едно от три направления в съответствие с желанието на мислителя, което дава живот на или одушевява мисъл-формата.

1) Тя (мисъл-формата) може да бъде прожектирана върху тялото на желанията стремейки се да възбуди чувство, което ще доведе до незабавно действие.

а) Ако мисълта събужда Интерес, ще бъде активизирана една от двойката сили-близнаци, Привличане или Отблъскване.

Ако е възбудено Привличане, центростремителната сила, то сграбчва мисълта, завихря я в тялото на желанията, надарява образа с добавъчен живот и го облича с вещество на желанията(материя от света на желанията). Тогава мисълта е в състояние да действа върху етерния мозък и да движи виталната сила през съответните мозъчни центрове и нерви към съзнателно задвижваните мускули които извършват необходимото действие. Така силата/енергията в мисълта бива изразходвана и образът остава в етера на виталното тяло като спомен от действието и чувството което го е предизвикало.

б) Отблъскването е центробежна сила и ако то е било възбудено от мисълта ще има борба между духовната сила (волята на човек) вътре в мисъл-формата и тялото на желанията. Това е битката между съзнание и желание, възвисената и низката природа. Духовната сила въпреки съпротивлението, ще се мъчи да облече мисъл-формата във веществото на желанията което е нужно да действа върху мозъка и мускулите. Силата на Отблъскване ще се мъчи да разпръсне подходящия материал/материя и да изтласка навън мисълта. Ако духовната енергия е силна, тя(мисъл-формата) може да се наложи и да пробие път до мозъчните центрове и да си задържи обвивката от вещество на желанията докато манипулира виталната сила и така налага действие, и след това ще остави върху паметта ярък отпечатък на борбата и победата. Ако духовната енергия е изтощена или изчерпана преди да се е появило действието, тя(мисъл-формата) ще бъде победена от силата на Отблъскване и ще се запази/складира в паметта, както се е случило с всички други мисъл-форми когато са изразходвали енергията си.

в) Ако мисъл-формата се срещне с изсушаващото чувство на Безразличие, зависи от духовната енергия съдържаща се в нея дали тя ще бъде в състояние да предизвика действие или просто ще остави слаб отпечатък върху отразяващия етер на виталното тяло след като нейната кинетична енергия е била изразходвана.

2) Когато не се е наложило никакво незабавно действие от мисловните/менталните образи от външни въздействия, те (образите) може да бъдат прожектирани директно върху отразяващия етер, заедно с причинените от тях мисли, за да се използват в някакво бъдещо време. Духът, работещ чрез ума, има непосредствен текущ достъп до склада на съзнателната памет и може по всяко време да съживи всеки от образите които се намират там, да ги облече с нова духовна енергия и да ги прожектира върху тялото на желанията и да предизвика действие. Всеки път, когато един такъв образ бива използван по този начин, ще увеличи виталността му, силата му и ефективността му и ще предизвика действие според съответното му предназначение по-лесно отколкото в предишните случаи, защото той(образът) прекъсва причинния ред и генерира феномена – мислене, ‘’спечелвайки ни’’ или ‘’завладявайки ни’’ чрез повторение.

3) Трети начин на използване на една мисъл-форма е когато мислителят я прожектира към друг ум да действа като внушение, да предава информация като прехвърляне на мисъл, или тя може да бъде насочена към/върху тялото на желанията на друга личност за да предизвика действие, както в случая когато хипнотизатор въздейства върху жертва от разстояние. Тогава тя ще действа съвършено по същия начин, все едно че е собствена мисъл на жертвата. Ако тя е в съгласие с нейните(на жертвата) наклонности, тя ще действа според точка/параграф 1а. Ако е противоположна на нейната природа, както е описано в 1б и 1в.

Когато работата предизвикана от такава прожектирана мисъл-форма е била изпълнена или нейната енергия изразходвана в напразни опити да се постигне предназначението и’, тя гравитира обратно към своя създател, донасяйки със себе си неизличимия запис от пътешествието. Нейният успех или неуспех се отпечатва върху негативните атоми на отразяващия етер на виталното тяло на своя създател, където тя формира тази част от записа на живота и действията на мислителя, която понякога се нарича подсъзнателен ум/разум.

Този запис е много по-важен отколкото е паметта до която имаме съзнателен достъп, защото тази памет със съзнателен достъп е съставена от несъвършени и илюзорни сетивни възприятия и е съзнателната памет или съзнателен разум.

Несъзнателната/интуитивната памет или подсъзнателният разум се създава по различен начин, понастоящем напълно отвъд нашия контрол. Както етерът предава към чувствителния филм в камерата едно точно изображение на околната среда (заобикалящата панорама), улавящ и най-малкия детайл независимо от това дали фотографът го е забелязал или не, така и етерът съдържащ се във въздуха който дишаме донася със себе си една точна и детайлна картина на нашето обкръжение. Не само материалните неща, но също и феномените от състоянието вътре в нашата аура във всеки момент. Най-мимолетните мисъл, чувство или емоция се провеждат към белите дробове, където се инжектират в кръвта. Кръвта е един от най-висшите продукти на виталното тяло и е превозвачът на хранителни вещества към всяка част от тялото, и директното тяло-носител на Его. Картините които тя(кръвта) съдържа са отпечатани върху негативните атоми на виталното тяло за да служат като съдник на човешката съдба в след-смъртното състояние.

Паметта (или така нареченият mind) и съзнателната и подсъзнателната, зависи изцяло от преживяванията на този живот. Тя се състои от отпечатъци на събития/случки върху виталното тяло. Те(отпечатъците) може да бъдат променени или заличени, както е отбелязано в обяснението засягащо опрощаването на грехове което е изложено след няколко страници, която промяна или изтриване се състои в елиминирането на тези отпечатъци от етера на виталното тяло.

Има, също така, и свръх-съзнателна памет. Това е складът на всички качества/способности и всички знания придобити в предишни животи, въпреки че може би са латентни в настоящата инкарнация. Този запис е неизличимо гравиран върху Духа на Живота. Тя(свръх-съзнателната памет) се проявява обикновено, обаче не напълно, като съвест и характер което насища с живот всички мисъл-форми, понякога като съветник, понякога предизвикваща действие с неустоима сила, дори противно на разума и желанието.

В много жени, при които виталното тяло е позитивно и в напреднали хора без значение на пола където виталното тяло е било направено чувствително чрез чист/непокварен и свят начин на живот посредством молитва и концентрация, тази свръх-съзнателна памет намираща се в и присъща на Духа на Живота, понякога, до известна степен е над необходимостта да се облича в умствено вещество и материя от света на желанията за да активира действие. Тя не винаги трябва да си навлича опасността от това да подлежи на и може би да бъде отхвърлена от процес на разсъждаване. Понякога, под формата на интуиция или знание отвътре, тя се отпечатва директно върху отразяващия етер на виталното тяло. Колкото по-бързо се научим да разпознаваме и да следваме внушенията и’, толкова по-често тя ще говори за вечното ни добруване.

Посредством активностите им през часовете на бодърстване, тялото на желанията и умът непрекъснато повреждат плътното тяло-носител. Всяка мисъл и всяко движение повреждат тъканите. От друга страна, виталното тяло се старае да възстанови хармонията и да изгради отново това което другите тела-носители са увредили. То, обаче, не е в състояние напълно да се противопостави на мощната атака на импулсите и мислите. То постепенно отпада и накрая настъпва моментът когато грохва. Неговите ‘’точки’’ се сбръчкват, ако може да се каже така. Виталният флуид престава да протича по протежение на нервите в достатъчна степен; тялото става вяло и сънливо. Мислителят е затруднен от инертността и е принуден да се измъкне, взимайки със себе си и тялото на желанията. Това извличане на по-висшите тела-носители оставя плътното тяло проникнато само от виталното тяло в безчувственото състояние което наричаме сън.

Спящото състояние, обаче, съвсем не е лишено от активност, както хората обикновено си мислят. Ако беше така нямаше да има разлика между състоянието на организма при събуждането му сутрин и при заспиването му вечер; неговите отпадналост и умора биха били също толкова големи.

Точно обратното е, спането е период на интензивна активност и колкото е по-интензивна, толкова е по-полезна, защото тя елиминира вредните вещества получени като резултат от повредите на тъканите нанесени от менталните и физическите активности през деня. Тъканите се изграждат наново и ритъмът на тялото се възстановява. Колкото по-основно се извършва тази работа, толкова по-голяма полза се извлича от спането.

Светът на Желанията е океан от мъдрост и хармония. В този свят Его взима ума и тялото на желанията когато по-нисшите тела-носители са оставени да спят. Там първа грижа на Его е възстановяването на ритъма и хармонията на ума и на тялото на желанията. Възстановяването се осъществява постепенно когато хармоничните вибрации на Света на Желанията протичат през тях. В Света на Желанията има една животворяща есенция съответстваща на виталния флуид който прониква плътното тяло посредством виталното тяло. По-висшите тела-носители се потапят в този жизнен еликсир. Когато са укрепнали те започват да се грижат за виталното тяло, което е било оставено със спящото плътно тяло. Тогава виталното тяло започва да приема соларната енергия отново, възстановявайки плътното тяло, използвайки предимно химическия етер като негов медиум в процеса на възстановяване.

Активностите на различните тела-носители по време на спане е това което формира основата за активността през следващия ден. Без това не би имало събуждане, защото Его е бил принуден да напусне своите тела носители защото тяхната умора ги е направила неизползваеми. Ако не се беше извършила тази работа за отстраняване на умората и безсилието, телата биха останали в спящо състояние, както понякога се случва при транс. Само поради тази хармонизираща, възстановяваща активност, сънят е по-добър доктор или лекарство за запазване на здравето. Само почивка е нищо в сравнение със спането. Само когато по-висшите тела-носители са в Света на Желанията се осъществява напълно премахване на отпадъчните вещества и прилив на възобновяваща енергия. Истина е, че по време на почивка виталното тяло не се затруднява в своята дейност от повредена тъкан вследствие на активно движение и мускулно напрежение, но все пак то трябва да се бори с изхабяващата енергия на мисълта и тогава то не получава от вън възстановяващата енергия на тялото на желанията както по време на спане.

Обаче, понякога се случва тялото на желанията да не бъде напълно изтеглено, така че част от него остава свързана с виталното тяло, носителят на сетивно възприятие и памет. Резултатът е, че възстановяването се осъществява само отчасти и че сцени и действия на Света на Желанията биват въвеждани във физическото съзнание като сънища. Разбира се, повечето сънища са безсмислени и неясни тъй като оста на възприемането е наклонена поради неправилното положение на телата-носители едно спрямо друго (телата-носители не са вмъкнати едно в друго и не се проникват по правилния симетричен начин). Паметта също е объркана поради несъответстващото на правилата положение на телата-носители, и като резултат на загубата на възстановяваща енергия, сън изпълнен със сънища е неободряващ и тялото се чувства уморено когато се събуди.

През живота тройният дух, Его, работи върху тройното тяло, към което е свързан посредством брънката на ума. Тази работа генерира съществуването на тройната душа. Душата е одухотворения продукт на тялото.

Диаграма 5:

Показва тройния строеж на човек

Човек е троен дух притежаващ Ум посредством който той управлява тройно Тяло, което той е еманирал (еманация = излъчване което предава същността и цялото многообразие) от себе си за да натрупва опитност от преживявания. Това тройно Тяло той трансмутира в тройна Душа, посредством която той се подхранва от безсилие до всемогъщество.

Огледалото на Ума все повече допринася за духовния растеж, тъй като мислите които той предава към и от Духа го полират до по-голям блясък усилвайки резолюцията и интензитета на неговия фокус все повече и повече до една единствена точка съвършено податлив и под контрола на Духа.

Както подходяща храна подхранва организма, има се пред вид физическата материя, така активността на Духа в плътното тяло, която резултира в правилно действие, подпомага растежа на Душата на Съзнанието (Conscious Soul). Както силите/енергиите от слънцето се вливат във виталното тяло и го подхранват, така че то да може да работи върху плътното тяло, така паметта от действия извършени в плътното тяло – желанията, чувствата и емоциите на тялото на желанията и мислите и идеите в ума – причиняват растежа на Душата на Интелекта (Intellectual Soul). По същия начин най-висшите желания и емоции на тялото на желанията формират Душата на Емоциите (Emotional Soul).

Тройната душа, от своя страна, разширява съзнанието на тройния дух.

Душата на Емоциите, която е екстракт от тялото на желанията, добавя ефективност на Духа на Живота, който е духовното съответствие на тялото на желанията.

Душата на интелекта добавя енергия на Духа на Живота, защото Душата на Интелекта е екстракт от виталното тяло, което е материалното съответствие на Духа на Живота.

Душата на Съзнанието разширява съзнанието на Божествения Дух, защото тя е извлечена от плътното тяло, което е съответствие на Божествения Дух.

СМЪРТ И ЧИСТИЛИЩЕ

Така човек гради и сее до момента когато дойде смъртта. Тогава времето за посяване и периодите на растеж и узряване са отминали. Дошло е време за жътва, когато призрачният скелет на Смъртта се появи със своите коса и пясъчен часовник. Това е сполучлив символ. Скелетът символизира относително постоянната и неизменна част от тялото. Косата представлява факта, че тази постоянна част, която предстои да бъде пожъната от духа, е реколтата от живота който сега приближава края си. Пясъчният часовник в ръката му(на призрака) показва, че часът не е ударил докато не е изкаран пълния цикъл в съответствие с неизменните закони. Когато този момент настъпи, става разделяне на телата-носители. Тъй като неговият живот на Физическия Свят е свършил за сега, не е необходимо човек да запазва своето плътно тяло. Виталното тяло, както сме обяснили също принадлежи на Физическия Свят, се извлича през главата оставяйки плътното тяло бездушно – мъртво.

По-висшите тела-носители – виталното тяло, тялото на желанията и ума – се виждат да напускат плътното тяло със спираловидно движение, взимайки с със себе си душата от един плътен атом. Не самия атом, а силите които действат през/чрез него. Резултатът от преживяванията преминали през плътното тяло през живота който е приключил току що, са били отпечатани върху точно този особен атом. Докато всички други атоми на плътното тяло са били подновявани от време на време, този атом е оставал неизменяем. Той е оставал непроменяем, не само през един живот, но той е бил част от всяко плътно тяло винаги използвано от този Его. Той бива извлечен при смъртта само за да бъде съживен/събуден в зората на друг физически живот, да служи отново като ядро около което се строи новото плътно тяло, което ще се използва от същия Его. Затова той се нарича ‘’Семенния Атом’’. През живота семенният атом се намира в лявата камера(ventricle) на сърцето, близо до върха. При смърт, той се изкачва до мозъка посредством пневмогастрическия нерв, напускайки плътното тяло заедно с по-висшите тела-носители, през sutures между parietal и occipital кости.

________________________________________________________________

‘’атом’’ - авторът използва този термин имайки пред вид вероятно

‘’частица’’ – atom/atoms са преведени като атом/атоми на повечето места в текста, но биха могли да означават – частица/и (в общия случай), атом/и,

молекула/и, тъкан/и и т.н. и информационен носител/и

________________________________________________________________

Когато по-висшите тела-носители са напуснали плътното тяло, те все още са свързани с него посредством тънка, блестяща сребърна нишка с форма много наподобяваща две шестици обърнати, поставени едната изправено, а другата хоризонтално и свързани в края на горната извита част (виж диаграма 5 – ½).

Единият край е захванат към сърцето посредством семенния атом и спукването на семенния атом е това което причинява спирането на сърцето. Самата нишка не се скъсва докато панорамата на преминалия живот(поредица от всички действия, случки, чувства,емоции, мисли и околната среда при всички от тях, под формата на картини), вместена във виталното тяло, не е била прегледана.

Трябва да се внимава, обаче, да не се кремира или балсамира тялото докато не са отминали поне три дни след смъртта, защото докато виталното тяло е с по-висшите тела-носители и те все още са свързани с плътното тяло посредством сребърната нишка, всяко следсмъртно изследване или друга манипулация върху плътното тяло ще се усети от човек.

Диаграма 5-1/2

Сребърната нишка

Особено кремация би трябвало да се избягва през първите три дни след смъртта, защото при нея се разрушава виталното тяло, което би трябвало да се пази непокътнато и цяло докато панорамата на отминалия живот не е била отпечатана в тялото на желанията.

Сребърната нишка се скъсва в точката където са свързани шестиците, половината остава с плътното тяло, а другата половина с по-висшите тела-носители. От момента на прекъсването на нишката, плътното тяло е напълно умряло.

В началото на 1906 Др. McDougall извърши серия от експерименти в Масачузетската Обществена Болница за да установи, ако е възможно, дали нещо което при обикновени условия не може да бъде видяно напуска тялото при смърт. За тази цел той направи две везни които могат да отчетат разлика от 1/10 от една унция.

Умиращият човек и неговото легло са били поставяни на едната платформа на везните, които тогава са бивали балансирани посредством тежести сложени върху другата платформа. При всеки опит е било отбелязвано, че точно в момента когато умиращият човек изпускал последния си дъх, платформата с тежестите внезапно се спускала надолу, издигайки леглото и тялото, и така показвайки че нещо невидимо, но притежаващо тегло, е напускало тялото. След това всички вестници в цялата страна съобщавали със заинтригуващи заглавия, че McDougall е ‘’измерил душата’’.

Окултизмът с радост приветства откритията на съвременната наука защото те неизменно потвърждават това което окултното учение отдавна твърди. Експериментите на Др. McDougall убедително доказаха, че нещо невидимо за обикновеното зрение е напуснало тялото при смърт, както един опитен ясновидец е наблюдавал и както се е твърдяло в лекции и трудове много години преди откритието на McDougall.

Но това невидимо нещо не е душата. Има голяма разлика. Репортерите са направили прибързано заключение, че учените са ‘’измерили душата’’. Душата принадлежи на по-висши области и никога не може да бъде измерена на физически везни, дори когато те могат да отчетат разлики от 1/милионна част от зрънце, а не 1/10 от една унция.

Било е виталното тяло което ученият е измерил. То е формирано от четирите етери, а те принадлежат на Физическия Свят. (от мен: сега се приема, че докторът е измерил количеството въздух в белия дроб, което се е отделило с последния дъх на умиращия човек).

Както видяхме, определено количество от този етер е ‘’насложено’’ върху етера който обвива частиците на човешкото тяло и е закрепено там през физическия живот, добавящо в малка степен към теглото на плътното тяло на растение, животно и човек. При смъртта, то се отделя, от тук и понижаването на теглото регистрирано от Д-р Mc.Dougall когато човекът с който той експериментирал издъхнал.

Д-р. Mc.Dougall също така е използвал своите везни за да измери умиращи животни. При това измерване не е било установено никакво намаляване на теглото, като едно от животните е било кучето на St. Betnard. Това било прието като индикация, че животните нямат душа. Малко по-късно, обаче, професор La V. Twining , ректор на Отдел Наука на Политехниката на Лос Анжелис експериментирал с мишки и котки, които затварял и запечатвал херметически в стъклени колби. Неговите везни са били най-чувствителните налични и са били затворени в стъклени контейнери от които е била премахната всичката възможна влага. Установено е било, че всички животни загубили тегло при смъртта си. Една едра мишка, с тегло 12.886 грама, неочаквано загубила 3.1 милиграма при смъртта си.

Едно коте което е било използвано в друг експеримент загубило 100 милиграма когато умирало и когато изпуснало последния си дъх внезапно загубило допълнително 60 милиграма. След това теглото му бавно намалявало поради изпаряването.

Така, учението на окултизма относно притежаването на витално тяло от животните също беше защитено когато са били използвани достатъчно чувствителни везни, а в случая когато са били използвани по-скоро нечувствителни везни и не е било регистрирано понижаване на теглото на кучето на St. Bernard , показва че виталното тяло на животните е сравнително по-малко от това на човек

Когато ‘’сребърната нишка’’ се е скъсала в сърцето и човек се е освободил от своето плътно тяло, настъпва момент от най-голяма важност за Его, и трябва много сериозно да се втълпи на роднините и близките на умиращ човек, че е много голямо престъпление срещу отиващата си душа да се дава израз на шумно оплакване и скръб, защото тя(душата) точно сега е ангажирана с нещо изключително важно и голяма част от значимостта на отминалия живот зависи от това, колко интензивно внимание душата може да насочи към това важно нещо. Това ще се изясни по-добре когато стигнем до описанието на живота на човек в Света на Желанията.

Също така, престъпление е срещу умиращия човек да му се дават психотропни вещества които имат ефект да тласкат по-висшите тела-носители обратно в плътното тяло, и така предизвикват силен шок за човека. Не е мъчение умирането, но е мъчение за човек да бъде дърпан обратно за да търпи още страдания. Някои хора, които са били умрели, са споделяли с изследващите този процес, че те са били задържани по някакъв начин в процеса на умиране в продължение на часове и са се молили близките им да спрат тяхното погрешно благодеяние и да ги оставят да си отидат.

Когато човек е свободен от плътното тяло, , което е било най-обременителната преграда пред неговата духовна енергия (както тежката боксьорска ръкавица на ръката на музиканта в нашия предишен пример), неговата духовна способност се възвръща до определена степен и той е в състояние да разчита картините/изображенията в отрицателния полюс на отразяващия етер на своето витално тяло, което е седалището на подсъзнателната памет.Целият му изминал живот преминава пред взора му като панорама, събитията се представят в обратен ред. Случките на дните непосредствено преди смъртта се появяват първо и така нататък назад през зрелите години към младостта, детството и най-ранното детство. Всичко е запомнено.

Човек стои като зрител пред тази панорама на своя преминал живот. Той наблюдава картините които преминават и те се отпечатват върху неговите по-висши тела-носители, но те не пораждат никакви чувства у него сега. Това се задържа до времето когато той встъпва в Света на Желанията, който е света на чувствата и емоциите. Сега той е само в Етерния Регион на Физическия Свят.

Продължителността на панорамата е от няколко часа до няколко дни, зависи от това колко дълго човек може да се задържи буден, ако е необходимо. Някои хора могат да се задържат будни само дванадесет часа, или дори по-малко, други могат понякога в продължение на няколко дни, но толкова дълго колкото човек може да остане буден тази панорама продължава

Тази особеност на живота след смъртта е подобна на усещанията на човек когато се дави или пада от голяма височина. При тези случаи виталното тяло също напуска плътното тяло и човек вижда живота си като проблясък, защото той загубва съзнание изведнъж. Разбира се, ‘’сребърната нишка’’ не е прекъсната, ако не е така не би било възможно оживяването.

Когато издръжливостта на виталното тяло е достигнала своя край, то загубва сили и колабира, както беше обяснено когато разгледахме феномена сън. През физическия живот когато Его контролира своите тела-носители, този колапс прекратява часовете на будуване, след смъртта колапсът на виталното тяло завършва панорамата и принуждава човек да се измъкне/изтегли в Света на Желанията. Сребърната нишка се скъсва в точката където шестиците се съединяват (виж диаграма 5-1/2) и става същото разделяне както по време на сън/спане, но с тази важна разлика, че въпреки че виталното тяло се връща при плътното тяло, то вече не го прониква, а просто се рее над него. То остава да плува във въздуха над гроба, разлагайки се едновременно с плътното тяло-носител. Затова, за един опитен ясновидец гробищният парк е отвратителна гледка и ако само повече хора биха могли да видят това, много малко аргументи биха били необходими за да ги убедят да променят сегашния нехигиеничен начин на избавяне от мъртвите и да се премине към по-приемливия начин на кремиране, който възстановява елементите в тяхното предсмъртно състояние без неприятните феномени присъщи на процеса на бавно разлагане.

При напускането на виталното тяло процесът е почти същия както когато се напуска плътното тяло. Жизнените сили на един атом се взимат за да бъдат използвани като ядро за виталното тяло на бъдещо въплътяване. И така, при влизането в Света на Желанията човек има семенните атоми на плътното и виталното тела, плюс тялото на желанията и ума.

Ако умиращият човек би могъл да изостави всичките си желания, тялото на желанията би могло много бързо да отпадне от него, освобождавайки го да продължи към небесния свят, но това не става в обикновения случай. Повечето хора, особено ако те умират в активните си години, са много привързани към живота на земята. Те не са си променили желанията и стремежите защото са си загубили физическото тяло. Наистина, често техните желания дори са се увеличили поради много силното желание да се върнат. И това се изразява по много неприятен начин привързвайки ги към Света на Желанията, въпреки че те за съжаление не го осъзнават. От друга страна, възрастни и изнемощели хора и такива които са изтощени от продължително боледуване и са уморени от живота, преминават много бързо.

Като илюстрация за това може да послужи леснината с която костилката се отделя от узрял плод, никакви парченца от плода не остават върху нея, докато в неузрелия плод костилката е жилаво прилепнала към тъканта на плода. Затова, особено трудно е да умрат на хора които са били извадени от телата им при нещастен случай когато са били в много добри физическо здраве и сили, заангажирани с много различни дейности във физическия живот, привързани към съпруг или съпруга, семейство, роднини, приятели, заангажираност в бизнеси и развлечения.

Самоубиецът, който се опитва да избяга от живота, само за да открие, че е толкова жив колкото винаги е бил, се намира в най-окаяно положение. Той е в състояние да наблюдава тези които, може би, е поставил в неудобно положение с това което е извършил, а най-лошото от всичко е, че той изпитва ужасно чувство на ‘’изпразване’’. Пространството в елипсовидната аура където е било плътното тяло е празно и въпреки че тялото на желанията е приело формата на изхвърленото плътно тяло, то(тялото на желанията) се чувства като празна черупка, защото креативният архетип на тялото в Региона на Конкретната Мисъл стои като празна/куха матрица, ако може да се каже така, за времето равно нормалната продължителност на живота на плътното тяло. Когато един човек срещне естествената смърт, дори в разгара на живота, активността на архетипа се преустановява и тялото на желанията се нагажда така, че да заеме цялата форма, но в случая на самоубиеца това ужасно усещане на ‘’изпразване/празнота’’ остава докато дойде времето когато, в естествения ход на живота, би настъпила неговата смърт.

____________________________________________________________________

‘’архетип’’ – матрицата/формата на телата-носители на Его в Света на Конкретната Мисъл.
______________________________________________________________________

Толкова дълго, колкото човек съхранява желанията присъщи на и обвързващи го със земния живот, той трябва да стои в своето тяло на желанията и тъй като напредъкът на човек изисква той да премине в по-висши Региони, съществуването в Света на Желанията трябва непременно да стане пречистващо с тенденция да го освободи от обвързващите го желания. Как става това, ще бъде разбрано най-добре като се разгледат няколко радикални примери.

Скъперникът, който е обичал златото си през земния живот, го обича все така силно след смъртта; но, първо, той не може да го увеличава защото вече няма плътно тяло с което да го натрупва и да му се радва и най-лошото от всичко, той не може дори да пази това което е скътал през живота си. Той иска, може би, да отиде и да поседне до касата си и да гледа ценното си злато или парите и ценните си книжа, но наследниците му се появяват и, може би, подигравайки се злобно на ‘’стиснатия глупак’’ (когото те не виждат, но той ги вижда и чува), ще отворят сейфа му, и въпреки че той може да се хвърли върху богатството си за да го запази, те ще си проврат ръцете през него, без нито да знаят нито да ги е еня, че той е там, и да започнат да харчат неговото съкровище, докато той страда и се измъчва в безсилен гняв.

Той ще страда силно, страданието му ще бъде по-ужасно поради това, че е напълно ментално, защото плътното тяло притъпява дори страданието до известна степен. В Света на Желанията страданието се изявява в пълна степен и човек страда докато не се научи, че златото може да бъде проклятие. И така той постепенно се примирява със своя жребий и най-накрая е свободен от тялото на желанията си и е готов да продължи и да премине нататък.

Или да вземем случая на алкохолика. Той е също точно толкова привързан към опиата след смъртта, както е бил преди. Не е плътното тяло това което жадува питие. То се е поболяло от алкохола и би искало да е без него. То напразно се противи и протестира по различни начини, но тялото на желанията на алкохолика жадува питието и принуждава плътното тяло да го приема, така че тялото на желанията да има усещането на удоволствие в резултат на ускоряването на вибрациите. Това желание остава след смъртта на плътното тяло, но алкохоликът няма в тялото на желанията си нито уста да пие нито стомах да поема алкохол от физическа материя. Той може и влиза в кръчми, където той вмъква тялото си в телата на пиещите за да получи малко от тръпката им по индукция, но тя е много слаба за да го задоволи достатъчно. Той може, и понякога го прави, да влезе вътре в бъчва с уиски, но и това не е от полза защото в бъчвата няма такива вещества които се генерират в храносмилателната система на пияницата. Това няма ефект и той е като човек в една лодка в океана, ‘’Вода, вода навсякъде, но нито капка за пиене’’, в следствие на което, той страда силно. След време, обаче, той научава, че е безполезно да желае силно питие което не може да се изпие. И така с много от нашите желания в Земния живот, всички желания в Света на Желанията умират защото липсва възможност да бъдат изпълнени. Когато алкохоликът се пречисти, той е готов, що се отнася до тази пристрастеност, да напусне тази фаза на ‘’чистилище’’ и да се издигне в небесния свят.

И така, ние виждаме, че не е едно отмъщаващо Божество което ни праща в чистилище или ад, а нашите собствени лоши навици и действия. В зависимост от интензивността на желанията ни ще бъде продължителността на страданието вследствие на прочистването им. В случая на разгледаните примери, не би имало страдание за алкохолика ако загуби притежаваните ценности. Ако той е имал такива, той не е бил привързан към тях. Нито пък за скъперника лишаването от опиати би причинило болка. Със сигурност може да се каже, че на него би му било все едно ако на света няма нито една капка алкохол. Но него го е грижа за златото му, а алкохолика го е грижа за питието му и така безпогрешният закон е дал на всеки от тях това което е било нужно да го прочисти от неговите греховни желания и лоши привички.

Това е законът който се символизира от косата на жътваря Смърт, законът който гласи: ‘’това което човек посее, това и ще пожъне’’. Той е закона на причината и ефекта, който управлява всичко в трите свята, във всяка сфера на природата – физическа, нравствена и ментална. Навсякъде той работи неумолимо, синхронизирайки всичко, възстановявайки равновесието, дори и най-незначителното действие да е внесло смущение, както и за всички действия. Резултатът може да се прояви веднага или може да се забави в продължение на години или животи, но някога, някъде, точно съответното възмездие ще бъде направено. Ученикът би трябвало подчертано да си отбележи, че неговото(на закона) действие в никакъв случай не е лично. Във всемира няма нито награда нито наказание. Всичко е резултат от неизменния закон. Действието на този закон ще бъде по-пълно изложено в следващата глава, където ще открием асоциирането му с друг Велик Закон на Всемира, който също действа в еволюцията на човек. Законът който сега разглеждаме се казва закон на Причинно-следствената връзка.

В Света на Желанията той действа в процеса на изчистване на човек от низките желания и коригирането на слабостите и пороците които спъват напредъка му, принуждавайки го да страда по най-подходящия начин за тази цел. Ако той е накарал други хора да страдат, или се е отнасял несправедливо с тях, той ще бъде накаран да страда по същия начин. Да се отбележи, обаче, ако човек е бил зависим от пороци или е сторил нещо лошо на други хора, но е превъзмогнал и победил пороците си или се е разкаял и доколкото е възможно е поправил погрешно стореното, тези разкаяние, поправяне и възстановяване са го изчистили от съответните пороци и злодеяния. Равновесието е било възстановено и урока научен през тази инкарнация и затова няма да бъде причина за страдание след смъртта.

В Света на Желанията се живее около три пъти по-бързо отколкото във Физическия Свят. Един човек който е живял до навършването на 50 години във Физическия Свят би живял през същите житейски събития в Света на Желанията за около 16 години. Това, разбира се, е само приблизителна продължителност. Има хора които остават в Света на Желанията много по-дълго отколкото продължителността на физическия им живот. Други които са преживели живот с малко силни желания, преминават през него за много по-кратък период от време, но продължителността от една трета дадена по-горе е много близо до точната продължителност за средно-статистическия човек от настоящето. Помним, че когато човек напусне плътното тяло при смърт, изминалият му живот преминава пред него в картини; но по това време той не изпитва чувства предизвикани от тях.

През живота му в Света на Желанията тези картини се извъртат в обратен ред, както преди това; но сега човек изпитва всички чувства, колкото му е възможно, с преминаването на сцените една по една пред него. Всяка случка в преминалия живот сега се преживява отново. Когато той стигне до място където наранява някого, той самият усеща болката както нараненият човек я е почувствал. Той преживява всички мъки и страдания които е причинил на други хора и се научава точно колко болезнена е раната и колко трудно е да се понесе скръбта която е причинил. В допълнение съществува вече споменатият факт, че страданието е много по-мъчително защото той няма плътно тяло да притъпи болката. Може би затова продължителността на живот там е една трета – така че страданието да може да загуби в продължителност това което придобива в острота. Мерките на природата/всемира са чудесно верни и истинни. Има друга особеност присъща на тази фаза от следсмъртното съществуване която е непосредствено свързана с факта (вече споменат), че разстояние почти не съществува в Света на Желанията. Когато човек умре, той изведнъж се издува извън виталното си тяло; струва му се, че нараства в неимоверни пропорции. Това усещане е поради факта не че тялото наистина се уголемява, а че способността за възприятие получава толкова много въздействия от различни източници, всички изглеждащи да са близо на една ръка разстояние. Това е вярно за тялото на желанията. Човек изглежда да е при всички хора с които на земята е имал отношения които изискват корекция. Ако той е наранил някой човек в Сан Франциско и друг в Ню Йорк, той ще усеща че част от него е на всяко от тези места. Това му дава странното чувство, че е разкъсан на парчета.

Сега ученикът ще разбере важността на панорамата от изминалия живот през чистилищното съществуване, където тази панорама се възприема в ясно акцентирани чувства. Ако тя(панорамата) е продължавала дълго и човек не е бил смущаван, пълното, дълбоко ясно отпечатване гравирано в тялото на желанията би направило живота в Света на Желанията по-действен и съзнателен и прочистването по-пълно отколкото ако поради смущаване от виковете при изблиците на оплакване от близките му при смъртното ложе и през споменатия преди тридневен период, човек е получил само смътен и неясен отпечатък на преминалия си живот. Духът, който е отпечатал дълбок и ясен запис в тялото на желанията си, ще разбере грешките от преминалия живот толкова по-добре и по-категорично, отколкото ако картините са били замъглени поради отвличане на вниманието му от вайкащите се страдащи близки около него. Неговите чувства, които се отнасят да настоящето страдание в Света на Желанията, ще бъдат много по-категорични ако се извличат от ясен панорамен отпечатък отколкото ако продължителността на процеса на записване е била недостатъчна.

Острото, ясно определено чувство е от огромно значение за бъдещи животи. То щампова върху семенния атом на тялото на желанията свой неизличим запис. Преживяванията ще бъдат забравени в последващи животи, но Чувството остава. Когато се появят условия за повтаряне на грешката в следващи животи, Чувството ще ни говори ясно и безпогрешно. То е ‘’тихото гласче’’ което ни предупреждава, въпреки че ние не знаем защо; но колкото са били по-ясни и отчетливи панорамите от минали животи, толкова по-често, по-настоятелно и по-ясно ще чуваме този глас. И така, ние виждаме/разбираме колко важно е отиващият си дух да бъде оставен в абсолютно спокойствие след смъртта. Като изпълняваме това, ние му помагаме да пожъне най-голям резултат от живота току що завършил и да избегне същите грешки в бъдещи животи, докато егоистичните ни хистерични вайкания могат да го лишат от голяма част от стойността на току що завършилия живот.

Мисията на Чистилището е да изтрие вредните привички в характера, като прави задоволяването им невъзможно. И човек страда точно така както е карал другите да страдат чрез своите безчестие/неискреност, жестокост, нетърпимост, и какво ли не. Заради това страдане, той се научава да се отнася добронамерено, честно и търпеливо към другите хора в бъдеще. И така, в следствие на съществуването на тази облагодетелствуваща фаза/стадий/период, човек се научава да бъде добродетелен и да действа правилно. (от мен: правилно значи в съответствие/в съгласие с всемирните/природните закони) Когато се преражда, той е свободен от лоши качества на характера, след това всеки акт на жестокост извършен от него, е акт на свободната му воля. Тенденцията да се повтаря злото от предишни животи остава, защото ние трябва да се научим да действаме правилно съзнателно и по собствено желание. Понякога тези тенденции ни изкушават, и с това предоставяйки ни възможност да проявим милост и добродетел срещу порок и жестокост. Но, за да ни посочи доброто действие и да ни помогне да устоим на примамките и хитрините на изкушението, ние притежаваме чувството произлязло от прочистването на лошите ни привички и черти на характера и от изкупването на погрешните действия от предишни животи. Ако ние внимаваме да не пропуснем това чувство и се въздържим от злото, изкушението ще изчезне. Ние сме се освободили от него завинаги. Ако отстъпим, ние ще преживеем по-остро страдание от предишното, докато накрая не сме се научили да живеем съгласно Златното Правило, защото пътят на нарушителя е мъчителен. И дори тогава ние не сме постигнали всичко. Да правим добро на другите защото искаме и те да ни правят добро, всъщност е егоистично. С времето, ние трябва да се научим да правим добро без значение как другите се отнасят към нас; както каза Христос, ние трябва да обичаме дори враговете си.

Има една неоценима придобивка от знанието за метода и предмета на това прочистване, защото ние така можем да го избегнем като преживеем нашето чистилище тук и сега, ден след ден, и така да напреднем много по-бързо отколкото иначе би било възможно. Дадено е едно духовно упражнение/практика в следващата част от този труд, предметът на което е прочистване като помощ към еволюирането на духовно зрение. Тя(практиката) се състои в премисляне на случките от деня след оттегляне за почивка през нощта. Ние преглеждаме всяко събитие от деня, в обратен ред, наблягайки на нравствения аспект, преценявайки дали сме действали правилно или погрешно във всеки отделен случай от действията ни, умствената ни нагласа или чертите на характера ни. При това съдейки себе си ден след ден, стараейки се да поправяме грешките и лошите действия, ние ще скъсим действително или може би дори ще елиминираме нуждата от чистилище (задължителното чистилище) и ще бъдем в състояние да преминем на първо небе направо/директно след смъртта. Ако по този начин ние съзнателно победим нашите слабости, ние също така правим много съществен напредък в училището на еволюцията. Дори и да не успеем да коригираме действията си, ние извличаме огромна полза от преценките които правим за себе си, посредством което създаваме стремеж към добро, което след време със сигурност ще даде плод като добродетелност/правилно действие.

В преглеждането на случките от деня и укорявайки се за злото, ние не би трябвало да забравим безпристрастно да оценим доброто което сме сторили и да решим да правим още повече добро. По този начин ние увеличаваме/усилваме доброто чрез одобряване, толкова колкото отричаме злото чрез порицаване.

Решаването да се поправим също така е мощен фактор за скъсяването на съществуването в чистилището, защото природата никога не хаби усилия в безсмислени процеси. Когато осъзнаваме, че определени привички на характера или действия през нашия минал живот са погрешни и сме решени да се откажем от привичката и да поправим извършеното зло, ние изтриваме и заличаваме техните картини от подсъзнателната памет и те няма да бъдат повече там за да ни съдят след смъртта. Дори и да не сме в състояние да възстановим доброто след стореното зло, искреността на съжалението и разкаянието ни ще бъде достатъчно. Природата не се стреми ‘’да си го върне’’ или да си отмъсти. По други начини ще бъде компенсирана нашата жертва(човека който сме наранили).

Ще бъде постигнат голям напредък за бъдещите животи от човек който се възползва от този начин за себе-преценка и себе-осъждане и прочистване на лошите си качества и поправяйки характера си. Тази практика силно се препоръчва. Тя е, може би, най-важното учение в настоящия труд.

ГРАНИЧНАТА ЗОНА/МЕЖДА

Чистилището заема трите по-нисши Региони на Света на Желанията. Първото небе е в горните Региони. Централният Регион е нещо като гранична зона/межда – нито рай нито ад. В този Регион ние откриваме хора които са честни и почтени; които не са сторили никому зло, а са се били отдали изцяло на работа и бизнес и не са си помисляли изобщо за духовно извисен живот. За тях Светът на Желанията е място на неописуемо еднообразие и отегчителност. В този свят няма ‘’бизнес’’ нито пък има, за такъв човек, нещо което би заело мястото му. Той преживява много трудно докато не се научи да мисли за по-възвишени неща, а не за счетоводни книги и чертежи. Човекът, който се е замислял за живота и е дошъл до извода, че ‘’смъртта е край на всичко’’, който е отхвърлял идеята за съществуване на неща извън материалния свят – тези хора също усещат това ужасно монотонно еднообразие. Те са очаквали съзнанието да изчезне, но вместо това те откриват, че са с по-интензивни възприятия за хора и обекти около тях. Те са били свикнали да отричат тези феномени толкова ревностно, че често на тях им се струва че Светът на Желанията е халюцинация и често може да бъдат чути как отчаяно възкликват: ‘’Кога ще свърши всичко това? Кога ще свърши?’’

Такива хора наистина се намират в жалко състояние. Те, обикновено, са отвъд възможността да получат някаква помощ (каквато и да е) и страдат много повече от почти всеки друг. Освен това те имат много оскъден живот в Небесния Свят, където се научава строежа на тела за бъдещо използване, така че те влагат всичките си кристализиращи мисли в каквото и да е тяло което строят за бъдещ живот, и така бива изградено тяло което притежава тенденция към втвърдяване, например в туберкулоза. Понякога страданието присъщо на такива увредени тела ще ги накара да се сетят за Бог и тяхната еволюция може да продължи; но в материалистическия начин на мислене е най-голямата опасност за загубване на връзката с духа и човек да бъде отхвърлен от тази еволюционна вълна. Затова Старшите Братя* са много сериозно загрижени за последния век относно съдбата на Западния Свят (страните в които Християнството е официална религия) и ако ги нямаше техните благотворни действия в помощ за него(Западния Свят), ние щяхме да преживеем социален катаклизъм в сравнение с който Френската Революция би била детска игра. (от мен: първото издание на Космогонията е преди октомврийската революция в Русия). Опитният ясновидец може да види как човечеството е избегнало на косъм природни бедствия, толкова опустошителни, че континенти биха били пометени от океани. Читателят ще открие по-разширено и по-детайлно изложение за връзката на материализма с вулканичните изригвания в глава XVIII, където списъкът на изригванията на Везувий ще изглежда, че потвърждава това твърдение за обусловеност, освен ако вулканичните изригвания не се приписват на ‘’случайност’’, както скептикът обикновено прави когато се сблъска с феномени и явления които той не може да разбере.

ПЪРВОТО НЕБЕ

Когато чистилищното съществуване е приключило, пречистеният Дух се издига в първото небе, което се намира в трите най-висши Региони на Света на Желанията, където резултатът от неговите страдания се вгражда в семенния атом на тялото на желанията, и така му предава способността за правилно чувство, което действа като импулс за добродетелност и е спирачка за злото в бъдеще. Тук панорамата от миналото отново се размотава в обратен ред, но този път като база за чувствата служат добродетелните действия през живота. Когато стигаме до сцени когато помагаме на други хора ние изпитваме отново цялата радост и задоволство от помощта която отдаваме, които са били наши чувства по онова време и като добавка, ние чувстваме цялата благодарност изливаща се към нас от получателя на помощта ни. Когато стигаме до сцени когато на нас ни помагат други хора, ние отново чувстваме цялата благодарност която ние сме изпитали към нашия благодетел. И така ние виждаме и разбираме колко е важно изразяването на благодарност за помощта оказана ни от други хора, защото признателността генерира растеж на душа. Нашето щастие в небесния свят зависи от щастието което сме дарили на други хора и как сме оценили това което другите са направили за нас.

Винаги трябва да се има пред вид, че възможността за даряване не е само задължително привилегия на богатите хора. Непремереното безразборно даване на пари дори може да бъде зло. Добре е да даваме пари за кауза за която сме уверени, че е добра, но служене* е хиляди пъти по-добре. Както казва Whitman:

‘’Ето! Аз не давам поучения, или Малко милосърдие

Когато давам, аз давам себе си.’’

______________________________________________________________________

‘’служене’’ – има се пред вид извършването на всякакъв вид дейност с цел подпомагане и в полза на хората и света.
______________________________________________________________________

Един благ поглед, израз на доверие, съчувстваща и с обич готовност за помощ – те могат да се дадат от всички независимо от заможност. Освен това, ние би трябвало да се стараем да помагаме на човека в нужда да си помогне сам, дали физически, финансово, нравствено или умствено, и да не сме причина той да стане зависим от нас или от други хора.

Етиката на даряване/даване с въздействието върху дарителя като духовен урок е показана най-добре във ‘’Видението на Sir Launfal’’ на Lowell. Младият амбициозен рицар, Sir Launfal, облечен в блестяща ризница и яхнал великолепен кон, тръгва от своя замък да търси Свещения Граал. На щита му проблясва кръстът, символа на добротата и милостта на Нашия Спасител, хрисим и благ, но сърцето на рицаря е изпълнено с гордост и надменно презрение към бедните и нуждаещите се. Той среща един прокажен просещ милостиня и мръщейки се презрително му подхвърля монета, както се подхвърля кокал на гладен пес, но

Прокаженият не взе златото от земята

‘’За мен е по-добра коричката хляб от бедняка,

Дори и да си тръгна с празни ръце от неговата врата.’’

Не е истинска милостиня това което ръката може да държи;

Той дава само безстойностно злато,

Този който дава от чувство за дълг;

Но този който дава мъничко

И го дава на това което не се вижда –

Нишката на поддържащата всичко Красота

Която прониква всичко и обединява всичко, -

Ръката не може да обхване цялата му милостиня,

Сърцето протяга своите пламенни длани,

Защото доброто го съпровожда и го кара да го натрупва

В душата която е жадувала в тъмнина преди това.

При завръщането си Sir Launfal открива, замъкът му е притежание на друг човек и бива изхвърлен от прага.

Един стар пречупен мъж, изморен и слаб,

Той се върнал от издирването на Светия Граал;

Малко го е грижа за загубата на дома му,

Върху ризницата му вече на блести кръста,

Но дълбоко в сърцето му носеше знака,

Символът на страданието и бедността.

Отново той среща прокажения, който отново моли за милостиня. Този път рицарят отговаря различно.

И Sir Launfal каза: ‘’Аз виждам в теб

Един образ за Него Който умря на кръста;

Ти също си имал твой венец от тръни

Ти също си имал ударите на света и презрението,

И в твоя живот не са ти липсвали

Раните в ръцете и нозете и гърдите;

Синът на Светата Мария ме кара да съзнавам;

Ето, чрез Него аз давам на Теб.

Един поглед в очите на прокажения му навява спомени, той го познава и

Сърцето вътре в него беше пепел и прах;

Той разчупи на две своята единствена коричка хляб,

Той разчупи леда на поточето,

И даде на прокажения да яде и да пие.

И се случва преображение:

Прокаженият престана да стои наведен

А се изправи пред него в цялата си слава и великолепие

И гласът който беше по-тих от тишината каза,

Ето, това съм Аз, не се бой!

В много страни, без никаква полза,

Ти си пропиля живота за Свещения Граал;

Виж, тук е тази чаша която ти

Напълни от потока за мен сега!

Тази коричка е моето тяло откършено за теб,

Тази вода е моята пролята кръв на дървения кръст;

Свещената Вечеря наистина продължава,

В това което поделяме с другите в нужда;

Не каквото даваме, а каквото си споделяме –

Защото дарът без дарителя е нищо;

Който дава себе си нахранва трима

Себе си, своя гладен събрат, и Мен.’’

Първото небе е място на радост и щастие без капка тъга. Духът е отвъд влиянието на материалните земни условия и асимилира всичко добро съдържащо се в изминалия живот, все едно че отново го преживява. Тук всички възвишени дела и желания към които човек се е стремил, са осъществени напълно. Това е място на отдих и колкото по-труден е бил животът, толкова по-цялостно е удоволствието от почивката. Болест, мъка и болка са непознати състояния. Това е ‘’Summer land’’ мечтаната земя на духовно извисените хора. Там хиляди вярващи Християни са построили Новия Йерусалим. Красиви къщи, цветя и т.н., са действителност за тези които са ги желали; те са ги построили за себе си от ефирна материя на света на желанията. Въпреки това тези неща са точно толкова реални и осезаеми за тях както са нашите къщи от земна материя за нас. Всички тук постигат, това което им е липсвало през земния живот.

Тук има една група от хора която се радва на особено щастлив живот – децата. Само ако можехме да ги видим, веднага бихме престанали да скърбим. Когато едно дете умре преди раждането на тялото на желанията, което става около навършването на 14 години, то не отива на друго място освен на първото небе, защото то не е отговорно за своите действия, не повече отколкото нероденото дете е отговорно за болката която причинява на майката при обръщането си в нейната утроба. Затова детето няма чистилищно преживяване. Това което още не е родено, не може да умре, следователно тялото на желанията на едно дете, заедно с ума, ще се задържи до ново раждане и това е причината поради която такива деца имат наклонност да помнят предишни инкарнации, каквито примери има цитирани много.

За такива деца първото небе е място за чакане, чакалня, където пребивават от една до двадесет години докато не им се предостави възможност за нова инкарнация. Обаче, това място е нещо повече от чакалня, защото там се осъществява голям напредък през този промеждутък от време.

Когато едно дете умре, винаги има роднини които го очакват, или ако това не се случи, има хора които са обичали да се грижат за деца през земния живот и които с удоволствие биха се грижили за самичкото мъниче. Изключителната пластичност на веществото на желанията улеснява формирането на великолепни живи играчки за децата и техният живот е една красива игра; въпреки това обучението им не се подценява. Те са групирани в класове според темперамента им, но доста независимо от възрастта им. В Света на Желанията обучаването с нагледни уроци е лесно осъществимо за въздействието на добрите и злите емоции върху поведението и щастието. Тези уроци се отпечатват неизличимо върху детското чувствително и емоционално тяло на желанията и остават с него след прераждането, така че човек водещ нравствен живот в голяма степен дължи това на факта, че е получил такъв урок. Често пъти, когато се ражда слаб дух, Състрадателните (Невидимите водачи които направляват нашата еволюция) причиняват смъртта му в ранните години от живота за да може да получи този допълнителен урок за да се пригоди към това, което може да бъде наречено ‘’тежък живот’’. Това изглежда понякога е случая когато отпечатъкът върху тялото на желанията е бил слаб вследствие на това, че един умиращ човек е бил обезпокояван от оплакванията на близките му, или защото е срещнал смъртта при нещастен случай или на бойното поле. При тези условия той не е изпитал необходимия интензитет на чувства в своето следсмъртно съществуване, затова, когато той се роди и умре през ранно детство, загубата се наваксва посредством по-горе описания процес. Често отговорността за грижене за такова дете в небесния живот се пада на тези които са били причина за тази аномалия. Така на тях им се дава възможност да поправят грешката и да се научат как трябва. Или може би, те стават родители на този човек на когото са навредили и се грижат за него през няколкото години които живее. Тогава няма значение ако те истерично го оплакват при смъртта му, защото няма да има картини от каквато и да било важност в детското витално тяло.

Този небесен свят, също така, е място на развитие и напредък за всички които са били изследователи, творци или алтруисти. Студентът и философът имат непосредствен достъп до всички библиотеки на света. Художникът изпитва безкрайно удоволствие в непрекъснато променящите се цветови комбинации. Скоро той научава, че неговата мисъл смесва и оформя тези цветове както той пожелае. Неговите творби греят и искрят с живот невъзможен за някой който работи с убитите цветове на Земята. Той изглежда като че ли рисува с жив блестящ материал и може да осъществи идеите си така качествено, че душата му се изпълва с доволство. Музикантът все още не е достигнал мястото където неговото изкуство ще се изрази в пълна степен. Физическият Свят е света на Формата. Светът на Желанията, където откриваме чистилището и първото небе, е предимно Свят на Цветове , но Светът на Мисълта, където се намират второто небе и третото небе, е областта на Звука. Божествената музика е факт, а не просто словесен израз. Когато Питагор е говорил за музиката на сферите, това не е било поетичен израз, защото всяко едно от небесните тела има свой определен тон и заедно те звучат в божествената симфония за което Гьоте също е споменал в пролога към ‘’Фауст’’, където действието се развива в небесния свят. Архангел Рафаел казва:

Слънцето напява древната си песен

Пее заедно с братята си сфери

По своя предопределен път бърза

Извисява глас от начало до край през годините.

Отгласи от тази небесна музика достигат до нас дори тук във Физическия Свят. Те са нашето най-ценно притежание, въпреки че са така неуловими като тих шепот и не могат да бъдат възпроизвеждани(понастоящем звук може да бъде записван и възпроизвеждан) и дълготрайни както произведенията на другите видове изкуства – статуи, картини и книги. Във Физическия Свят тонът умира и изчезва в следващия момент след като е бил роден. На първото небе, тези отгласи са, разбира се, много по-красиви и имат по-голяма трайност, и така музикантът чува по-сладки мелодии отколкото някога е чул през земния живот.

Преживяванията на поета приличат на тези на музиканта, защото поезията е душевния израз на неговите най-съкровени чувства и е думи които се подреждат според същите правила на хармония и ритъм които управляват изблика на духа в музика. Като допълнение, поетът намира чудесно вдъхновение в картините и цветовете които са характерни особености на Света на Желанията. От там той ще извлече материал за да го използва през следващата си инкарнация. По същия начин писателят събира материал и талант. Филантропът изработва своите алтруистични планове за възвисяване. Ако не е успял и се е провалил в даден живот, той ще види причината за това на първото небе и там ще научи как да преодолява пречките и да избягва грешките които са направили плана му неприложим и недействащ.

След време се достига състоянието когато резултатът от болката и страданието присъщи на прочистването, заедно с доволството екстактирано от добрите дела на миналия живот, са били вградени в семенния атом на тялото на желанията. Заедно те съставляват това което се нарича съвест/добросъвестност/съзнателност, тази принуждаваща сила която ни предупреждава и предпазва срещу злото като генератор на болка и ни тласка към доброто като генератор на щастие и удовлетворение. Тогава човек напуска своето тяло на желанията и го оставя да се разпадне, както е напуснал своите плътно и витално тела. Той взима със себе си силите/енергията само на семенния атом, които да формират ядрото/сърцевината на бъдещи тела на желанията, както той(семенният атом) е бил неизменна част от неговите минали тела-носители на чувствата.

Както се твърди по-горе, силите на семенния атом са извлечени. За материалиста, енергия и материя са неотделими. Знанията на окултиста са различни. За него те не само са две съвсем отделни различаващи се феномени, а те са двата полюса на един дух.

Материята е кристализирал дух.

Силата/Енергията е същия дух все още не кристализирал.

Това беше казано и преди, но никога не е достатъчно силно отпечатано в ума. В тази връзка примерът за охлюва е от голяма помощ. Материята, което е кристализирал дух, съответства на черупката на охлюва, която е втвърдил се охлюв. Химическата сила която движи материята, правеща я подходяща за изграждане на форми и охлювът който движи черупката си, са също съответстващи си понятия. Това което сега е охлюв, след време ще стане черупка и това което сега е сила след време ще стане материя когато е изкристализирала. Обратният процес на разпадане на материята обратно в дух, също протича непрекъснато. Грубата фаза на този процес наблюдаваме като разлагане, когато човек изоставя своите тела-носители и тогава духът на един атом лесно може да бъде отделен от втвърдения дух който се е бил проявил като материя.

ВТОРОТО НЕБЕ

Най-после човекът, Его, тройният дух встъпва във второто небе. Той е облечен в обвивката на ума, който съдържа трите семенни атоми – квинтесенцията от трите изхвърлени тела-носители.

Когато човек умре и загуби своите плътно и витално тела, на лице са същите условия както когато човек заспи. Тялото на желанията, както беше обяснено, няма оформени и завършени органи в готовност да бъдат използвани. То сега се трансформира от един елипсоид във фигура наподобяваща плътното тяло което е било напуснато и изоставено. Лесно можем да разберем, че би трябвало да има един интервал от време на безсъзнание наподобяващ сън и след това човек се събужда в Света на Желанията. Не е рядко явление, обаче, хора да са, за дълго време, несъзнателни за това което им се случва. Те не разбират, че са умрели. Те знаят, че са в състояние да се движат и да мислят. Понякога е много трудно да бъдат убедени да повярват, че те наистина са ‘’мъртви’’. Те разбират, че нещо е различно, но не могат да разберат какво е то.

Не е същото, обаче, когато промяната е станала от първото небе, което е Света на Желанията, към второто небе, което е Региона на Конкретната Мисъл. Тогава човек напуска тялото на желанията си. Той е в пълно съзнание. Той преминава в пълна тишина. За сега всичко заглъхва. Той не може да мисли. Нито една от способностите му не се проявява, все пак той знае че той е. Той има чувството, че се намира във ‘’Великата Вечност, че е абсолютно сам, въпреки това не е уплашен; и неговата душа е изпълнена с мир’’, което е отвъд всякакво разбиране.

В окултната доктрина това се нарича ‘’Великата Тишина’’.

След това настъпва събуждането. Духът сега е у дома си – Небесния Свят. Тук първото осъзнаване донася до духа песента на ‘’музиката на сферите’’. През нашия Земен живот ние така сме се потопили в мъничките шумове и звуци от нашия околен свят, че не можем да чуем музиката на маршируващите сфери, но окултният изследовател я чува. Той знае, че дванадесетте знаци на Зодиака и седемте планети от звучащия хор са струните на ‘’седемструнната лира на Аполон’’. Той знае, че появи ли се дори един единствен дискорд да развали небесната хармония на грандиозния инструмент, материята ще анихилира и ще се случи гибел на световете.

Мощта на ритмичните вибрации е добре позната на всички които дори бегло са изучавали този предмет. Например, на войниците се дава команда да не вървят в крак когато преминават по мост, иначе тяхното ритмично тропане би разбило и най-здравата структура. Библейската история за звученето на рога докато са марширували около стените на Jericho не звучи глупаво за окултиста. Някога подобни неща са се случвали без светът да гледа на тях с надменна скептичност. Преди няколко години музиканти са репетирали в градина която е била близо до стабилна ограда на стар замък. На определено място в мелодията се появил един продължителен пронизителен тон. Когато тази нота била изсвирена, оградата на замъка изведнъж рухнала. Музикантите улучили ключовата нота на стената и тя е била достатъчно продължителна за да разрушат стената.

Защото се казва, че това е света на звука, не бива да се мисли, че там няма цветове. Много хора знаят, че съществува близка връзка между цвят и звук; и когато се възпроизвежда определена нота, едновременно с това се появява определен цвят. Така е и в Небесния Свят. Цвят и звук, и двата феномена са налични; но звукът е генератора на цвета. Затова се казва, че това е света на звука, а този звук е който образува/строи всички форми във Физическия Свят. Музикантът може да чуе определени тонове в различни части от природата, като вятъра в гората, разбиването на вълните на брега, грохота на океана и звученето на водопада. Комбинацията от тези тонове създава ключовата-нота на Земята – нейния ‘’тон’’. Както се образуват геометрични фигури чрез прокарване на лък от цигулка по ръба на стъклен съд, така и формите които ние виждаме около нас са кристализирали звук-фигури на архетипните сили които пеят в архетипите в Небесния Свят.

Работата която човек извършва в Небесния Свят е многостранна. Това съвсем не е пасивно мечтателно съществуване. Това е време на най-голямата и най-важна активност в подготовката за следващия живот, както сънят е активна подготовка за работата през следващия ден.

Тук квинтесенцията/същността на трите тела се вгражда в тройния дух. Толкова много от тялото на желанията, върху колкото човек е работил през живота чрез пречистване на желанията и емоциите си, ще се спои в Човешкия дух, давайки по този начин усъвършенстван ум/разум/разсъдък/съзнание в бъдеще.

Толкова много от виталното тяло, върху колкото Духът на живота е работил,трансформирано, спиритуализирано/одухотворено и така запазено от разлагане на което подлежи остатъкът от виталното тяло, ще се амалгамира с Духа на живота за да осигури по-качествено витално тяло и по-добър характер в последващи животи.

И така, спиритуализирането(превръщането в дух) на телата-носители се осъществява посредством култивирането на способност за наблюдаване, разсъждаване, анализиране и памет, привързаност към високи идеали, молитва, концентрация, упоритост и правилно използване на жизнените сили.

Второто небе е истинския дом на човек, Его, Мислителя. Тук той пребивава в продължение на векове асимилирайки плодовете от последния земен живот и подготвяйки земните условия които ще бъдат най-добре пригодени за неговата следваща крачка в прогреса. Музиката на звука, която обхваща и прониква този Регион и навсякъде се проявява като цвят, е неговият инструмент, ако може да се каже така. Това е тази хармонична звукова вибрация която като еликсир на живота вгражда в тройния дух квинтесенцията на тройното тяло, на която той разчита за своя растеж.

Животът във второто небе е изключително активен, проявявайки се по много различни начини. Его асимилира плодовете от последния земен живот и подготвя околната среда за ново физическо съществуване. Не е достатъчно да се каже, че новите условия ще се определят от поведението и действията през току що изминалия живот. Изисква се плодовете от миналото да бъдат втъкани в Света който да бъде следващата арена на действие когато Его ще натрупва нов опит от физически преживявания и ще събира още плодове. Затова всички обитатели на Небесния Свят работят върху моделите на Земята, като всички модели са в Региона на Конкретната Мисъл. Те променят физическите характерни особености на Земята и причиняват постепенни промени на облика и’, така че при всяко завръщане към физически живот се приготвя различна околна среда в която може да се придобива нова опитност от преживявания. Климат, флора и фауна биват променяни от човек под напътствието на по-високо стоящи Същества, ще бъде описано по-късно. И така, светът е точно това което самите ние, индивидуално или колективно, сме си го направили. Окултният изследовател вижда във всичко което се случва една проявяваща се причина от духовно естество, без да се пропуска налагащото се тревожно увеличение на честотата на сеизмични смущения, които той проследява до материалистическата ориентация на съвременната наука.

Вярно е, че само физически причини предизвикват такива смущения, но това ли е последната дума по този въпрос? Може ли винаги да получим пълното обяснение чрез просто регистриране на това което се случва на повърхността? Със сигурност не! Ние наблюдаваме двама души които се карат на улицата и единият изведнъж удря другия поваляйки го на земята. Един наблюдател би казал, че една гневна мисъл е съборила човека. Друг би се присмял на това мнение и заявява, че той е видял вдигнатата ръка, напрегнатите мускули, изстрелващото се движение и как ръката удря жертвата, който така бива съборен. Това също е вярно, но със сигурност може да се каже, че ако първо не е имало гневна мисъл, нямало е да има удар. Използвайки този начин на разсъждение, окултистът казва че ако нямаше материализъм, сеизмичните смущения не биха се случили.

Работата на човек в Небесния Свят не се ограничава единствено до промяната на повърхността на Земята която да бъде арена на неговите усилия за покоряване на Физическия Свят. Той също така е активно ангажиран в изучаването как да строи тяло което да е по-добро средство за изява/проявление. Съдбата на човек е да стане Креативна/Творческа/Създаваща Интелигенция* и той чиракува през цялото време. През неговия небесен живот той се учи да строи всички видове тела – включително човешкото.

______________________________________________________________________

Intelligecy – преведена е ‘’интелигенция’’ на повечето места, въпреки, че тази дума не е възприета в български език. Означава разумна същност.

______________________________________________________________________

Ние говорим за силите които работят по протежението на положителния и отрицателния полюси на различните етери. Самият човек е част от тази сила. Тези които ние наричаме мъртви са тези които ни помагат да живеем. На свой ред, те биват подпомагани от така наречените ‘’природни сили’’, които те командват. Човек бива направляван в тази работа от Учители от по-високо стоящи Творчески Йерархии, които са му помагали да строи своите тела-носители преди да придобие себе-съзнание, по същия начин самият той сега строи телата си докато спи. През небесния живот те го учат в пълно съзнание. Художникът бива обучаван да строи прецизно око, способно да възприема обектите в съвършена перспектива и да различава цветове и сенки до степен невъзможна за тези които нямат интерес за цвят и светлина.

Математикът трябва да борави с пространството, а способността за възприемане на пространство зависи от прецизна подредба на трите полукръгли каналчета които се намират във вътрешното ухо, всяко едно от които е ориентирано и сочи към една от трите дименсии на пространството. Логическото мислене и математическите способности са в пропорционална зависимост от точността на подредбата на тези полу-кръгли канали. Способност в областта на музиката също зависи от този фактор, но в допълнение към необходимостта от подходяща настройка, музикантът се нуждае от изключително фини/деликатни ‘’Фибри на Корти’’, от които има около 10 000 в човешкото ухо, всяка една фибра в състояние да интерпретира и възпроизвежда около 25 степени от тона. В ухото на мнозинството от хората те не отговарят на повече от 3 до 10 от възможните градации. Измежду обикновените хора занимаващи се с музика, най-високата степен на резултатност е около 15 тона за всяка фибра; но майсторът музикант който е способен да възпроизвежда музика от Небесния Свят, се нуждае от по-висока степен за да може да различава отделните ноти и да открива най-малкия дисонанс в най-сложните акорди. За хора, които се нуждаят от много чувствителни органи за да изразяват своите способности, се полагат специални грижи защото високото ниво на тяхното развитие изисква това. Няма друго призвание по-висше от това на музиканта, това твърдение е основателно като се има предвид, че докато художникът черпи вдъхновението си предимно от света на цветовете – по-близкия Свят на Желанията – музикантът се опитва да ни донесе атмосферата на Света на нашия небесен дом (където като духове ние принадлежим) и да я преобразува в звуците на земния живот. Неговата мисия е най-висша, защото като начин на изразяване за душата, музикантът има върховно първенство. Че музиката е различна и по-висша от всички останали изкуства, може да се разбере ако се замислим за това, че статуята или картината след като веднъж са били създадени, остават дълготрайни. Те са придобити от Света на Желанията и затова по-лесно кристализират, докато музиката, бидейки от Небесния Свят, е по-неуловима и ефирна и трябва да бъде пресъздавана всеки път отново когато я слушаме. Тя не може да бъде затворена в затвор, както се демонстрира при неуспешните опити частично това да се направи посредством механични/електронни устройства. Така репродуцираната музика губи много от вълнуващата душата сладост която притежава когато идва изначално от своя свят, донасяйки на душата спомени от нейния дом и говорейки и’ на език с който никаква красота изразена от статуя или картина не може да се сравнява.

Инструментът с който човек усеща/чувства музиката е най- перфектното сетиво в човешкото тяло. Окото не е винаги точно, но ухото е, в смисъл че то чува всеки звук без изкривяване, докато окото често не вижда точно обектите.

В допълнение на музикалното ухо, музикантът трябва да се научи да строи дълга фина ръка с тънки пръсти и чувствителни нерви, иначе той не би бил способен да възпроизвежда мелодиите които може да чува.

Всемирен закон е, че никой не може да обитава по-сполучливо и по-ефективно тяло отколкото той е способен да си построи. Той първо се учи да строи тяло на определено ниво на ефективност и след това той се учи да живее в него. По този начин той открива дефектите и се учи как да ги поправя.

Всички хора работят безсъзнателно върху изграждането на телата си през вътреутробния живот преди раждането докато са достигнали момента когато квинтесенцията на техните предишни тела – която те са съхранили – трябва да се вгради. Тогава те работят в пълно съзнание. Затова, ще стане ясно, че колкото повече човек напредва и колкото повече той работи върху своите тела-носители, и така правейки ги безсмъртни, толкова повече сила-възможност той има да строи за нов живот. Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да строи за себе си веднага след като работата през първите 3 седмици (която принадлежи изключително на майката) е приключила. Когато периодът на безсъзнателен строеж е преминал и човек има шанса да прояви своята зараждаща се креативна способност/сила, тогава започва истинският оригинален творчески процес – ‘’Епигенезис’’.

И така, ние разбираме, че човек се учи да строи/изгражда своите тела-носители в Небесния Свят и да ги използва във Физическия Свят. Природата осигурява всички фази на опитност по такъв великолепен начин и с такава съвършена мъдрост, че като се научаваме да виждаме все по-надълбоко в нейните тайни, ние все повече се удивляваме на нашата собствена незначителност и изпитваме непрестанно растящо благоговеене пред Бог, чийто видим израз е природата. Колкото повече научаваме нейните чудеса, толкова повече осъзнаваме, че този световен план не е огромно перпетуум мобиле, както ограничени хора се мъчат да ни накарат да повярваме. Би било така, ако логически се убедим, че ако хвърлим нагоре във въздуха кутия с кубченца с букви върху тях, те биха се подредили в красива поема когато се изсипят на земята. Колкото е по-голяма сложността на замисъла-план, толкова с по-голяма тежест е аргументацията на фактора на идеята за един интелигентен Божествен Автор.

ТРЕТОТО НЕБЕ

След като е асимилирал плодовете от последния си живот и е променил облика на Земята по такъв начин, че да му предостави необходимата околна среда за неговата следваща стъпка към съвършенство; след като, също така, се е научил чрез работа върху телата на други същества да строи подходящо тяло посредством което да се изразява във Физическия Свят и след като най-накрая е разтворил ума в есенцията която изгражда тройния дух, голият индивидуален дух се издига в по-висшия Регион на Света на Мисълта – Третото небе. Тук, чрез неописуемата хармония на този по-висш Свят, той бива подсилван и подкрепян за неговото следващо потапяне в материята.

След време идва желанието за нови преживявания на ново раждане. Това извиква поредица от картини пред взора на духа – една панорама на един нов живот в готовност за него. Но, отбележете си дебело, тази панорама съдържа само главни събития. Духът има свободна воля, що се отнася до детайлите. То е така, както човек отиващ в далечен град има билет с фиксирано време за избор на началото на маршрута. След като е избрал и е започнал своето пътешествие, не е сигурно че той ще може да промени маршрута по време на пътуването. Той може да се спре в толкова много места колкото си пожелае в рамките на определеното му време, но той не може да се върне. И така, като продължава по своето пътешествие, той става все повече ограничен от миналия си избор. Ако той е бил избрал път по течението, ако е горил кюмюр ще трябва да очаква, че ще бъде мръсен и покрит със сажди. Ако е избрал път по който да гори с антрацит или да използва електричество, той би бил по-чист. Така става с човека през новия живот. Той може да трябва да води суров/труден живот, но той е свободен да избере дали ще живее в чистота или ще се въргаля в кал. Други условия също са под негов контрол, подлежащ на ограничения от минал избор и минали действия.

Картините в панорамата на предстоящия живот, за която вече стана въпрос, започват с люлката и завършват с гроба. Това е противоположна посока на разгъване на посоката на разгъване на след-смъртната панорама, както вече беше обяснено, която преминава пред зрението на духа веднага след освобождаването от плътното тяло. Причината за тази съществена разлика в двете панорами е, че в пред-рождената панорама смисълът е да се покаже на реинкарниращия се Его как определени причини или действия винаги генерират определени ефекти/последствия. В случая на след-смъртната панорама смисълът е противоположен, т.е. да се покаже как всяко събитие в преминалия живот е било ефект/последствие от някаква причина назад през живота. Природата или Бог, не прави нищо без логическо разумно основание и колкото повече проучваме, толкова по-очевидно и несъмнено става за нас, че Природата е мъдра майка, винаги използваща най-добрия начин за постигане на крайния резултат!

Но може да се зададе въпроса, Защо трябва да се реинкарнираме? Защо трябва да се връщаме към това ограничено и жалко земно съществуване? Защо не може да получаваме опитност в тези по-висши области без да идваме на Земята? Ние сме изморени от този тъжен, угнетителен земен живот!

Тези въпроси се основават на неразбирането на няколко неща. На първо място, нека да осъзнаем и да отпечатаме дълбоко в нашата памет, че целта и предназначението на живота не е щастие, а опитност чрез преживяване, жизнен опит. Страдание и болка са наши най-милостиви и резултатни учители, докато радостта от живота е само чувство.

Тази доктрина изглежда сурова и сърцето плаче раздирателно дори само при мисълта, че е възможно тя да бъде истина. Въпреки всичко, тя е истина и след като се разгледа ще се установи, че не е толкова жестока доктрина, все пак.

Вземете под внимание благословията на болката. Ако може да си сложим ръката върху гореща печка и да не усетим болка, ръката безпрепятствено ще остане там докато дланта и може би цялата ръка изгорят, без да разберем докато не стане много късно и да не можем да ги спасим. Болката, като резултат от допира до печката, е това което ни кара да си дръпнем ръката преди да настъпи сериозна повреда. Вместо да си загубим ръката ние се отърваваме с един мехур който бързо оздравява. Това е един пример от материалния Физически Свят. Ние откриваме, че същият принцип важи в нравствения и менталния Физически Светове. Ако нарушим принципите на етиката, угризението на съвестта ще ни причини болка която ще ни предпази от повтарянето на този акт и ако не обърнем внимание на първия урок, природата ще ни поднесе все по-безпощадни преживявания, докато най-накрая фактът е вграден в съзнанието ни, че ‘’пътят на нарушителя на закона е мъчителен’’. Това ще продължи докато най-накрая сме принудени да се завъртим и да поемем в друга посока и да направим крачка напред към по-добър живот.

Опитност/опит е ‘’знание за ефектите които са последствие от действията’’. Това е предмета, целта и смисъла на живота, заедно с еволюирането на ‘’Воля’’, която е силата посредством която прилагаме резултата от опита. Опитът трябва да се придобие, но ние имаме избор, или да го придобием по трудния път на лични преживявания или чрез наблюдаване на действията на други хора, разсъждаване и размишляване върху тях, имайки пред вид нашите преживявания които вече сме изпитали.

Това е метода посредством който ученикът-окултист би трябвало да учи, вместо да изпитва ударите на несполуките и болката. Колкото повече се стараем да учим по този начин, толкова по-малко ще усещаме бодилите по ‘’пътя на болката’’ и толкова по-бързо ще тръгнем по ‘’пътя на мира’’

Изборът е наш, но докато не сме научили всичко което трябва да се научи на този свят, ние трябва да се връщаме тук. Не може да стоим във висшите светове и да учим там докато не сме усвоили уроците на земния живот. Все едно да изпратим едно дете в детската градина за един ден и в университета на следващия ден. Детето трябва да се връща в детската градина ден след ден и да прекара години наред в началното училище и в гимназията, преди обучението да е развило достатъчно капацитета му, което ще му позволи да разбира преподаваните уроци в университета.

И така, човек е в училище – училището за жизнен опит. Той трябва да се връща много пъти преди да се надява, че е усвоил цялото знание в света на сетивата. Нито един земен живот, колкото и да е богат на жизнен опит, не може да даде познанието, така че природата постановява – той трябва да се връща на Земята след интервали на почивка, за да се заеме с работата си от там от където я е прекъснал и изоставил, точно както едно дете се заема с работата си в училище всеки ден, след прекъсването за сън през нощта. Не е аргумент против тази идея, да се каже, че човек не помни своите предишни животи. Ние не помним всички събития от нашия сегашен живот. Ние не си спомняме усилията когато сме се учили да пишем, въпреки това ние сме придобили способността за писане, което доказва че сме се учили. Всички способности които притежаваме са доказателство за това, че някога и някъде сме се учили за да ги придобием. Някои хора помнят миналото си, обаче както ще покаже забележителният пример от края на следващата глава, те са единици сред многото.

Ако нямаше връщане отново на Земята, какъв е смисъла и ползата от живеенето? Защо да се стремим към нещо? Защо би трябвало животът във вечния рай да бъде награда за добър живот? Каква облага бихме получили от добър живот в небесния свят където всеки вече е щастлив? Със сигурност в места където всеки е щастлив и доволен няма нужда от съчувствие, себе-жертва и мъдър съвет! Никой не се нуждае от тях там; но на Земята има много хора които се нуждаят точно от тези неща и такива хуманни и алтруистични качества са от най-голяма полза за страдащото и борещото се човечество. Поради това Великият Закон, който работи за Добро, довежда човек обратно за да работи отново на света в интерес и за благото за себе си и за другите със своето натрупано богатство, вместо да го пропилее в рая, където никой не се нуждае от него.

ПОДГОТОВКА ЗА ПРЕРАЖДАНЕ

След като разбрахме необходимостта от повтарящи се въплътявания, сега ще разгледаме метода посредством който се осъществява този предопределен акт.

Преди да предприеме потапянето в материята, тройният дух е гол имайки със себе си само силите/енергията на четирите семенни атоми (които са ядрата на тройното тяло и обвивката на ума). Неговото спускане прилича на нахлузването на няколко ръкавици с увеличаваща се плътност, както беше показано в предишния пример. Силите на ума от последната инкарнация се събуждат от латентността си в семенния атом. Той започва да привлича към себе си материя от най-високото подразделение на Региона на Конкретната Мисъл, по начин подобен на този по който един магнит привлича към себе си железни стружки.

Ако държим магнит над купчинка стружки от месинг, сребро, злато, желязо, олово и други метали, ще забележим че той избира само железни стружки и че дори само от тях той ще привлече не повече от това количество което неговата сила може да повдигне. Силата му на привличане е от определена величина и ограничава капацитета му. Това, също така, важи за семенния атом. Той може да вземе, във всеки Регион, нищо друго освен материала към който той има афинитет и нищо повече от определено количество дори от това. И така, тялото-носител около това ядро става точно копие на съответното тяло-носител от последната инкарнация, минус злото което е било изчистено/изтрито и плюс квинтесенцията от доброто която е била вградена(записана информация в информационния носител) в семенния атом.

Тази избрана от тройния дух материя се формира в една голяма структура с форма на камбана, отворена в долния край и със семенния атом в горния край. Ако използваме въображението си, тя може да се сравни с един потъващ в морето батискаф, изграден от флуиди с нарастваща плътност. Те съответстват на материята на различните подразделения на всеки Свят. Материята вложена в строежа на камбановидното тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-ниско подразделение и взима от там подходящото количество материя. Така то става още по-тежко и потъва още по-надълбоко докато не премине през четирите подразделения на Региона на Конкретната мисъл и обвивката/калъфът на новия ум на човека е направен и завършен. След това се събуждат и активират силите на семенния атом на тялото на желанията. Той се позиционира отгоре на върха на камбаната, отвътре, и материята на седмия Регион на Света на Желанията се притегля около него докато накрая камбаната потъне до шестия Регион, взима още материал от там, и този процес продължава докато се достигне първия Регион на Света на Желанията. Камбаната сега има два слоя – калъфа на ума отвън и новото тяло на желанията отвътре.

Семенният атом на виталното тяло е следващия който се активира, но тук процесът на формиране не е така елементарен, както в случая на ума и тялото на желанията, защото трябва да се има пред вид, че тези тела-носители са били сравнително неорганизирани, докато виталното тяло и плътното тяло са в по-голяма степен организирани и много сложно устроени. Материалът с определено количество и качество бива привлечен по същия начин и под въздействието на същия закон както в случая на по-висшите тела, но изграждането на новото витално тяло и поместването му в подходяща околна среда се прави от четири велики Същества с неизмерима премъдрост, които са Записващите Ангели, ‘’Боговете на Съдбата’’. Те щампосват отразяващия етер на виталното тяло по такъв начин, че картините на идващия живот се отпечатват в него. То (виталното тяло) се строи от обитателите на Небесния Свят и елементалните духове, така че да се формира определен тип мозък. Но, отбележете си това, самият инкарниращ се Его включва там квинтесенцията от своите предишни витални тела и, допълнително към това, извършва малко оригинална индивидуална работа. Това е така за да може да има някакво пространство за оригинално и индивидуално изразяване в идващия живот, което не е обусловено от минали действия.

Много е важно да се помни този факт. Твърде голяма е тенденцията да се мисли, че всичко което сега се случва/съществува е резултат от нещо което е съществувало преди, но ако случаят е такъв, не би останало поле за ново, за създаване на нови оригинални активност и причини. Веригата на причина и ефект не е монотонно повторение.Винаги има включване на нови оригинални причини. Това е действителния гръбнак на еволюцията – единствения фактор който я прави смислена и различна от разгръщане на латентни съществуващи феномени. Това е ‘’Епигенезис’’ – свободната воля, която е свободата да се включи нещо напълно ново, а не просто избор между две посоки на действие. Това е важния фактор, като само той може да обясни системата/замисъла/плана към която ние принадлежим, в задоволителна степен. Самите Инволюция и Еволюция не са достатъчни; но заедно с Епигенезиса имаме завършената триада за описване и разясняване.

Съдбата на един човек генерирана под действието на закона за Пичинно-следствената връзка, е комплексна и много сложна и включва връзки с други Его извън тази инкарнация. Дори тези, които са инкарнирани по едно и също време може да нямат едно и също местоположение, така че не е възможно една индивидуална съдба да бъде изчерпана/ликвидирана през времето за един живот или на едно място. Затова, Его бива довеждан в определена околна среда и семейство с което той е по някакъв начин сроден. Що се отнася до съдбата която трябва да бъде изчерпана, понякога не е от съществено значение в кое от няколкото обкръжения Его е инкарниран и ако случаят е такъв, позволява се той да избира доколкото е възможно, но щом веднъж един Его е така поставен, действащите сили на Боговете на Съдбата внимават нито един акт на свободна воля да не осуети отработването на частта от съдба която е била избрана. Ако ние по някакъв начин успеем да се изплъзнем от тази част на съдбата, те ще създадат друга ситуация за да се изпълни съдбата. Но не е излишно често да се повтаря, обаче, че това не прави човек безпомощен. Просто това е същия закон който действа след като с един пистолет сме възпроизвели изстрел. Тогава за нас е невъзможно да спрем куршума или дори да го отклоним от посоката му на движение по някакъв начин. Неговата посока е била зададена от позицията на пистолета когато е бил държан при изстрела. Тя е можело да бъде променена по всяко време преди да бъде натиснат спусъка, защото тогава ние сме имали абсолютен контрол. Същото важи относно нови действия които създават бъдеща съдба. Ние може, до определен момент, да променяме или дори съвсем да противодействаме на определени причини вече задвижени, но когато са стартирани, и не е предприето допълнително действие, те ще излязат извън нашия контрол. Това се нарича ‘’зряла’’ съдба и за нея става въпрос когато се казва, че Боговете на Съдбата следят всеки опит за измъкване.

Що се отнася до нашето минало, ние до голяма степен сме безпомощни, но що се отнася до бъдещи действия ние имаме пълен контрол, освен доколкото сме препятствани от миналите ни действия/деяния/постъпки. Малко по малко, обаче, като научаваме че ние сме причината за нашите страдания и нашето щастие, ние ще осъзнаем необходимостта да сложим в ред живота си повече в хармония със законите на Бог и така да надрастем тези закони на Физическия Свят. Това е ключа към свободата, както казва Гьоте:

От всяка власт която оковава света

Човек се освобождава когато придобие себе-контрол.

Виталното тяло, след като е било моделирано от Боговете на Съдбата, ще даде форма на плътното тяло, орган по орган. Матрицата или формата след това се помества в утробата на бъдещата майка. Семенният атом на плътното тяло е в триъгълната главичка на един от сперматозоидите на бащата. Само така оплождането става възможно и тук е обяснението на факта, че толкова много пъти сексуалното единение е безплодно. Химическият състав на семенната течност и яйцеклетката е винаги един и същ и ако само това би било необходимо, обяснението на феномена безплодие ако зависеше само от видимата физическа материя, не би могло да се открие. Става ясно, обаче, когато разберем че молекулите на водата замръзват само по протежение на силовите линии във водата и се проявяват като ледени кристали вместо да замръзват в хомогенна маса ако нямаше силови линии преди сгъстяването. Така също, няма да се изгради плътно тяло докато няма витално тяло в което да се вгради материята; също така трябва да има семенен атом за плътното тяло, да действа като мярка за качеството и количеството на материята която трябва да се вложи в плътното тяло. Въпреки че на настоящето ниво на развитие никога не съществува пълна съразмерност във вложените материали на тялото, защото това би означавало съвършено тяло, все пак дисхармонията не трябва да бъде толкова голяма, че да бъде разрушителна за организма.

И така, докато наследствеността, на първо място, важи само за материята на плътното тяло и не важи за душевните качества, които са напълно индивидуални, идващият Его също извършва някакъв обем от работа върху плътното тяло, вграждайки в него квинтесенцията от своите минали физически качества. Никое тяло не е точно само смес от качествата на родителите си, въпреки че Его е ограничен в използването на материал взет от телата на бащата и майката. Все пак, един музикант се преражда там където ще може да вземе материал за да изгради тънки пръсти и прецизно ухо със своите чувствителни фибри на Корти и точно разположение на трите полукръгли каналчета. Подборът и комбинирането на тези материали, обаче, е до известна степен под контрола на Его. Все пак, както на строителя-дърводелец му се дава куп дъски които да използва при строеж на къща в която да живее, но е оставен сам да прецени каква да бъде къщата която желае да построи.

С изключение на случая на много напреднал в развитието си индивид, тази работа на Его е почти пренебрежима на сегашното ниво на човешката еволюция. Най-голяма сфера на действие е дадена при строежа на тялото на желанията, много малка при виталното тяло и почти никаква при плътното тяло, и въпреки това, дори този малък обхват на действие е достатъчен да направи всеки човек проявление на неговия собствен дух и различен от родителите.

Когато оплождането на яйцеклетката се е осъществило, тялото на желанията на майката работи върху нея в продължение на един период от 18 до 21 дни, Его остава извън своето тяло на желанията и калъфа на ума, обаче винаги в тесен контакт с майката. След изтичането на това време, Его влиза в майчиното тяло. Камбановидните тела-носители се смъкват надолу върху върха на виталното тяло и камбаната се затваря в основата. От този момент, Его лежи върху своя предстоящ инструмент докато раждането на детето и новият земен живот на реинкарниращия се Его настъпи.

РАЖДАНЕ НА ПЛЪТНОТО ТЯЛО

Телата-носители на новороденото не стават активни веднага. Плътното тяло е безпомощно дълго време след раждането. Разсъждавайки аналогично лесно може да разберем, че същото би трябвало да важи и за по-висшите тела-носители. Окултният изследовател вижда, но дори без ясновидски способности разсъжденията биха потвърдили, че трябва да е така. Както плътното тяло се подготвя бавно за отделен самостоятелен живот вътре в защитната обвивка на утробата, така и другите тела постепенно бавно се раждат и привеждат в активност, и въпреки че сроковете изложени в следващото описание са само приблизителни, въпреки това те са достатъчно точни за основно разглеждане и показват връзката между Микрокосмоса и Макрокосмоса – човека и света.

През периода непосредствено следващ раждането, различните тела-носители се проникват едно в друго както в предишния ни пример – пясъкът прониква сюнгера, а водата прониква и двете и пясъка и сюнгера. Но, въпреки че всички те са на лице както в живота на възрастен човек, те са само налични. Нито едно от техните положителни качества не е активно. Виталното тяло не може да използва силите които оперират на и по протежение на положителния полюс на етерите. Асимилацията която работи по протежение на положителния полюс на химическия етер е незначителна през детството. Асимилацията се осъществява от макрокосмическото витално тяло, етерите които служат като утроба за детското витално тяло до навършването на седем годишна възраст, и предизвикват постепенното му съзряване през този период. Свойството размножаване, което работи по протежение на положителния полюс на етера на живота също е латентно. Затоплянето на тялото – което се осъществява по протежение на положителния полюс на светлинния етер – и циркулацията на кръвта - се осъществяват благодарение на макрокосмическото витално тяло, неговите етери действат върху детето бавно развивайки го до момента когато то само ще може да контролира тези функции. Силите работещи по протежение на отрицателния полюс на етерите са силно активни. Изхвърлянето на твърди тела осъществяващо се по протежение на отрицателния полюс на химическия етер (съответстващ на твърдите тела на Химическия Регион), е доста неограничено, както е и изхвърлянето на течностите, което се осъществява по протежение на отрицателния полюс на етера на живота (съответстващ на течностите на Химическия Регион). Пасивното сетивно възприятие, което се осъществява благодарение на отрицателните сили на светлинния етер е също изключително развито. Детето е много впечатлително и цялото е ‘’зрение и слух’’.

През ранното детство силите опериращи по протежение на отрицателния полюс на отразяващия етер са също изключително активни. През този период детето може да ’’вижда’’ по-висшите Светове и децата често бърборят за това което виждат докато присмехът на възрастните в тяхното обкръжение или наказанието за ‘’измисляне на истории’’ не ги научи да престанат.

Жалко е, че малчуганите са принудени да лъжат – или поне да отричат истината – заради недоверчивостта на техните ‘’мъдри’’ родители. Дори изследванията на Организацията за Психически Анализ са доказали, че децата често имат невидими другарчета за игра които често ги посещават докато навършат определена възраст. През тези години ясновидството на децата има същия пасивен характер като този на медиумите.

По същия начин работят силите в тялото на желанията. Пасивното усещане на физическа болка е на лице, докато емоционалното чувство почти напълно липсва. Детето, разбира се, ще покаже емоция при най-малката провокация, но продължителността на емоционалната реакция е само моментна. Всичко е на повърхността.

Детето, също така, притежава връзката на ума, но то почти не е способно за индивидуална мисловна дейност. То е изключително чувствително към силите работещи по протежение на отрицателния полюс и поради това податливо на подражание и обучение.

И така, стана ясно че всички пасивни качества са активни в новороденото създание, но преди до да стане в състояние да използва различните си тела-носители, активните качества трябва да узреят.

Всяко тяло-носител, поради това, се довежда до определена степен на зрелост чрез действие на съответстващото тяло на макрокосмоса, което е като утроба за него докато се достигне тази степен.

От първата до седмата година виталното тяло расте и бавно узрява вътре в утробата на макрокосмическото витално тяло и благодарение на по-голямата мъдрост на това тяло-носител на макрокосмоса, детското тяло е по-закръглено и по-добре изградено и устроено отколкото в последващите години.

РАЖДАНЕ НА ВИТАЛНОТО ТЯЛО

Докато макрокосмическото витално тяло управлява и регулира растежа на детското тяло, то е защитено от опасностите които по-късно го заплашват когато неразумното, индивидуално витално тяло поема контрола. Това се случва през седмата година, когато започва периодът на изключителен, опасен растеж и продължава през следващите 7 години. През това време макрокосмическото тяло на желанията изпълнява функцията на утроба за индивидуалното тяло на желанията.

Ако виталното тяло имаше непрекъснато и неограничено влияние в човешкото царство каквото има при растението, човек би растял до неимоверни размери. Имало е времена в далечното минало когато човек е имал устройство подобно на растение, имал е само плътно тяло и витално тяло. Митовете и фолклора по цял свят за гиганти в стари времена са абсолютно истинни, защото тогава човек, поради тази причина, е израствал висок колкото дърветата.

РАЖДАНЕ НА ТЯЛОТО НА ЖЕЛАНИЯТА

Виталното тяло на растението създава листо след листо. Издигайки стъблото все по-високо. Ако не беше макрокосмическото тяло на желанията, то би продължавало така за неограничено време, но макрокосмическото тяло на желанията се включва в определен момент и задържа понататъчния растеж. Силата/енергията която не е нужна повече за растеж става налична за други цели и се използва да изгради цветовете и семената. По подобен начин човешкото витално тяло, когато плътното тяло започва да се поддава на влияние, след навършване на 7 години, прави последващия растеж много бърз, но около четиринадесетата година индивидуалното тяло на желанията се ражда от утробата на макрокосмическото тяло на желанията и тогава придобива свободата да работи върху своето плътно тяло. Изключителният растеж тогава се задържа и енергията която е била използвана за тази цел става на разположение за функцията размножаване, така че човешкото растение да може да цъфти и да ражда. Затова раждането на индивидуалното тяло на желанията бележи периода на пубертета. От началото на този период, се усеща привличане към противоположния пол, бидейки особено активно и несдържано през периода на третата 1/7 от живота – от четиринадесетата до двадесет и първата година, защото обуздаващият ум тогава все още не е роден.

РАЖДАНЕ НА УМА

След четиринадесетата година умът е запазен в и се отглежда в макрокосмическия ум, който развива неговите латентни възможности и способността му за оригинална индивидуална мисъл. Силите на човешките тела-носители сега са завършени и узрели до такава степен, че той може да ги използва всичките в еволюцията си, затова навършвайки 21 години Его встъпва в притежанието на своето завършено тяло-носител. Той прави това посредством загряването на кръвта и посредством образуване на индивидуална кръв. Това става благодарение на напълното развитие на светлинния етер.

КРЪВТА, ТЯЛОТО-НОСИТЕЛ НА ЕГО

През ранното детство и до четиринадесетата година, костният мозък не произвежда всички кръвни телца. Повечето от тях биват снабдявани от тимусната жлеза, която има най-големия си размер при зародиша и постепенно намалява с развитието на способността за индивидуално кръвообразуване в растящото дете. Тимусната жлеза съдържа, ако може да се каже така, количество от кръвни телца предадени от родителите и в следствие на това детето, което се снабдява с кръв от този източник, не осъзнава своята индивидуалност. Не докато кръвта се генерира от детето, то мисли за себе си като ‘’Аз’’, и когато активността на тимусната жлеза се преустанови, във възрастта от четиринадесет години, ‘’Аз’’-усещането достига своята пълна изява, защото тогава кръвта се създава и доминира изцяло от Его. Следното обяснение ще изясни идеята и логиката и’:

Трябва да се има предвид, че асимилирането и растежа зависят от силите работещи по протежение на положителния полюс на химическия етер на виталното тяло. Те се задействат през седмата година заедно с укрепването и балансирането на виталното тяло. Само химическият етер е напълно узрял тогава; другите съставни части още се нуждаят от развитие. При четиринадесетата година етерът на живота на виталното тяло, който действа върху функцията размножаване, е напълно узрял. В периода от седем до четиринадесет годишна възраст изобилстващата асимилация е запазила определено количество сила/енергия която се прехвърля към половите органи и е в готовност за времето когато тялото на желанията ще се роди.

Сексуалната сила се запазва в кръвта през третия от седем-годишните периоди и по това време светлинният етер, който е средството за загряване на кръвта – топла кръв, така че тялото да не твърде топло нито твърде хладно. През ранното детство много често кръвта се загрява до ненормално висока температура. През периода на прекомерен растеж често става точно обратното, но през буйната младост, емоции и горещ темперамент много често изтикват Его навън чрез прегряване на кръвта. Ние много на място наричаме това ‘’сгорещяване на темперамента’’ и описваме ефекта като ‘’изгубил си е ума’’ т.е. станал неспособен да мисли. Точно това се случва когато емоции, ярост или загуба на самообладание прегряват кръвта и така изкарват Его извън телата. Изразът с който описваме това състояние е: ‘’Той е загубил контрол върху себе си’’. Его е извън своите тела-носители и те са се разбеснели лишени от ръководещото влияние на мисълта, част от функциите и’ е да бъде спирачка на импулсите. Голямата и ужасна опасност от такива изблици е, че преди собственикът да влезе обратно в своето тяло, някое лишено от тяло създание може да го завладее и завземе и да държи собственика отвън. Това се нарича ‘’обсебване’’. Само човек, който запазва хладно себе-обладание и не позволява излишно загряване да го избута навън, може да мисли адекватно. Като доказателство на това твърдение, че Его не може да действа в тяло в което кръвта е или твърде топла или твърде хладна ще послужи добре известният факт, че излишната топлина прави човек вял и сънлив и ако температурата е повишена над определен праг, тя изкарва Его навън, оставяйки тялото в несвяст, в безсъзнание. Прекаленото охлаждане също има тенденцията да прави тялото сънливо или в безсъзнание. Само когато температурата на кръвта е нормална или близо до нормата, Его може да я използва като носител на съзнанието.

За да се покаже връзката между Его и кръвта, може още да споменем изчервяването на срама, което е доказателство за начина по който кръвта се изтласква към главата и така прегрявайки мозъка парализира мисленето. Страх е състоянието когато Его иска да се защити от някаква външна опасност. Тогава той изтегля кръвта към центъра и пребледнява, защото кръвта е напуснала периферията на тялото и така парализира мисленето. Неговата кръв ‘’замръзва’’, той трепери и трака със зъби, като когато температурата се понижава вследствие на външните атмосферни условия. При треска, излишъкът от температура причинява делириум.

Пълнокръвният човек, когато кръвта не е твърде гореща, е с активно тяло и съзнание/разум, докато анемичният човек е вял. При първия, Его има по-добър контрол, при втория, не е така добър. Когато Его иска да мисли, той изтласква кръв с подходяща температура към мозъка. Когато обилно нахранване центрира активността на Его в храносмилателната система, човек мисли трудно, той е вял и инертен.

Старите норвежки и шотландски племена знаели, че Его е в кръвта.Никой външен човек не можел да се сроди с тях докато не е ‘’смесил кръвта’’ с тях и така е станал един от тях. Гьоте, който е бил посветен, също така е показал това във ‘’Фауст’’. Фауст е с намерение да подпише договора с Мефистофел и пита: ‘’Защо да не го подпиша с обикновено мастило? Защо с кръв?’’. Мефистофел отговаря: ‘’Кръвта е най-удивителната есенция’’. Той знае, че който има кръвта, владее човека; че без топлата кръв, никой Его не може да се прояви.

Подходящата топлина за реална проява на Его не е налична докато умът не се роди от макрокосмическия Конкретен Ум (предметен, съществуващ, обективен – за разлика от Абстрактен) когато човек е на около 21 години. Законът също приема тази възраст като най-ранната за годност за упражняване на избирателно право.

През настоящия етап на развитието на човек, той преминава през тези основни фази през всеки жизнен цикъл, от едно раждане до следващото.

Илюстрация: Един жизнен цикъл

ГЛАВА IV

ПРЕРАЖДАНЕ И ЗАКОНЪТ ЗА ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНАТА ВРЪЗКА

Само три теории, заслужаващи да бъдат отбелязани, досега са били създадени за да разрешат загадката на Живота и Смъртта.

В предишната глава обяснихме, до известна степен, една от тези три теории – тази за Прераждане, заедно с придружаващия я Закон за Причинно-следствената Връзка. Няма да е не на място да се направи сравнение между Теорията за Прераждане с другите две споменати Теории, с оглед да се установи, изясни и сравни една спрямо друга достоверността им в природата. За окултиста няма съмнение. Той не казва, че ‘’вярва’’ в това, все едно ние да кажем, че ‘’вярваме’’ в цъфтежа на розата или в течението на реката или във всеки видим процес който действа в материалния свят и който непрекъснато се осъществява пред очите ни. Ние не казваме за тези неща, че ‘’вярваме’’ в тях; ние казваме , че ‘’знаем’’, защото ги виждаме. И така, окултистът може да каже ‘’Аз знам’’ що се отнася до Прераждането, Закона за Причинно-следствената Връзка и техните последствия. Той вижда Его и може да проследи пътя му след като е напуснал плътното тяло по време на смърт до явяването му отново на земята посредством ново раждане. Поради това за него, за окултиста, не е нужно никакво ‘’вярване’’. За да бъдат удовлетворени другите, обаче, може би ще бъде добре да разгледаме тези три теории за живота и смъртта за да постигнем разумно заключение.

Всеки основен закон в универса трябва задължително да бъде в съответствие и в хармония с всички други природни закони, затова от голяма помощ за осведомяващия се е да разгледа тези теории в тяхната връзка с това, какво е приетата дефиниция за ‘’познати природни закони’’, както се наблюдават в тази част на всемира с която ние сме запознати в по-голяма степен. За тази цел ние първо ще дефинираме трите теории:

(1) Материалистическата Теория поддържа схващането, че животът е пътуване от утробата до гроба; че умът е резултат на определени процеси в материята; че човек е най- висшата интелигенция в Космоса; и че неговият разум загива и изчезва когато тялото се разрушава при смърт.

(2) Теорията на Теологията отстоява схващането, че при всяко раждане една новосъздадена душа встъпва на арената на живота, току що сътворена от ръката на Бог, преминаваща от едно невидимо състояние през портата на раждането във видимо съществуване; че в края на един кратковременен живот в материалния свят тя излиза през портата на смъртта в невидимото отвъдно, от където повече не се завръща; че нейното добруване или мизеруване (щастие или нещастие) там се определя за цяла вечност от нейните действия през безкрайно краткия период между раждане и смърт.

(3) Теорията за Прераждане учи, че всяка душа е една неразделна част от Бог съдържаща всички божествени възможности, както семенцето съдържа растението; че посредством повтарящи се съществувания в едно земно тяло от постепенно подобряващо се качество, латентните възможности бавно се развиват в динамични сили; че никой не е загубен при този процес, а че целият човешки род накрая ще постигне целта на съвършенство и отново единение/обединяване с Бог.

Първата от тези теории е монистична. Тя се стреми да обясни всички факти на съществуването като процеси в материалния свят. Другите две теории са определено дуалистични, това означава, че те приписват някои от фактите на съществуването на свръх-физическо, невидимо състояние, но те сериозно се различават в други характерни особености.

Когато съпоставяме материалистическата теория с известите ни природни закони, установено е че енергията и материята са постоянни и вечни феномени и този факт не се нуждае от разясняване. На нас, също така, ни е известно, че материята и силата/енергията са неразделни във Физическия Свят. Това противоречи на материалистическата теория, която твърди, че умът умира и изчезва със смъртта. Ако нищо не може да престане да съществува, това би трябвало да се отнася и за ума. Освен това, на нас ни е известно, че умът е супериор на материята, защото например той моделира лицето, така че то става отражение на ума. Ние сме открили, че частиците на нашите тела непрекъснато се променят; че поне веднъж на седем години всеки атом от материята която изгражда тялото се променя. Ако материалистическата теория беше истинна, съзнанието би трябвало също да подлежи на тотална промяна, без да остане памет за това което е било преди това, така че човек никога да не може да помни никакво събитие в продължение на повече от седем години. Ние знаем, че случаят не е такъв. Ние помним събитията от нашето детство. Много от най-незначителните случки, макар че са забравени през обикновения съзнателен живот, се явяват като ясен отчетлив спомен на целия живот внезапно пред очите на давещ се човек, който разказва за това след съживяването си. Подобни преживявания в състояние на транс също са често срещани. Материализмът не е в състояние да даде обяснение на тези състояния на под- или свръх-съзнание. Той ги игнорира. На настоящето ниво на научни изследвания, когато водещи експерти в науката са установили отвъд съмнение съществуването на тези феномени, тактиката на игнорирането им е сериозен недостатък на една теория, претендираща да разреши най-голямата загадка на живота – Самия Живот.

Поради това, ние спокойно може да преминем от материалистическата теория като незадоволителна и неотговаряща на изискванията за разкриване на мистерията на живота и смъртта и да обърнем вниманието си към следващата теория.

Едно от най-силните възражения срещу ортодоксалната теологическа доктрина, както е формулирана, е признатата и’ абсолютна неадекватност. От неизброимо многото души, които са били създадени и населявали Глобуса Земя от началото на съществуванието, и дори това начало да датира назад не повече от шест хиляди години, нищожният брой от само ‘’сто и четиридесет и четири хиляди’’ подлежат на спасение! (Останалите трябва да бъдат измъчвани завинаги!) Дяволът печели най-много. Човек не може да не се съгласи с Буда: ‘’Ако Бог позволява мерзост, и ако Той е безсилен да я предотврати, Той не може да бъде Бог’’.

Нищо в природата не е аналогично на такъв метод, защото може да настъпи пълно унищожение. Предполага се, че Бог желае ВСИЧКИ да бъдат спасени и не иска никой да бъде унищожен и за тяхното спасение ‘’е дал Своя единствен Син’’ и сега този ‘’славен план за спасение’’ проваля спасението! Ако един трансатлантически кораб с две хиляди души на борд изпрати радиограма, че потъва близо до Sandy Hook, би ли се приело като ‘’славен план за спасение’’, ако една моторна лодка с капацитет да спаси само двама или трима, бъде изпратена на помощ? Разбира се, че не! По-вероятно е това да бъде окачествено като ‘’план за унищожение’’, ако не бъде осигурен адекватен начин за спасяването поне на мнозинството от тези които са в опасност.

Но теологическият план за спасение е много по-лош от този, защото двама или трима от хиляда е извънредно много по-голяма пропорция от теологическия план за спасение само на 144 000 от безкрайно многото създадени души. Ние, също така, спокойно можем да не приемем и да отхвърлим тази теория като неистинна защото е неразумна. Ако Бог е все-мъдър, Той би създал по-сполучлив план. Той е направил това, а горе описаното е само теорията на теософите. Учението на Библията е много различно, както ще стане ясно по-късно.

Сега се обръщаме към доктрината на Прераждане, която изисква като предварително условие бавен процес на развитие, който се реализира с неотменно постоянство чрез повтарящи се въплътявания във физически форми от повишаваща се ефективност при което, всички, с течение на времето се усъвършенстват до великолепна духовна висота, понастоящем невъзможна за възприемане от нас. Няма нищо неразумно нито пък трудно за приемане в такава теория. Ако се огледаме около нас, ние откриваме навсякъде в природата този стремеж към съвършенство, осъществяващо се в бавен и непрекъснат процес. Не откриваме внезапен акт на създаване или разрушаване, както в теологичните постулати, а ние определено откриваме ‘’Еволюция’’.

Еволюция е ‘’историята на прогреса на Духа във Времето’’. Навсякъде, както виждаме около нас различните феномени в природата, ние установяваме и разбираме, че ходът на еволюция е спирален. Всяка извивка от спиралата е цикъл. Всеки цикъл се слива със следващия, като бримките на спиралата са непрекъснати, всеки цикъл е усъвършенстван продукт от тези които го предхождат и създател на тези които са на по-развито ниво и които са след него.

Правата линия е само продължение на една точка. Тя има само една дименсия в пространството. Материалистическата теория и теологическата теория са аналогични в това отношение. Материалистът поставя начало на линията на живота при раждане и за да бъде последователен и верен на принципите си, часът на смъртта трябва да я прекъсне. Теологът започва своята линия със създаването на душата, непосредствено преди раждането. След смъртта, душата продължава да живее, съдбата и’ безусловно се определя от делата и’ през един кратък период от време. Няма връщане назад или поправяне на грешките. Линията върви направо, предоставяйки минимум развитие и опитност и никакво възвисяване на душата след смъртта.

Естественото развитие напред не следва права линия каквото е схващането на тези две теории; дори не и кръговия път, защото това би означавало никога несвършващ кръг от една и съща опитност и развитие и използването само на две дименсии в пространството. Всичко се движи в прогресиращи цикли и за да се използва напълно предимството на всички предоставени възможности за напредък от нашата три-дименсионална вселена, еволюиращият живот би трябвало да приеме три-дименсионалния път – спиралата – който върви винаги напред и нагоре.

Дали наблюдаваме най-мъничкото растение в нашата градина или отиваме в района на червените гори на Калифорния и проучваме едно от гигантските дървета–секвои с неговия диаметър от 40 фута, винаги едно и също – всеки вид, всяко клонче и листо ще се установи, че расте или по единична или по двойна спирала, или в противоположни двойки, всяка балансирайки другата, аналогично на прилив и отлив, ден и нощ, живот и смърт и други сменящи се и редуващи се активности в природата.

Разгледайте небесния свод и огнената мъглявина или пътя на Слънчевата Система – навсякъде очите срещат спирала. През пролетта Земята отхвърля бялата си покривка и излиза от своя период на почивка – нейния зимен сън.

Всички активности са насочени към раждането на нов живот навсякъде. Минава време. Царевицата и гроздето са узрели и прибрани. Отново дейното лято преминава в тихата и бездейна зима. Отново снежната покривка обгръща Земята. Но тя не заспива завинаги; тя отново ще се събуди за песента на новата пролет, която ще отбележи за нея малко понататъчен прогрес по течението на времето.

Навсякъде спиралата – Напред, Нагоре, Завинаги!

Възможно ли е този Закон, така универсален всеобщ във всички други царства, да не действа в живота на човек? Земята ще се събужда всяка година от зимния си сън; дървото и цветето ще се съживят отново, а човек ще умре? Не може да бъде! Същият закон който събужда живота в растението към нов растеж ще събуди човешкото същество за ново преживяване, за понататъчен напредък към целта – съвършенство. Затова Теорията за Прераждане, която постулира повтарящо се въплътяване в постепенно усъвършенстващи се тела-носители, е в съвършено съгласие с еволюцията и феномените в природата, което не важи за другите две теории.

Разглеждайки живота от гледна точка на етиката ние откриваме, че законът за Прераждане обединен с придружаващия го Закон за Причинно-следствената връзка, е единствената теория която ще задоволи чувството за справедливост, в съгласие с фактите от Живота както ги виждаме около нас.

Не е лесно за логическия ум да разбере как ‘’справедливия и любящ’’ Бог може да изисква едни и същи добродетели от милиардите които Той ‘’си е харесал да постави в различни условия на живот’’ без съблюдаване на никакво очевидно правило нито система, а както и да е, съобразно Неговите каприз и настроение. Някой живее в лукс; друг на ‘’дъното на мизерията’’. Някой е възпитан в морални норми и живее в атмосфера на високи идеали; друг е поставен в мръсно и бедняшко обкръжение и е научен да лъже и краде и колкото повече прави и от двете, толкова повече успех постига. Може ли изискванията към двамата да бъдат едни и същи? Правилно ли е да се награди единия защото води праведен живот когато той е поставен в околна среда която прави изключително трудно кривването от пътя, или да накаже другия който е поставен в неизгодно положение до такава степен, че никога не е имал идея какво е истински морал? Със сигурност, не! Не е ли по-логично да се мисли, че ние може би сме разбрали грешно Библията, отколкото да припишем на Бог такъв чудовищен замисъл и метод на изпълнението му?

Безсмислено е да се казва, че не трябва да си задаваме въпроси за божествените мистерии; за тайната на Бог; че те са отвъд нашата способност за схващане. Неравенството в живота може да бъде задоволително обяснено посредством законите-близнаци за Прераждането и Причинно-следствената Връзка и да бъде разбрано в съгласие с концепцията за справедлив и любящ Бог, както учи Самият Христос.

Освен това, посредством тези два закона-близнаци се показва пътя за освобождаване от настоящето състояние или околна среда заедно с постигането на степен на развитие, без значение колко несъвършени сме ние сега.

Това което сме ние сега, това което притежаваме, всичките ни добри качества са резултат от нашите собствени действия в миналото. Това което ни липсва, като физически, нравствени или ментални качества, все пак ще бъдат наши в бъдеще.

Точно както ние не може да направим нищо друго освен да започнем живота си всяка сутрин там от където сме го оставили предишната вечер, така и с действията си в предишни животи ние сме създали условията при които сега живеем и действаме и сега създаваме условията на своите бъдещи животи. Вместо да се оплакваме от липсата на това или онова качество/способност, трябва да започнем да работим за да го придобием.

Ако едно дете свири прекрасно на някакъв музикален инструмент, като едва ли е положило много усилия за да се научи, докато друго въпреки непрестанните му усилия да се научи, в сравнение с първото е жалък музикант, това просто показва, че някой е положил усилия в предишен живот и лесно постига сега опитност, докато друг е започнал през настоящата инкарнация и като резултат виждаме усилен труд. Но, ако той упорства, той може дори и през този живот да изпревари предишния, освен ако предишният продължава постоянно да се усъвършенства.

Това, че ние не помним положените усилия за придобиване на някаква способност/качество посредством усърдна работа, не е важно, това не променя факта, че качеството остава с нас.

Гениалността е белег на напреднала душа, който с усърдна работа в много предишни животи се е развил в някакво направление над/отвъд това което са постигнали обикновените хора. Той разкрива поглед към нивото на постижение което ще бъде нормално притежание на идващата Раса.Тя не може да се обясни с наследствеността която е валидна само за физическото тяло, а гениалността е свойство и на душата. Ако гениалността би могла да се обясни с наследствеността, защо няма дълга верига от предци – механици преди Томас Едисон, всеки следващ по-способен от предхождащия го? Защо гениалността не се размножава? Защо Зигфрид синът не е по-велик от Ричард Вагнер бащата?

В случаите където проявлението на гениалността зависи от притежаването на специално изградени органи, което изисква векове на развитие, Его естествено се инкарнира в семейство чиито Его в продължение на генерации са работили за да изградят такъв организъм. Затова 29 музиканти, повече или по-малко гениални, са се инкарнирали във фамилията на Бах за период от 250 години.

Че гениалността е проявление на душата, а не на тялото, се илюстрира от факта, че не се развива и усъвършенства постепенно до постигане на пълно разгръщане в личността на Йохан Себастиян Бах, а че опитността която достига най-високата си изява при него, се е извисила високо и над предците и над наследниците му.

Тялото просто е инструмент, функционирането му зависи от Его, който го владее и направлява, както качеството на мелодията зависи от способността на музициращия, с помощта на тембъра на инструмента. Един добър музикант не може напълно да се изяви с недоброкачествен инструмент, а дори и с един и същ инструмент всички музиканти не свирят и не могат да свирят еднакво. Защото Его се инкарнира като син на велик музикант, не е задължително от това да следва, че той трябва да е още по-велик гений, какъвто би бил случая ако физическата наследственост би била факт и гениалността не беше душевно качество.

‘’Законът за Привличането’’ обяснява по достатъчно задоволителен начин фактите които ние характеризираме като наследственост. Ние знаем, че хора с еднакви предпочитания ще се търсят един друг. Ако знаем, че един приятел се намира в някой град, но не знаем адреса му, ние естествено ще следваме закона за привличане в усилията ни да го открием. Ако той е музикант, най-вероятно ще бъде открит там където музикантите имат обичай да се събират; ако той е студент ще потърсим в библиотеки, читални и книжарници, или ако той е спортист ще го търсим в стадиони, плувни басейни или фитнеси. Няма голяма вероятност един музикант или студент често да е в последно споменатите места и спокойно може да се каже, че издирването на спортиста няма да е успешно, ако го правим в една библиотека или на концерт на класическа музика.

По подобен начин, Его гравитира към най-сродни групи от хора. Той е принуден да прави това от един от двете сили-близнаци на Света на Желанията – силата на Привличане.

Може да възникне настойчивото възражение, че има хора с напълно противоположни предпочитания, или дори жестоки врагове, в едно семейство и ако законът за Асоцииране е действал, защо те са били привлечени там?

Обяснението на тези случаи е следното, през земните животи на Его са били генерирани много зависимости с различни хора. Тези отношения са били приятни или недобри и съдържащи причиняване на наранявания и чувство на много силна омраза, която изпитва нараненият към неговия враг. Законът за Причинно-следствената Връзка изисква точно изравняване на точките в играта. Смъртта въобще ‘’не играе’’, не повече отколкото преместването в друг град ще ликвидира паричен дълг. Идва време когато двамата врагове ще се срещнат пак. Старата омраза ще ги събере в едно семейство, защото целта на Бог е всички да се обичат; затова омразата трябва да се трансформира в любов, въпреки че може би, те са прекарали много животи в борба, те все някога ще научат урока и ще станат приятели вместо врагове. При тези случаи, интересът който тези хора са имали един към друг задейства силата на Привличане и това ги събира. Ако те бяха взаимно безразлични, те не биха се свързали един с друг.

И така, по някакъв начин, законите-близнаци за Прераждането и Причинно-следствената връзка разрешават, по смислен начин, всички проблеми присъщи на човешкия живот, като човек постепенно напредва към следващата фаза в еволюцията – Свръхчовека. Тенденцията на човешкия прогрес е напред и нагоре завинаги, постулира тази теория – а не както някои хора мислят като объркват доктрината за Прераждане с глупавото учение на някои касти в Индия които вярват, че човек се реинкарнира в животни или растения. Това би било регресия. Никакво доказателство за тази доктрина за регресия не може да бъде открито в природата или в свещените писания на която и да е религия. В един (и само в един) от религиозните текстове на Индия се споменава за това. В Kathopanishad (гл. 5 стих 9) се твърди, че ‘’Някои хора, в съответствие на техните дела, отиват в утробата, а други в ‘’sthanu’’. ‘’Sthanu’’ е дума от санскрит и е била интерпретирана така. Че някои хора, поради техните грехове, се връщали в неподвижното растително царство.

Духовете се инкарнират само за да придобиват опит чрез преживявания; за да завладеят Света; да надделеят над по-ниското себе и да придобият себе-могъщество. Когато осъзнаем това, ние ще разберем, че ще дойде време когато няма да има нужда от понататъчно инкарниране защото всички уроци ще са били научени. Учението Kathopanishad заявява, че вместо да продължава да бъде привързан към колелото на раждане и смърт, човек някога ще се добере до неподвижното състояние на ‘’Нирвана’’. В книгата Откровение ние откриваме следните думи: ‘’Този който е надмогнал Аз ще направя стълб в храма на моя Бог и той вече няма да излиза’’, насочвайки към пълното освобождаване от съществуване в тяло от плътна земна материя. Никъде там няма доказателство за доктрината за трансмиграция на души. Човек който е еволюирал толкова напред за да има една индивидуална отделна душа, не може да се върне обратно в своя процес на еволюиране/развитие и да встъпи в тяло-носител на животно или растение, които са под контрола на групов-дух. Индивидуалният дух е феномен на по-напреднала еволюция в сравнение с групов-дух и по-високо еволюиралото същество не може да съществува във форма по-назад в еволюцията.

Oliver Wendell Holmes, в своето прекрасно стихотворение ‘’The Chambered Nautilus’’ ‘’Убежището на Наутилуса’’, е вложил тази идея за непрекъснат напредък в постепенното усъвършенствани тела-носители и накрая освобождаване. Наутилусът изгражда своята спирална черупка в определени секции, непрекъснато напускайки по-малките които е надраснал, и заемайки тази която е последно построена:

Година подир година продължава тихо да се труди

Удължавайки своята лъскава черупка-спирала;

И сега както преди, с нарастването на спиралата,

Тя напуска миналогодишното си обиталище за новото,

Промъква се с лека стъпка под своята лъскава арка,

Построила си е незаета къща, Намества се в новата къща, и изоставя старата.

Благодаря за небесното послание което ни изпращаш,

Дете на вълнуващото се море,

Споделено чрез своето изоставено обиталище!

От твоите замлъкнали устни се отрони послание

По-въздействащо от тръбещия рог на Тритон!

Докато звучи в ушите ми,

През дълбините на мисълта ми, аз чувам глас който пее:

Построй си по-величествена обител, О моя душа!

Защото сезоните се извъртат бързо!

Остави по-незначителното минало!

Нека всеки нов храм да бъде по-възвисен от предишния,

Отделящ те от небесата с по-висок купол,

Докато накрая си свободен,

Изоставяйки своята надрасната черупка на отминалото безспирно море на живота!

Тази необходимост, на която обърнахме внимание, да се придобие организъм от специфично естество, навежда на мисълта един интересен аспект на законите-близнаци за Прераждане и Причинно-следствена Връзка. Тези закони са във връзка с движението на космическите тела, Слънцето, планетите и знаците на Зодиака. Всички те се движат в съгласие с тези закони, контролирани и направлявани от техните вътре-обитаващи духовни Интелигенции, Планетарните Духове.

Поради прецесията на пролетното равноденствие Слънцето се движи назад през 12те зодиакални знаци със скорост приблизително 1 градус от пространството за 72 години и през всеки знак (30 градуса от пространството) за около 2 100 години или около цялата окръжност за около 26 000 години.

Този феномен се дължи на факта, че оста на въртене на земята не е стационарна. Оста на въртене има свое леко люлеещо се движение (точно както поклащащото се движение на въртящ се пумпал който почти е изразходвал енергията на движение), така че оста описва окръжност в пространството и като следствие, редуващи се звезди стават Полярна Звезда.

Поради това поклащащо се движение, Слънцето не пресича екватора на едно и също място всяка година, а на известно разстояние назад, от където следва термина ‘’прецесия на пролетното равноденствие’’ – случва се по-рано.

Всички събития на Земята, във връзка с другите Космически тела и техните Планетарни Духове, са в зависимост от някои Космически движения. Това е в сила и за законите за Прераждане и Причинно-следствената Връзка.

С преминаването на Слънцето през различните знаци за една година, климатичните и други промени засягат човек и активността му по различен начин. Също така преминаването на Слънцето, чрез прецесията на пролетното равноденствие, през дванадесетте знаци от Зодиака – което се нарича Световна година – създава условия на Земята от много различен вид. Това е необходимо за растежа на душата, тя да преживява под влиянието на всички различни условия. Всъщност, както видяхме, самият човек създава тези условия докато е в Небесния Свят през промеждутъка от време между инкарнациите. Затова всеки Его се ражда два пъти през периода от време през който Слънцето преминава през един зодиакален знак; и тъй като душата от своя страна трябва да бъде от двата пола за да придобие целия опит от преживявания, затова Его се инкарнира редуващо се в мъжко и женско тяло. Това се случва защото опитността на единия пол се различава много от опитността на другия. Освен това, външните условия не се променят съществено за хиляда години и поради това позволяват на човек да придобие опит чрез преживявания в еднаква околна среда от позицията на двамата, и на мъжа и на жената.

Това са време интервали в най-общия случай с които оперира законът за Прераждане, но тъй кат той не е сляп закон, той е обект на често случващи се модификации налагани от Боговете на Съдбата, Записващите Ангели, както например в случая когато един Его се нуждае от чувствителни очи или уши и се появява възможност да се даде изисквания инструмент в семейство/фамилия с което преди са били създадени връзки и отношения. На времето за реинкарнация на такъв Его може, вероятно, да му липсват 200 години за да се достигне нужната продължителност, съобразно най-общия случай, но вижда се от Боговете на Съдбата, че ако не се използва тази възможност, Его може би ще трябва да прекара 400 или 500 години в Небесния Свят повече от времето което се изисква, докато се представи друг шанс. Затова Его се довежда до реинкарнация преди определеното време, ако може така да се каже, недостигът от покой на третото небе се компенсира друг път. И така ние виждаме, че не само отишлите си от този свят работят за нас от Небесния Свят, но ние също им влияем, привличайки ги или отблъсквайки ги.Една благоприятна възможност за да се сдобие с подходящ инструмент може да привлече един Его към инкарнация. Ако такъв инструмент не е бил на разположение, Его ще се е бил задържал за по-дълго време в Небесния Свят, а превишеното време ще бъде извадено от последващите небесни животи.

Законът за Причинно-следствената Връзка също оперира в съответствие със звездите, така че един човек се ражда по време когато позициите на телата на слънчевата система ще предоставят условия нужни за неговия опит чрез преживявания и напредък в училището на живота. Затова Астрологията е абсолютно истинна наука, въпреки че дори най-добрият астролог може да интерпретира данните и’, защото както всички човешки същества той може да сгреши, невярно. Звездите точно показват времето, в един човешки живот, когато дългът който Боговете на Съдбата са определили да бъде изплатен, е настъпило и да бъде избегнато плащането е извън възможностите на човек. Да, те показват даже точния ден, въпреки че ние не винаги сме в състояние да ги разчитаме точно.

Може би, най-удивителният пример за тази невъзможност да се избегне това което е написано на звездите, въпреки че съвършено точно се знае кога ще се случи, беше в Лос Анжелис, Калифорния, през 1906 година. Бяха дадени инструкции въз основа на астрологическа интерпретация на м-р Л., известен лектор. Личният хороскоп на м-р Л. беше избран защото един ученик би бил по-заинтересуван от хороскопа си, отколкото случаен човек. Той също имаше възможност да провери точността на интерпретацията на констелациите, която му беше предоставена. Хороскопът показваше предразположение към инциденти – нещастни случаи и на м-р Л. му беше показано как времето когато в миналото са се били случвали инциденти е било разчетено. След това му беше казано, че ново произшествие може да го сполети и че това ще се случи на 21 юли или седем дни по-късно от тази дата, на 28 юли, като последната дата се смята за по-опасна. Той беше предупреден за превозни средства от всякакъв вид и мястото на заплашващото нараняване беше описано като гърдите, раменете, ръцете и долната част на главата. Той беше напълно убеден, че опасността съществува и обеща да си остане в къщи на този ден. Авторът замина на север в Сиатъл и няколко дни преди критичната дата писа на м-р Л. и отново го предупреди. М-р Л. отговори, че помни предупреждението и ще направи каквото трябва.

Следващата новина дойде от близък приятел, който ми каза че на 28ми юли м-р Л. е отпътувал за Сиера Мадре с автомобил който се е сблъскал с влак, м-р Л. получил наранявания точно на местата които бяха описани, а също така скъсано сухожилие на левия крак.

Въпросът беше, защо м-р Л. който напълно вярваше в предсказаното, не се е съобразил с препоръката. Обяснението дойде след три месеца, когато той се беше възстановил достатъчно за да може да пише. Той написа:’’Аз помислих, че 28ми беше 29ти’’.

Без съмнение за автора това беше парченце от ‘’зряла съдба’’, невъзможно да се избегне, която беше точно предсказана от звездите. Затова, звездите може да бъдат наречени ‘’Часовника на Съдбата’’. Дванадесетте зодиакални знаци съответстват на циферблата; Слънцето и планетите на часовата стрелка която показва годината; и Луната на минутната стрелка която показва месеца от годината когато разпределените по жребий събития на зрялата съдба на всеки живот трябва да се отработят.

Обаче никога не е достатъчно да се набляга на факта, че въпреки че има неща които не могат да се избегнат, човек разполага с определена сфера на действие на свободна воля за да променя вече задействани причини. Един поет е оформил този факт в думи:

Един кораб плава на изток, друг на запад

При едни и същи ветрове които духат.

Значи, платната на кораба, а не стихията

Е това което определя накъде ще се отправи

Като морски ветрове са пътищата на съдбата

Когато пътешестваме през живота, Затова действието на душата,

Е това което определя крайната цел,

А не затишието или бурята край нас.

Най-важното което трябва да се схване е, че нашите сегашни действия определят бъдещите условия на съществуването ни.

Последователите на ортодоксални религии, а дори и тези които не следват никаква религия, често изтъкват като едно от най-силните им възражения към Закона за Прераждане това, че той е възприет в Индия от ‘’невежите езичници’’ и те вярват в него. Ако той е всемирен закон, обаче, не съществува достатъчно силно възражение което да го обезсмисли и да го направи невалиден. Преди да говорим за ‘’невежи езичници’’ или да им изпращаме мисионери, може би ще е добре да проверим нашите знания. Много преподаватели се оплакват от повърхностните знания на своите студенти. Професор Wilbur L. Gross, от Йеил споменава, между другите поразителни случаи на невежество, факта че в клас от четиридесет нито един не може да каже кой е Юда Искариот!

Като че ли ще е по-полезно мисионерите да се преместят от ‘’езическите’’ страни и от работата в колибите за да просветят студентите колежани в нашата страна, спазвайки принципа, че ‘’благотворителността започва у дома’’ и ‘’защото Бог няма да остави невежия езичник да загине’’, изглежда по-добре е да го оставим в невежество където райят е сигурен за него, отколкото да го просветим и да направим възможно отиването му в региона на ада. Със сигурност, това е случая на ‘’Където невежеството е блаженство, глупаво е да бъдеш мъдър’’. Ние бихме сторили на себе си и на езичника благодеяние, като го оставим на мира и се погрижим за невежия Християнин в нашия дом.

Освен това, дори да определим тази доктрина като езическа, това не я оборва. Това че тя е възприета предимно на Изток не е повече аргумент срещу нея, отколкото е аргумента че точността на решението на една математическа задача не се приема защото се е случило така, че ние не харесваме човека който я е решил. Въпросът е само един, вярно ли е решението? Ако е вярно, абсолютно несъществено е от къде първо е дошло решението.

Всички други религии само бележат пътя и водят към Християнската религия. Те са били Расови Религии и съдържат само част от това което Християнството има в пълна степен. Истинското Езотерично Християнство все още не се проповядва открито, и няма да бъде публично представено докато човечеството не е приключило фазата на интензивно материалистическо съществуване и е станало в състояние да го получи! Законите за Прераждане и Причинно-следствената Връзка са били тайно проповядвани през цялото време, но със заповед от Самия Христос, както ще видим, тези два закона не са открито проповядвани в Западния Свят през последните две хиляди години.

ВИНО КАТО ФАКТОР В ЕВОЛЮЦИЯТА

За да разберем причината за това прикриване и защо това учение е трябвало да бъде тайно, ние трябва да се върнем към началото на човешката история и да видим как, за негово добро, той е бил воден от Великия Духовен Учител на човешкия род.

В ученията на окултизма стадиите на развитие на Земята са групирани в периоди наречени ‘’Епохи’’. Изминали са четири от тези Епохи, които са обозначени както следва:

Поларианската, Хипербореанската, Лемурианската, Атлантската. Настоящата Епоха се нарича Арианска Епоха.

През Първата или Поларианската Епоха това което е сега човешкия род са имали само плътно тяло, както са минералите сега, от което може да се направи заключение, че човек е бил подобен на минерал.

През Втората или Хипербореанската Епоха, витално тяло е било добавено и човек – в процес на ставане – е притежавал тяло изградено като тялото на растение. Той не е бил растение, а е бил подобен на растение.

През третата или Лемурианската Епоха, той е придобил своето тяло на желанията и е станал устроен като животно – един животно-човек.

През четвъртата или Атлантската Епоха ум се е развил и сега, като правило, той встъпва във фазата на физически живот като ЧОВЕК.

През сегашната, петата или Арианска Епоха, човек до известна степен ще развие третия или най-нисшия аспект на своя троен дух-Его.

Ученикът е помолен подчертано да запечата в ума си категоричното твърдение, че в процеса на еволюция до момента когато човек е придобил себе-съзнание, абсолютно нищо не е било оставено на стихийността. Само след еволюиране на себе-съзнание се появява определена сфера на действие за упражняване на индивидуалната човешка воля за да стане възможно развиването на неговите Божествена духовна енергия, сили и способности.

Великите Водачи на човешкия род взимат всичко под внимание, включително и човешката храна. Това се отразява до голяма степен на неговото развитие. ‘’Кажи ми какво ядеш и аз ще ти кажа какъв човек си’’ не е само израз, а велика истина в природата.

Човекът на Първата Епоха е бил от етер. Това не противоречи на твърдението, че той е бил подобен на минерал защото всички газове са минерали. Земята все още е била мека, все още не се е била втвърдила. В Библията човека е наречен Адам и е казано, че той е бил направен от земя.

Каин е описан като земеделец. Той символизира човека на Втората Епоха Той е имал витално тяло като растенията с които се е хранил..

През Третата Епоха храна започнала да се добива от живи животни като допълнение към предишната растителна храна. Мляко е било средството което се използвало за развитие на тяло на желанията, което направило човека от онова време подобен на животно. Това е смисъла на Библейското твърдение, че той ‘’Авел беше овчар’’. Никъде не се твърди, че той е убивал животни.

През Четвъртата Епоха човек се е развил над нивото на животно – той вече е имал ум. Мисълта руши нервни клетки; унищожава клетки и поврежда тялото. Затова храната на хората на Атлантида, по аналогия, е била трупове. Той е убивал за да яде и затова Библията твърди, че ‘’Нимрод беше страховит ловец’’. Нимрод представлява човека на Четвъртата Епоха.

Междувременно, човек се е потапял все по-дълбоко и по-дълбоко в материята. Неговото предишно етерно тяло формирало вътрешния скелет и е станало плътно. Той, също така, загубил доста от духовното си възприятие, което той е притежавал през по-ранните Епохи. Това е било предопределено. Предопределено е той да си го възвърне на по-следващ етап, плюс себе-съзнанието, което тогава той не е притежавал. Той е притежавал, обаче, през първите четири Епохи, по-голямо познание за духовния свят. Той знаел, че не умира и че когато едно тяло се отстранява това е като изсъхването на едно листо на дърво през есента – друго тяло ще израсте за да заеме мястото му. Поради това той не е ценял високо възможностите и предимствата на този земен живот на плътно съществуване.

Но е било необходимо и той трябвало да осъзнае напълно голямата значимост на това плътно съществуване, така че да може да научи от него всичко което може да бъде научено. Докато той е усещал, че е жител на по-висшите Светове и е знаел със сигурност, че физическият живот е нищо друго освен малка част от истинското съществувание, той не го е взимал достатъчно на сериозно. Той не се е посвещавал на култивирането и използването на възможностите за растеж които са присъщи само на настоящата фаза на съществуване. Той си пропилявал времето без да развива ресурсите на света, както правят индийците днес (началото на 1900 век) по същите причини.

Единственият начин човек да се накара да осъзнае значимостта на плътното физическо съществувание е бил чрез лишаването му от паметта за неговото по-висше духовно съществувание в продължение на няколко инкарнации. По този начин през неговия Земен живот той да се лиши от всяко активно знание за всеки друг живот, освен за този настоящ физически живот и по този начин да бъде принуден истински да се посвети да го живее.

Имало е религии преди Християнството, които са проповядвали Прераждането и Закона за Причинно-следствената връзка, но сега дошло време когато вече не е било от полза за човешкия напредък познаването на тази доктрина и непознаването и’ започва да означава признак на прогрес. Този единствен живот трябвало да стане първостепен и най-важен. Поради това ние откриваме, че Християнската Религия, като публично учение, както се проповядва общодостъпно, не включва законите за Причинно-следствената връзка и Прераждане. Въпреки това, тъй като Християнството е религията на най-напредналата раса, то би трябвало да е най-напредналата религия и заради елиминирането на тази доктрина от нейното общодостъпно учение, завоюването на света на материята е станало от Англо-саксонската и Тевтонската Раси, които на този етап от еволюцията са били най-напреднали.

Както промяна и допълнение към храната на човек е било правено през всяка Епоха за да съответства на условията на съответната Епоха и да осъществи целите и’, сега ние откриваме, прибавен към храната на предишните Епохи, нов артикул – ВИНО. То е било нужно заради своя упойващ ефект и приспиващото му въздействие върху духовния принцип у човек, защото никаква религия, в и извън него, не би могла да накара човека да забрави своята природа на дух и да го накара да мисли за себе си като за ‘’земен червей’’; или да го накара да повярва, че ‘’ние се движим със същата сила/енергия с която мислим’’.

До сега е била използвана само вода за пиене и за церемониалните служби в Храма, но след потъването на Атлантида – един континент който някога е съществувал между Европа и Америка, там където сега е Атлантическия Океан – тази които са оцелели след катаклизъма започнали да отглеждат грозде и да правят вино, както е разказано в Библейската история за Ноа. Ноа символизира остатъка от хората на Атлантската Епоха, който е станал ядрото на Петата Раса – и затова нашите прародители.

Активният принцип на алкохола е ‘’spirit – дух’’ и както човечеството на по-ранните Епохи е използвало хранителни вещества които са най—подходящи за техните тела-носители, така този спирит (спирт), през Петата Епоха, е бил прибавен към преди използваната храна от еволюиралото човечество. Той въздейства върху духа на човека от Петата Епоха, временно парализиращ го, за да може да открива, да зачита и да завоюва физическия свят и да го цени така както заслужава. И така, човек забравя, за сега, своя духовен дом, придържа се към тази форма на съществуване която преди е презирал, с цялата настойчивост породена от чувството, че това тук е всичко – или поне предпочитайки сигурността на този свят пред възможността за един небесен свят, което през своето предишно унесено състояние той не е разбирал.

Само вода е била използвана в Храмовете, но сега това се е променило. ‘’Бакхус’’, един бог на виното, се появява и под негово влияние най-напредналите народи забравяли, че има по-висш живот. Никой който плаща данък на фалшивия spirit/дух на виното или какъвто и да е алкохол (продуктът на ферментация и разлагане) може някога да знае нещо за висшето Аз – истинския Дух който е единствения източник на живот.

Всичко това е било подготовка за идването на Христос и от най-голяма важност е, че Неговият първи акт беше да превърне ‘’вода във вино’’ (Йоан 2:11).

В тесен кръг Той е проповядвал Прераждането за Неговите ученици. Той не само е проповядвал учението с думи, но ги е завел ‘’в планината’’. Това е окултен термин обозначаващ място за посвещаване. В процеса на посвещаване те са виждали и разбирали за себе си, че това Прераждане е факт, защото Илия им се е явил който, както им било казано, е също Йоан Кръстител. Христос, преди това категорично с недвусмислени думи им е казал, когато са говорили за Йоан Кръстител: ‘’Това е Илия, който трябваше да дойде’’. Той е повторил това по време на преображението, казвайки:’’Илия дойде вече и те не го познаха, но му сториха това което чуха’’. И следвайки това, казано е, че ‘’те разбраха, че Той говори за Йоан Кръстител’’ (Мат. 17:12 – 13). В този смисъл, също така по време когато Прераждането е било дискутирано между Него и Неговите ученици, те Му казали, че някои мислят, че Той е Илия, а други че Той е един от пророците който се е реинкарнирал. Той им заповядал ‘’не казвайте на никой човек’’ (Мат. 17:9; Лука 9:21). Така е трябвало да бъде, за хиляди години, едно езотерическо учение, да бъде известно само на малко на брой пионери които са били годни за това знание, тласкайки напред нивото на развитие когато тези истини отново ще бъдат достъпни за човек.

Че Христос е проповядвал Прераждането и също така Закона за Причинно-следствената Връзка, може би, не е показано така ясно никъде другаде освен в случая на човека който е бил роден сляп, когато Неговите ученици попитали: ‘’Кой е съгрешил, този човек или неговите родители, затова че е роден сляп?’’ (Йоан 9:2)

Ако Христос не е проповядвал Прераждането и Закона за Причинно-следствената връзка, очакваният отговор би трябвало да бъде:’’Глупости! Как може човек да е съгрешил преди да бъде роден и да си навлече слепота като резултат?’’. Но Христос не отговаря по този начин. Той не е изненадан от въпроса, нито го приема като много необичаен, което показва че въпросът е бил в унисон с Неговото учение. Той обяснява: ‘’Нито този човек е съгрешил, нито неговите родители; а защото деянията на Бог трябва да се изявят в него’’.

Ортодоксалната интерпретация е, че този човек е бил роден сляп за да може Христос да има възможност да извърши чудо и да демонстрира силата си. Това би било странен начин за един Бог да придобие слава, от собствен каприз да осъди един човек на много години слепота и нещастие за да може Той ‘’да се покаже’’ в бъдещо време! Ние бихме окачествили личност която е направила такова нещо като чудовищно жестока.

Много по-логично е се мисли, че има друго обяснение. Да се вменява на Бог поведение което ако беше на човешко същество ние бихме категорично порицали, със сигурност е неприемливо.

Христос прави разлика между физически сляпото тяло на човека и Бога вътре в него, който е Висшето Аз.

Пътното тяло не е извършило грях. Богът вътре в него е извършил нещо което се проявява в някакъв недъг от който той страда. Не е пресилено да се нарече човек Бог. Павел казва:’’не знаете ли, че сте Богове?’’ и той се позовава на човешкото тяло като ‘’храм на Бог’’, вътре-живеещият дух.

И накрая, въпреки че повечето хора не си спомнят своите минали животи, има някои които ги помнят и всички може да постигнат това ако искат да водят нужния начин на живот за придобиване на това знание. Изисква се голяма сила на характера защото това знание ще донесе със себе си познаването на застрашаваща съдба която може да го накара да се стъписа и да се ужаси, което ще го направи нещастен. Природата милостиво е скрила миналото и бъдещето от нас, за да не сме лишени от спокойствие на ума, като страдаме в очакване на болката която е предвидена за нас. Когато достигнем по-високо ниво на развитие ние ще се научим да посрещаме всичко с хладнокръвие, виждайки във всички беди резултата от наши минали прегрешения и чувствайки се благодарни, че задълженията които сме си навлекли от тях биват ликвидирани, разбирайки че все по-малко остава между нас и деня на освобождаването от колелото на раждане и смърт.

Когато един човек умре през детството в даден живот, не е рядко явление той или тя да си спомня този живот в следващото тяло, защото децата под четиринадесет годишна възраст не минават през целия цикъл на живот, който изисква строежа на пълния набор от нови тела-носители. Те просто преминават на горните Региони на Света на Желанията и там чакат за нова инкарнация, която обикновено става в рамките на една до двадесет години след смъртта. Когато се реинкарнират, те донасят със себе си старите ум и тяло на желанията; и ако ние изслушваме бърборенето на децата, често ще бъдем в състояние да открием и възстановим такива истории като следната:

ЕДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА ИСТОРИЯ

Един ден в Санта Барбара – Калифорния, мъж който се казва Робертс, се обърнал към един опитен ясновидец който, също така, е лектор по Теософия и го помолил за помощ за един озадачаващ случай. Ден преди това, г-н Робертс както си вървял по улицата, едно малко тригодишно момиченце се спуснало към него и обгърнало коленете му наричайки го татко. Господин Робертс бил възмутен, мислейки че някой иска да му предяви бащинство. Но майката на детето, която се приближила, също била смутена и се помъчила да отстрани детето. Детето, обаче, продължавало да се притиска към г-н Робертс настоявайки, че той е нейния баща. Поради обстоятелствата, за които ще бъде казано по-късно, г-н Робертс не можел да престане да мисли за тази случка и потърсил ясновидеца който го придружил до дома на родителите на детето, където детето веднага изтичало към г-н Робертс и отново го нарекло татко. Ясновидецът, който аз ще наричам Х, първо завел детето до прозореца и проверил дали зениците му се разширяват и свиват когато я обръща с лице към светлината и с гръб към светлината за да провери дали друго същество, а не законният собственик е притежател на детското тяло, защото окото е прозореца на душата и никое ‘’обсебващо’’ създание не може да контролира тази част от тялото. Г-н Х открил, обаче, че детето е нормално и след това започнал да разпитва малката внимателно. След щадящо проведения разговор за да не се измори детето, това е историята която то разказало:

Тя живяла с татко си, г-н Робертс и друга мама в малка усамотена къща където не се виждали никакви други къщи; в близост до къщата имало малък ручей около който растели цветя (и тя изтичвала навън и носела върбови клонки) и там имало дъска над потока по която на нея и’ било забранено да преминава поради опасение че може да падне в потока. Един ден нейният татко си отишъл и изоставил майка и’ и нея и не се върнал. Когато запасите от храната им се свършили нейната майка легнала в леглото и станала толкова тиха и неподвижна. Накрая тя плахо прошепнала: ‘’Тогава и аз също умрях, но аз не умрях. Аз дойдох тук’’.

След това г-н Робертс разказал своята история. Преди 18 години той живеел в Лондон, където баща му бил пивовар. Той се влюбил в момичето което било тяхна прислужница. Баща му не бил съгласен и затова той избягал с нея в Австралия, след като преди това те се оженили. Тук той разчистил место в гората за малка ферма и където той построил малко бунгало до поток, точно както беше описано от момиченцето. Дъщеря им се родила там и когато станала на около 2 години той излязъл от къщата една сутрин и се отдалечил на известно разстояние за да прочиства земя и докато бил там един човек с пушка се приближил към него казвайки, че го арестува в името на закона за обир на банка извършен през нощта когато г-н Робертс напуснал Англия. Полицаят го проследил като мислил, че той е престъпника. Г-н Робертс се молил да му разреши да отиде при жена си и детето си, но опасявайки се, че това е подвеждане за да го предаде в ръцете на съучастниците му, полицаят отказал и го закарал под дулото на оръжието до брега на океана. Бил е отведен в Англия и съден и неговата невинност била доказана.

Едва тогава властите взели под внимание непрестанните му оплаквания за жена му и детето му, които той знаел, че умират от глад в тази дива и пуста местност. Била изпратена експедиция при бунгалото, но били открити само скелетите на съпругата му и детето му. Бащата на г-н Робертс починал междувременно и понеже той лишил г-н Робертс от наследство, неговите братя си го поделили и той дошъл в Америка като разорен човек.

Тогава г-н Робертс представил снимки на себе си и своята съпруга и по предложение на г-н Х те били разбъркани с много други фотографии и показани на момиченцето, което без колебание избрало снимките на двамата за които то твърдяло че са и’ родители, въпреки че снимките представяли много различни образи на г-н Робертс от настоящия му облик.

Monday, July 27, 2020